Решение № 42 от 15.07.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Гълъбово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200106 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, подадена чрез адв. З. Д. от АК – Варна, против Наказателно постановление №*********/28.04.2026 г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро с левова равностойност 400,01 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че автомобилът е бил служебно дерегистриран, че собственикът не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, както и че самият жалбоподател не е знаел за това обстоятелство. Твърди се още, че по същия случай е издадено друго наказателно постановление, поради което се счита, че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на закона. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебното заседание.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в предвидения от закона срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ж. Г. Г., съдът приема за безспорно установено следното:

На 04.04.2026 г., около 11:11 часа, в гр. Гълъбово, на кръстовището между бул. „Република“ и ул. „Александър Стамболийски“, жалбоподателят Н. Г. М., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********, собственост на П.Г.М., ЕГН **********. При извършената полицейска проверка било установено, че по отношение на автомобила не е налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №*******/04.04.2026 г., въз основа на който впоследствие е издадено процесното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж. Г. Г. като обективни, логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото.

От тях се установява, че непосредствено след спирането на автомобила е извършена справка в служебния таблет, при която още тогава е било установено, че автомобилът няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят подробно обяснява, че поради временен срив в информационната система не е могло да бъде установена причината за статута на автомобила като спрян от движение и с прекратена регистрация, но това не е възпрепятствало установяването на липсата на действаща застраховка.

Именно поради тази причина първоначално е бил съставен акт за нарушение по Кодекса за застраховането, а едва след възстановяване на системата е било установено и служебното прекратяване на регистрацията, което е наложило съставянето на отделен АУАН по Закона за движението по пътищата.

Следователно още от събраните доказателства се установява, че двете административни нарушения са самостоятелни както по своя предмет, така и по защитаваните обществени отношения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица.

2

АУАН е съставен от компетентен актосъставител, а наказателното постановление е издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, който е надлежно оправомощен със Заповед №******/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора да издава наказателни постановления по Кодекса за застраховането.

При издаването на АУАН и наказателното постановление съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да представляват самостоятелно основание за тяхната отмяна.

Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса дали са налице материалноправните предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът намира, че на този въпрос следва да бъде даден положителен отговор.

Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба в определения от закона размер.

От обективна страна всички елементи на административното нарушение са безспорно установени.

Не се спори, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.

Не се спори и относно обстоятелството, че автомобилът не е бил негова собственост.

По категоричен начин е установено и че към момента на проверката за автомобила не е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като този факт се установява както от административнонаказателната преписка, така и от показанията на свидетеля Ж. Г. Г., които съдът кредитира изцяло като достоверни.

В тази връзка съдът не споделя основните доводи на жалбоподателя.

Значителна част от изложените в жалбата възражения са свързани със служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, липсата на 3 уведомяване на неговия собственик и незнанието на жалбоподателя относно този факт.

Настоящият съдебен състав намира тези възражения за неотносими към предмета на настоящото производство.

Действително, по време на извършената проверка е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради което срещу жалбоподателя е било образувано отделно административнонаказателно производство за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Това нарушение обаче е различно както по своя фактически състав, така и по защитавания обществен интерес от нарушението по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Предмет на настоящото производство не е законосъобразността на наказателното постановление, издадено за управление на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, а единствено законосъобразността на санкцията, наложена за управление на моторно превозно средство, за което липсва задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Поради това всички доводи, свързани със служебната дерегистрация, липсата на уведомяване на собственика или знанието на водача относно регистрационния статус на автомобила, са ирелевантни към предмета на настоящия спор и не могат да обусловят незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.

Неоснователно е и възражението, че поради съставянето на няколко акта за установяване на административни нарушения е нарушен принципът non bis in idem.

От доказателствата по делото се установява, че при една и съща полицейска проверка са били констатирани няколко самостоятелни административни нарушения – управление без поставен обезопасителен колан, неносене на задължителни документи, управление на моторно превозно средство без действаща застраховка „Гражданска отговорност“ и управление на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация. Всяко от тези деяния осъществява самостоятелен административнонаказателен състав, поради което правилно за всяко нарушение е съставен отделен акт и е образувано отделно административнонаказателно производство. Налице е 4 множество административни нарушения, а не многократно санкциониране за едно и също деяние.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди и въпроса относно субективната страна на административното нарушение.

Безспорно административнонаказателната отговорност, съгласно чл.6 и чл.7 от Закона за административните нарушения и наказания, е виновна отговорност. За да бъде ангажирана такава, следва да бъде установено не само извършването на деянието от обективна страна, но и психическото отношение на дееца към него.

В конкретния случай съдът приема, че жалбоподателят е осъществил нарушението при форма на вината непредпазливост – небрежност.

Самият жалбоподател, според възпроизведеното от свидетеля Ж. Г. Г. негово обяснение, е заявил, че не е проверил автомобила преди да започне управлението му, не е знаел дали за него има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и просто се е качил да го управлява.

Тези обяснения не изключват вината, а напротив – очертават именно формата на небрежност.

Всеки водач, който предприема управление на моторно превозно средство, е длъжен да прояви обичайната грижа, необходима за законосъобразното участие в пътното движение. Когато управлява собствен автомобил, той следва да се увери, че същият отговаря на законовите изисквания за участие в движението. Това задължение не отпада и когато водачът управлява чуждо моторно превозно средство.

Безспорно задължението за сключване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ принадлежи на собственика на автомобила. Законодателят обаче съзнателно е въвел и самостоятелна административнонаказателна отговорност за лицето, което управлява чуждо моторно превозно средство без такава застраховка. Именно поради това разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането санкционира водача, който не е собственик.

Следователно законът възлага и на водача определено задължение за поведение.

Управлението на чуждо моторно превозно средство без каквато и да било 5 проверка дали същото притежава задължителната застраховка представлява поведение, което не съответства на дължимата грижа, изисквана от закона.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата, че административнонаказващият орган е следвало да докаже положително знание у водача относно липсата на застраховка.

Подобно разбиране би обезсмислило съществуването на разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

В преобладаващата част от случаите водачът не е страна по договора за застраховка и не участва в неговото сключване. Ако се възприеме, че административнонаказателната отговорност възниква единствено при доказано действително знание за липсата на застраховката, практическото приложение на санкционната разпоредба би било сведено до изключителни случаи, което очевидно не съответства на волята на законодателя.

Ето защо съдът приема, че когато водачът управлява чуждо моторно превозно средство, без да извърши необходимата проверка дали за него е налице задължителната застраховка, той действа най-малко при непредпазливост, която съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН също обуславя административнонаказателна отговорност, доколкото законът не предвижда друго.

Този извод се подкрепя и от трайно възприетия в практиката на Върховния административен съд принцип, че административнонаказателната отговорност е виновна, но вината следва да бъде преценявана конкретно с оглед естеството на нарушението и дължимото поведение на санкционираното лице. При нарушения, извършени по непредпазливост, съдът следва да изследва дали деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на противоправния резултат при полагане на обичайната грижа. Именно такава е хипотезата по настоящото дело.

Неоснователно е и позоваването на постановлението на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по чл.345, ал.2 НК.

Макар това постановление да представлява доказателство по делото, неговите правни изводи не обвързват нито административнонаказващия орган, нито съда. Освен това предметът на прокурорската преценка е 6 различен от предмета на настоящото производство. В наказателното производство е изследвано наличието на знание относно служебно прекратената регистрация на автомобила, докато настоящото производство има за предмет управление на моторно превозно средство без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това липсата на доказателства относно знанието за регистрационния статус не обуславя автоматично липса на вина относно различното административно нарушение по Кодекса за застраховането.