Определение № 236 от 02.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Емилия Ат. Брусева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20255001000337 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Повод за същото е изходяща от Е. З. Д. - Г., чрез адвокат Е. А., М. С. Г. и Р. С. Г., двамата действащи чрез адвокат М. М. Т. частна жалба против постановеното по т. дело № 67/ 2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение рег. № 694 от 08.05.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на Е. З. Д. - Г., М. С. Г. и Р. С. Г. подадена чрез пълномощниците им адв. Е. А. и адв. М. Т. за изменение на решение рег. № 134 от 26.03.2025 г., постановено по т. дело № 67/ 2024 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените на всеки от тях адвокатски възнаграждения.

Първоначално по повод на тази частна жалба ПАС е образувал ч.т. дело № 305/2025 г. Производството по същото е било прекратено с определение, рег. № 211 от 18.06.2025 г. като жалбата и делото са били върнати на ПОС за извършване на действия по отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности. Те са били отстранени и се е достигнало до образуване на настоящето дело.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъдените на всеки от ищците разноски за 1 адвокат се увеличат до минимума предвиден в Наредба № 1 от 09.07 2004 г.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

С решението, чието изменение се иска в частта за разноските ПОС е отхвърлил поради извършени плащания в хода на производството предявените от ищците обективно и субективно съединени главни искове за осъждането на К.Ж., К.Б.“КЧ*, ЕИК ***, гр. С., и „К.О.З., К.Б.“ КЧ*, ЕИК *** гр. С. да заплати в полза на „Ю.Б.“АД, ЕИК ***, гр.С. сумите 51 763, 97 лв. остатък от застрахователното обезщетение по договор за застраховка от 19.11.2020 г.

(сертификат ***) и 7 662,84 лв. остатък от застрахователното обезщетение по договор за застраховка от 31.03.2021 г. (сертификат ***).

Съответно с решението са били уважени предявените акцесорни искове за плащане на обезщетение за забава на плащането на горните застрахователни обезщетения за периода от 28.01.2022 г. до 29.01.2024 г.

Присъденото обезщетение за забавеното плащане на сумата от 51 763, 97 лв. е 11 878, 38 лв., като искът до пълния предявен размер от 13 184 лв. е бил отхвърлен.

Присъденото обезщетение за забавеното плащане на сумата от 7 662, 84 лв. е 1 758, 41 лв. като искът до пълния предявен размер от 1952 лв. е бил отхвърлен.

В мотивите на решението съдът е посочил, че независимо от отхвърляне на главните искове ответниците следва да заплатят на ищците направените от последните разходи за разноски и възнаграждения за адвокат поради това, че ответната страна е станала причина за завеждане на делото, а фактите дали основание за отхвърлянето им са настъпили в хода на процеса. По отношение на акцесорните искове е посочено, че разноските ще се присъдят по съразмерност.

При определяне на същите с оглед направено от ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно адвокатските възнаграждения съдът е приел, че направените такива от всеки ищец в размер на по 6 450 лв. за главните искове и по 2 400 лв. за акцесорните са прекомерни и следва да се намалят. Изводът за прекомерност е аргументиран с това, че защитата по 2 всеки един от исковете е идентична и не е изисквала извършване от адвокатите на различни действия за защита интересите на всеки ищец.

Посочено е и че преди това дело е имало образувано друго с предявени частични искови със същия предмет, по което има постановено и влязло в сила решение, чиято СПН се разпростира върху правопораждащите спорното право факти предмет на настоящето дело. На тази база е направен извод, че делото не е било с фактическа и правна сложност, поради което адвокатите не са положили процесуални усилия, които да изискват плащане на възнаграждения в горните размери.

По тези причини е прието, че платеното възнаграждение по главните искове от веки ищец би следвало да е 3000 лв., а по акцесорните 1 500 лв. По отношение на последното съответно е посочено, че по съразмерност на всеки от ищците се дължи по 1352 лв. Така с решението дължимите на ищците разноски за адвокат за редуцирани на по 4352 лв.

Във връзка с това намаляване е споменато, че съдът не е обвързан с определените минимални размери на адв. възнаграждения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с оглед направеното в решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело № С-438/2022 г. тълкуване на чл. 101, § 1 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС.

В срока по чл. 248 от ГПК ищците са подали молба за изменение на решението в частта касаеща размерите на адв. възнаграждения. В нея се говори за порочност на практиката на СЕС и липса на предпоставки за намаляване на възнаграждението с повече от 50 %. В тази връзка е посочено, че платените такива от ищците са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.

По повод на тази молба съдът е постановил и определението предмет на обжалване, в което като цяло са преповторени съображенията изложени в решението досежно дължимия размер на адвокатските възнаграждения. По тази причина и искането за изменение е оставено без уважение.

Недоволни от определението ищците са подали жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

По повод на същата следва да се посочи, че според чл. 633 от ГПК решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

3

Според направеното с решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело № С-438/2022 г. тълкуване на чл. 101, § 1 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС определените с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда. Това води до извод, че при възражение за прекомерност за определяне на справедливия размер на възнаграждението съдът трябва да изхожда единствено от фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството извършена работа от адвоката, броя на съдебните заседания като Наредбата следва да се ползва само за ориентир относно начина на остойностяване на адвокатския труд.

В случая водещото по делото е обстоятелството, че исковете предмет на настоящето дело са такива за заплащане на пълния размер от вземане по отношение на което е предявена и уважена с влязло в сила решение частична искова претенция. Това води до логичен извод, че относно всички правопораждащите спорното право факти е налице СПН, което изключва извода, че повдигнатия пред съда спор е с фактическа и правна сложност. В подкрепа на това следва да се посочи, че исковата молба станала повод за образуване на делото пред ПОС, е предявена след постановяване на решението уважаващо частичните искови претенции, ответниците още преди подаване на отговор по същата са платили задълженията си по главните искове, а по делото е проведено едно единствено съдебно заседание. Всичко това с оглед изложеното по- горе следва да се вземе предвид при определяне на справедливото адвокатско възнаграждение, както и факта, че всеки от ищците в качеството си на застраховано лице по смисъла на чл. 382, ал. 3, изр. последно от КЗ е упражнили правото си да иска от застрахователя извършване на ползващо и другите ищци плащане в полза на конституиран по делото като съищец на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК техен кредитор явяващ се бенефициент и застраховащ по сключен с ответниците застрахователен договор.

В хода на тези разсъждения ПАС счита, че размерът на адвокатското възнаграждение платено от всеки от ищците е прекомерен и правилно е редуциран от първоинстанционния съд в посочените от него размери, т.е. не са налице предпоставки за неговото увеличение и съобразяването му с минималните възнаграждения по Наредбата от 09. 07. 2004 г. за всеки един от 4 исковете.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 67/ 2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение рег. № 694 от 08.05.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на Е. З. Д. - Г., М. С. Г. и Р. С. Г. подадена чрез пълномощниците им адв. Е. А. и адв. М. Т. за изменение на решение рег. № 134 от 26.03.2025 г., постановено по т. дело № 67/ 2024 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените на всеки от тях адвокатски възнаграждения.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5