Решение № 4721 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4721 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100508493 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8528/23.05.2023 г. по гр.д. № 43809/2022 г. по описа на СРС, 50 състав Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1409,47 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по Договор за имуществена застраховка „Каско № 93001810032233, със срок на покритие 28.05.2018 – 27.05.2019 г. за вреди по лек автомобил „БМВ“ модел 740 IL, с рег. № *******, причинени при пътно-транспортно произшествие на 16.08.2018 г. при движение по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от гр. София към гр. Самоков и след табелата на с. Кокаляне, в резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 456,38 лева – съдебни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 159674/07.06.2023 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че 1 представеният Протокол за ПТП I 1718369/16.08.2018 г. е нечетлив и че същият в противоречие с чл. 179, ал. 2 от ГПК и 183 от ГПК не е изключен от доказателствата по делото. Посочва, че неправилно в мотивите си първоинстанционният съд се позовава на този протокол, а по делото не била изискана и приложена преписка по издаване на оспорения протокол. Посочва, освен това, че протоколът за ПТП бил изготвен без мястото да бъде посетено от служител на КАТ-Пътна полиция. Поддържа, че протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила относно механизма за настъпване на ПТП, като освен това в представения протокол нямало описание на препятствието на пътя, което било станало причина за настъпване на ПТП, а били възпроизведени изявленията на водача. Посочва, че не е уведомена за наличието на препятствие на пътното платно, поради което оспорва, че такова е имало на пътното платно. Поддържа, че не е установено и спазване на правилата от водача на лекия автомобил, като той не е управлявал лекия автомобил съобразявайки атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство. Посочва, че заключението на вещото лице не било категорично в частта, с която е обективиран настъпването на ПТП като е заявил, че установените вреди у можело да настъпят и по друг начин. Освен това, оспорва валидността на застрахователното правоотношение като посочва, че полицата не съдържа задължителни реквизити. Посочва, че по делото Общи условия не били представени, но такива били обсъждани от съда. Не били представени и доказателства, че водачът е тестван за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Съдът не бил обсъдил и условията по договора, които били свързани с наличието на изключени рискове, както и рискове, които ограничават отговорността на застрахователя. Не било изследвано и дали е налице причиняване на вреди в резултат на умишлени действия на водача на лекия автомобил. Освен това, посочва, че по делото не се установявало основанието за изплащане на застрахователното обезщетение. Не било установено, че ответникът има задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди били в причинна връзка с това неизпълнение. При условията на евентуалност посочва, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин, а е резултат от обикновеното ползване на лекия автомобил, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача му, тъй като се движел със скорост, която не му е позволила да 2 възприеме препятствието и да спре. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 183599/27.06.2023 г, подаден от Застрахователна компания „Л.И.“ АД.

Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 43809/2022 г. по описа на СРС, 50 състав е образувано по искова молба, подадена от Застрахователна компания Л.И. АД против Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 16.09.2018 г. около 11.00 часа при движение по бул. „Симеоновско шосе“ , след с. Кокаляне е настъпило ПТП, при което в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно попаднал лек автомобил „БМВ“ модел 759 ЕЛ, с рег. № *******, управляван то А. К., за което бил съставен протокол за ПТП _ 171888369/16.08.2018 г. Твърди, че във връзка с причинените вреди на пътнотранспортното произшествие щети по лекия автомобил в ЗК Л.И. Ад била образувана ликвидационна преписка № 0000-1261-18-206606, като след извършен оглед били констатирани щети по предната дясна гума и подбити джанти на автомобила, като били подробно описани в сравнителна експертиза по щета. Твърди, че по силата на договор за имуществена отговорност „Каско“ на МПС, застрахователна полица № 930018100132233, валидна от 28.05.2018 г. до 27.05.2019 г. Твърди, че на 01.11.2018 г. застрахователната компания платила на собственика на автомобила – АЗК Пропъртиз ЕООД, застрахователно обезщетение по образуваната ликвидационна преписка на собственика на автомобила сумата от 372,79 лева и 1016,68 лева по сметка на „Дару Кар“ АД. Твърди, че ответникът има задължение да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде 3 постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който заявява, че оспорва предявени иск. Заявява, че не се установява къде е осъществено евентуално ПТП, причинено от необезопасена дупка. Посочва, че представеният протокол за ПТП бил неясен, както и не се установявало, че местопроизшествието е посетено от служители на МВР, нямало и снимков материал. Не се установявал механизмът за настъпване на ПТП, както и че той е причинен от необезопасена дупка.

Поддържа, че застрахователната полица не съдържала необходимите задължителни реквизити. Оспорва настъпването на вредите, както и че те могат да възникнат и по друг начин. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът не е съобразил скоростта си с условията на пътя. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, както и е допусната и приета съдебно – автотехническа експертиза.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2018 г. са причинени вреди вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и че то е в резултат на неизпълнение на задължения от страна на ответника да поддържа пътната настилка в годно за безопасното й ползване състояние.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования 4 застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

Правилно и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза, съдът е приел, че на 16.08.2018 г. около 11 часа лек автомобил БМВ 750 Л с рег. № ******* се движел по бул. Самоковско шосе с посока от гр. София към гр. Самоков и в района след табелата на с. Кокаляне, превозното средство е преминало през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП. Вещото лице от приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установило, че установените щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие и определя действителната им стойност на 1400 лева.

Неоснователен е доводът на въззивника, че представеният по делото протокол за ПТП е нечетлив, не бил съставен при посещение на служители на МВР и че няма обвързваща материална доказателствена сила относно установените в него обстоятелства. Действително към исковата молба е представено нечетливо копие от протокол за ПТП, но с писмо вх. № 58595/02.03.2023 г. на Началник отдел Пътна полиция при СДВР по делото е представено копие от протокол за ПТП № 1718369/16.08.2018 г., както и докладна записка на служител на МВР, който е посетил мястото на събитието.

Протоколът за ПТП, изготвен от служител на МВР в кръга на службата му има обвързваща материална доказателствена стойност относно обстоятелствата, които е възприел при посещението си. Едно от тези обстоятелства е наличието на неравност (дупка) на пътното платно. С оглед на тази констатация и отразените от служителя данни относно времето и пътната обстановка, както и изводите на вещото лице настоящият съдебен състав намира, че правилно 5 първоинстанционният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин. В тежест на ответника е било да установи при условията на насрещно доказване, че са налице други обстоятелства, които изключват възможността вредите по процесния застрахован автомобил да са настъпили от отразеното в протокола за ПТП произшествие.

Следователно, за ищеца е възникнало и материалното право да встъпи в правата на увреденото от ПТП лице, тъй като от представените по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно, че застрахователното обезщетение е платено. Следователно са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, тъй като е налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища., като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.