Решение № 104 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330200328 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 861320-F851734/10.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП, гр.

Пловдив с което „ЛФГ Консултинг” ЕООД, ЕИК: 207894302, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО.

Жалбоподателят, „ЛФГ Консултинг” ЕООД, ЕИК: 207894302, представлявано от адв. В. М., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

От своя страна, ТД на НАП, гр. Пловдив, оспорва жалбата, като моли издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 14.07.2025 г., инспектор по приходите в НАП – В. Б. Н., съставила 1

АУАН срещу „ЛФГ Консултинг” ЕООД, тъй като в хода на служебно извършена проверка, установила, че дружеството, като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКПО, не е подало в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2024 г. в законоустановения срок – от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на „ЛФГ Консултинг” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а и същата по същество, не се оспорва от дружеството-жалбоподател. В своите показания разпитаната като свидетел актосъставителка - свид. Н., е потвърдила изцяло отразените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът изцяло кредитира тези показания като обективни, последователни и неопровергани от доказателствата по делото.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства, обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия

Според ал. 2 на същия член, годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл. 261, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в помалък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с 2 категоричност, че е налице осъществен състав на визираното административно нарушение. По делото е установено, че „ЛФГ Консултинг” ЕООД, като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКПО, не е подало в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2024 г. в законоустановения срок - от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително. Видно от съставения срещу дружеството АУАН, същият е подписан без възражения. По същество такива не са наведени и с депозираната пред съда жалба, в която се навеждат нетоносими доводи, в това число и в проведеното съдебно заседание, тъй като процесуалният представител единствено претендира за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“, сочейки като причина за извършване на нарушението пропуск на счетоводителя, обслужващ санкционираното дружество.

При служебно извършена проверка, съдът не констатира допускането на нарушения в хода на административно-наказателното производство, така както се твърди в жалбата, инициирала настоящето производство. В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Не се възприеха и наведението доводи, че отговорността на дружеството следва да отпадне, тъй като неподаването на данъчна декларация се дължи на пропуск на счетоводителя, обслужващ санкционираното дружество. Касае се за вътрешни отношения, които не се отразяват на факта на извършеното нарушение, тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна /безвиновна/.

Съдът намери, че правилно в случая не е намерила приложение и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В действителност в случая се касае за нарушение, което е формално и от което не са настъпили някакви вредни последици. Фактът, обаче, че законодателят е възвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви вредни последици, сочи на това, че с формалното изшършване на 3 процесното нарушение, се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения. Фактът, че нарушението е било извършено за първи път е отчетен с налагането на санкция в предвидения в закона минимум.

Предвид всичко гореизложено обжалваното

Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално представителство пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД на НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. в еврова равностойност 76.69 евро, като се отхвърли претенцията за разноски за разликата над присъдения до претендирания размер от 97 евро, тъй като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя определянето на възнаграждение в максимален размер.

Ето защо, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

861320-F851734/10.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП, гр. Пловдив с което „ЛФГ Консултинг” ЕООД, ЕИК: 207894302, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500.00 лева //255.65 евро/ за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО.

4

ОСЪЖДА „ЛФГ Консултинг” ЕООД, ЕИК: 207894302 ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите сумата от 76.69 /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски за разликата над присъдения до претендирания размер от 97 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5