Определение № 20331 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20331 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110152988 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на П. П. К. срещу О. И. Е., с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

С молба с вх. № 127833/23.04.2026г. процесуалният представител на ищеца е поискал отвода на съдията по делото, като го е мотивирал с несъгласието си с постановен по делото акт, а именно определение № 14289/15.04.2026г.

Насрещната ответна страна с молба с вх.№ 161377/18.05.2026г. е взела становище за неоснователност на така направеното от ищцово искане.

Съдийското безпристрастие е гаранция за постановяване на правилно решение, тъй като изключва разглеждането на делото и постановяването на решението да бъдат повлияни от каквито и да било странични фактори, които стоят вън от данните по делото и свободното съдийско убеждение при тяхното интерпретиране и прилагане на закона.

В този смисъл посочените в чл. 22, ал. 1 от ГПК основания за отвод представляват процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.

Съдът всякога има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност 1 на същото. Това разбиране съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В решение на Европейския съд по правата на човека от 24. 05. 1989 г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06. 05. 2003 г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18. 10. 2000 г. по делото Morel срещу Франция и др. се приема, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. (Така съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023г. на ОСГТК )

В настоящия случай липсват обективни данни, които да обосноват приложение на хипотезите за отвод, предвидени в чл.22, ал.1, т. 1 – 5 от ГПК, липсва и субективен елемент, който да обоснове прилагането на хипотезата за отвод на чл.22, ал.1,т.6 от ГПК, доколкото произнасянето на съд, в смисъл различен от направеното от страната искане, не може само по себе си да обоснове предубеденост у съда.

Ето защо искането на процесуалния представител на ищеца за отвод на докладчика по делото е неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията –докладчик от разглеждане на гр. д. № 52988/2025г. по описа на 176 състав на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2