Решение № 379 от 23.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Пенка Кр. Стоева Йоаниду при участието на секретаря Мария Ив. Пеева в присъствието на прокурора Росен Николов Каменов като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело № 20215300103134 по описа за 2021 година Искове по чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът К. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.****, ул.“****“№*, ет.*, офис *, адв.Д.К., моли съда да осъди Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да му заплати по банкова сметка ******** при ************ АД, с титуляр адв.Д.Н. К., обезщетения от : 30000лв. за неимуществените вреди, които е претърпял по повод повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/20г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на привличането му като обвиняем-****г. до окончателното плащане; общо 2000лв.- за имуществени вреди, изразили се в разходи за заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва върху тях от 03.12.21г. /дата на исковата молба/ да окончателното плащане и разноските в производството.

Сочи, че в периода 31.03.20г.-19.08.21г. е бил незаконно обвинен и за същия период е живял в значителен психически и емоционален стрес- бил изключително притеснен, имал страх от евентуална осъдителна присъда и наказанието, което може да му бъде наложено- до 8 години лишаване от свобода, изпитвал страдания от това, че е третиран като престъпник, било засегнато доброто му име в обществото и достойнството му, загубил доверието на хората и на близките си, които виждали в негово лице единствено фигурата на престъпник. Това го довело до тежка депресия. Репутацията му била нарушена, авторитетът му бил злепоставен и уронен.

Той се затворил в себе си и ограничил до минимум социалните си контакти. Състоянието на потиснатост, тревожност и депресивност не преминали и до датата на исковата молба, а довели до сериозни и непоправими последствия върху психиката му, като останал затворен в себе си и безработен. За тези вреди, с оглед естеството и интензитета им, счита за справедливо да бъде обезщетен със сумата от 30000лв.

Освен описаните неимуществени вреди, претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство, от съответно 500лв., 500лв. и 1000лв.

Пледира по същество за уважаване на предявените искове в пълните претендирани размери, ведно с разноските в това производство, включително адвокатски хонорар по чл.38,ал.2 от ЗА на адвоката, който го представлявал безплатно, поради финансова невъзможност да му заплати възнаграждение. Развива съображения и с писмени бележки вх.№7734/22.03.22г.

В срока по чл.131,ал.1 то ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№593/11.01.22г. /л.33-л.37/, с който е оспорил предявените искове както по основание, така и по размер.

Оспорва да са налични данни за реално претърпяване на сочените от ищеца вреди и за тяхната пряка причинна връзка с проведеното срещу него производство.

Повдига възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост, доколкото: обвинение на ищеца е било повдигнато на ****г. и на 05.10.20г. той е бил оправдан от първа инстанция; обстоятелството, че е бил обвинен като съучастник, при извършени в незначителен обем с негово участие процесуална следствени действия на фазата на ДП; спрямо него е била взета най-леката възможна мярка за процесуална принуда- парична гаранция в незначителния размер от 500лв.; несъобразяване с константната съдебна практика за подобни случаи

По отношение на претендираните обезщетения за имуществени вреди изтъква, че : по договор №36675 ищецът е бил защитаван от двама адвокати, а с оглед чл.78,ал.1 от ГПК се дължи плащане за един адвокат; липсват доказателства за реално осъществена адвокатска защита; делото по ЗОДОВ не се отличава с правна или фактическа сложност и затова обезщетението за адвокатска защита 1 не следва да надвишава предвиденото минимално такова от Нар.№1/04г.

Оспорва да дължи законна лихва от дата, предхождаща влизане на присъдата в сила, като се позовава в тази връзка на т.4 от ТР №3/05г. на ОСГК на ВКС.

Моли на основание чл.5 от ЗОДОВ да бъде изцяло освободен от отговорност или отговорността му да се намали, тъй като, видно от мотивите на решението на САС, ищецът е видял пакетчето, съдържащо високорисковото наркотично вещество кокаин, оставено във фоайето на тоалетната от подс.А., когото ищецът охранявал, и поради това го избутал навътре така, че да не се виждат.е, като с действията си и неверните обяснения, давани в хода на разследването, ищецът сам бил станал причина за предприетите спрямо него действия по реализиране на наказателна отговорност, въпреки че бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

Пледира по същество за отхвърляне на исковете при зачитане на съображенията, които е изложил с писмения си отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че:

Предявените искове са допустими;

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи до размер от 5000лв., ведно със законна лихва от 19.08.21г., а за разликата до претендираните 30000лв. и за искането да се присъди ведно със законна лихва от 31.03.20г. следва да се отхвърли, тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно, както е основателно и възражението му, че не дължи законна лихва от дата по-ранна от онази, на която оправдателната присъда е влязла в сила;

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи до размер от 1500лв., ведно със законна лихва от 03.12.21г., както се търси, а за разликата до претендираните 2000лв. следва да се отхвърли, тъй като възражението на ответника, че в производството пред СГС ищецът е заплатил хонорар на двама адвокати, вместо на един, е основателно, при следните съображения:

І.По допустимостта.

Твърденията на ищеца, щото е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди, във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление, за което е признат за невинен с влязла в сила присъда, попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и правят исковете му допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството, с оглед нормата на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като постоянният адрес на ищеца е в гр.*****.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 15.03.22г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №116/18.01.22г., с който е очертал релевантните за предявените искове факти и за повдигнатите от ответника възражения и е разпределил тежестта за установяването им между страните в производството /виж Определение №116 на л.38-л.39 и протокола от с.з. на 15.03.22г. на л.46-л.47/.

2.Установи се в производството от фактическа страна, както следва:

2.1.Във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство.

На 25.01.18г., по описа на 4-то РУ СДВР, с извършен оглед на местопрестъплението и разпит на свидетели, било образувано ДП №183/18г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК със задържано лице Ю. А. А. за това, че около 22.20ч., в тоалетната на хотел ***** в гр.*****, на бул.“******“№***, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, като на мястото на събитието – мъжката тоалетна на заведение „******“, находящо се в посочения хотел, били намерени още В. Н. и М. С., а прозрачният полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество бил намерен до мивката на тоалетната, във връзка с което е образувана пр.пр.

№2790/18г. на РП- София срещу неизвестен извършител /виж докладна записка на л.11, уведомлението по чл.212,ал.3 от НПК на л.1 и постановлението на прокурора от 26.01.18г. на л.2 от ДП по приложеното към настоящото наказателно дело/.

При извършените във връзка със случая следствени действия е установено, че прахообразното вещество е кокаин с тегло 0.45гр., както и че в тоалетната, заедно с жената, намерена на място, първоначално са влезли четирима мъже, двама от които са я напуснали преди пристигане на полицията, като единият от тях е извадил пакетчето от предния десен джоб на дънките си и го е оставил на плота на мивката, а другият го е избутал навътре по плота, между сапунерника и мивката, след което излязъл /виж експертизи на л.39 и л.56-л.60/, а св.В.Н. е посочила, че тя, приятелят и М. С. и Ю. били почерпени от лице, което познава като Б., с по една линия кокаин, докато били в тоалетната, както и че в тоалетната Ю. бил с охраната си К. /виж протокола за разпит на л.17 от ДП/.

В качеството на свидетел, на 25.01.18г. е бил разпитан и ищеца по настоящото дело К.К., който е посочил, че е шофьор на Ю.

А. от гр.****** и е бил в тоалетната с него, тъй като има и задължение да го придружава където отиде, че там останал при мивките, докато Ю., В. и мъж, който не познавал, влезли във вътрешната тоалетна, че когато в тоалетната влезли полицаи, него не го питали нищо, че след като от тоалетната излезли Ю., В. и мъжа, той е излязъл последен от тоалетната, но не е видял вътре никакво пликче /протокола на л.16 от ДП/.

2

На 10.06.19г., в изпълнение на дадени от прокурора указания, със съгласие на К.К., разследващият е извършил освидетелстване на К.К., за да се установи има ли по тялото му татуировки и ако да- какви са индивидуализиращите ги белези /виж постановление на л.165, съгласие на л.168 и протокол за освидетелстване на л.167 от ДП/.

След извършена допълнително експертиза на видеозаписите от помещението на тоалетната е установено, че лицето, оставило пакетчето на плота на мивката, е Ю. А., а лицето, което е избутало предмета навътре по плота, между сапунерката и умивалника, е К.К. /виж на л.181-л.193, ДП/.

С постановление от 06.03.20г. РП- София, като е установила че са налице доказателства за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 от НК, е изпратила материалите по преписката по компетентност на Софийска градска прокуратура /виж л.227-л.229 от ДП/.

На *****г., и Ю.А., и К.К. са били привлечени като обвиняеми за това, че на *******г., в гр.*****, бул.“****“№*****, тоалетна на хотел „*******“, всеки един като извършител и в съучастие с другия, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- кокаин с нетно тегло 0.45гр, като на ищеца е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 500лв., внесена от него в дадения му 15 дневен срок /виж постановленията на л.234-л.235 и л.239л.240 и вносната бележка на л.241, ДП/.

Към датата на привличането му като обвиняем, К.К. е бил неосъждан /виж свидетелството за съдимост на л.244, ДП/.

Разпитан като обвиняем на 21.05.20г., К.К. е заявил, че разбира в какво е обвинен, че не желае на този етап да дава обяснения и че не желае материалите от разследването да му бъдат предявявани /протокол на л.242, ДП/.

На 30.06.20г. воденото ДП е било приключено от разследващия с мнение за предаване на обвиняемите на съд /л.263-л.265, ДП/.

На 06.07.20г. от СГП в СГС е внесен обвинителен акт срещу Ю. А. и К.К., с който ищецът е бил обвинен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение /виж л.1 и л.4-л.14 от нохд №2412/20г/.

Производството по делото е протекло в три съдебни заседания- на 21.07.20г., 31.08.20г. и 05.10.20г., с личното участие на К.К., като в последното от тях е постановена присъдата на съда, с която подсъдимият К. е признат за невинен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен, оправдан е, и е отменена наложената му мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 500лв. /виж наказателно дело №2412/20г. на СГС/. Както личи от мотивите на присъдата, в производството не са събрани никакви доказателства в подкрепа на извод, щото К.К. има съпричастност към авторството на престъплението, в извършване на което е обвинен, и от обективна, и от субективна страна, а обстоятелството дали е бутнал с ръка или не пликчето, иззето като веществено доказателство по делото, е намерено ирелевантно в случая и неспособно да обоснове налични обективни данни за държане на високорисковото вещество, а още по-малко за специалната цел на престъплението, в което е обвинен- за неговото разпространение, като единствено би могло да наведе на такъв, щото е предназначено да не бъде намерено наркотичното вещество от полицейските служители у някое от присъстващите лица.