Решение № 111 от 20.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Враца, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-С.а при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-С.а Гражданско дело № 20241420103125 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. П. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул. „****“ № **, против Детска градина „Щастливо детство“, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата полагала труд по трудово правоотношение в Детска градина „Щастливо детство“, гр. Враца на длъжност старши учител до 03.07.2023 г., когато съгласно Заповед № ** от **.**.*** г. трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, чл. 69в от КСО, във вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД. Според заповедта, издадена от директора на ДГ „Щастливо детство“ гр. Враца – Г.К. Й., на ищцата следвало да се изплатят обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – обезщетение в размер на единадесет брутни работни заплати при пенсиониране, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни.

Поддържа се, че ищцата била член на Синдикален регионален съюз на конфедерация на труда „Подкрепа“ – Враца и като такъв се ползвала от условията на Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., който бил изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., предвиждащ увеличение, считано от 01.01.2023 г. на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал. На основание чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Анекс № Д01192/10.08.2023 г. и публикуваната в бр. 75 на ДВ от 01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, с гарантираното в §2 обратно действие на увеличението на работните заплати от 01.01.2023 г., Ц. П. подала писмено заявление с вх. № 722/26.06.2024 г. до директора на ДГ „Щастливо детство“, гр.

Враца с молба да й бъде изплатен увеличения размер на трудовото възнаграждение, считано от 01.01.2023г. до 03.07.2023г. – датата на прекратяване на трудовия й договор, както и преизчисляване на изплатените 11 брутни заплати. В отговор на подаденото заявление работодателят отказал доброволно да изплати увеличението на трудовото възнаграждение и 1 начислените обезщетения, като се позовавал на Писмо № 80812-41/25.08.2023 г. на заместник-министъра на образованието и науката – д-р Е.Л.. Цитираното писмо било публикувано на 25.08.2023 г., а Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда била публикувана в бр. 75 на Държавен вестник от 01.09.2023 г. Сочи се, че са налице становища на СБУ и КНСБ, в които по недвусмислен начин бил разгледан и решен въпросът за прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Съгласно становището на Синдиката на българските учители работниците и служителите, чиито трудови договори са прекратени до подписването или след подписването на Анекса към КТД, следва със свое писмено заявление да изискат от директора на образователна институция да бъдат преизчислени трудовите им възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на договора, а директорът следва да разпореди преизчисляването и изплащането на разликата в законоустановения срок. В същия смисъл било и становище на КНСБ от 27.10.2023 г., което било категорично, че всеки учител или непедагогически специалист, който е бил в трудово правоотношение към 1 януари 2023 г., независимо от това, че към 1 август 2023 г. е бил вече с прекратено трудово правоотношение, има право да потърси изплащане на полагащото му се увеличение на основание Анекс № Д01192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. първо от директорите на училищата по доброволен път, а след това, ако получи отказ – по съдебен ред в рамките на 3-годишната давност, като увеличението по Анекса се отнасяло за трудовото възнаграждение, получавано от 1 януари 2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работници и служители, които към датата на сключване на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основаните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на Анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в предходен момент правоотношения между страните по КТД. Сочи се, че в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г.) законодателят е постановил §2, определящ минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти да се прилагат считано от 01.01.2023 г., като посочените суми съвпадат изцяло с тези по анекса и с това са преуредени вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Поддържа се, че приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието, като посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите, а именно 01.01.2023 г., са отговаряли на изискванията на закона – да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Твърди се, че с придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Поддържа се, че ищцата, която е полагала труд в процесния период, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата, а прекратяването на трудовото правоотношение на Ц. П. преди подписване на Анекса не представлява такъв правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото й да получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. Посочва се, че последвалото прекратяване на трудово й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Изтъква се, че тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществуващите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е 2 заемала ищцата.

Навеждат се доводи се, че следва да се извърши преизчисляване на база увеличените трудови възнаграждения от 01.01.2023г. до 03.07.2023г., т.е. на ищцата да й бъде изплатено дължащото й се трудово възнаграждение и обезщетения в пълния им размер, а именно сумата от 1 379,70 лв., съставляваща сумарния размер на увеличението за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., както и сумата от 2 529,45 лв., съставляваща преизчислен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3, във вр. с чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 31, ал. 2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати.

По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата процесните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

С протоколно определение от 22.01.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, както следва: искът по чл. 128, т. 2 КТ да се счита предявен за сумата от 1 439,28 лв., а искът с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ да се счита предявен за сумата от 3 095,20 лв.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочва се, че действително ищцата е заемала длъжността „старши учител“ в Детска градина „Щастливо детство“, като след като е поискала да се възползва от предоставената й по закон възможност за ранно пенсиониране, със Заповед № 308/30.06.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото й правоотношение с детската градина. Твърди се, че на ищцата са изплатени всички дължими възнаграждения и обезщетения съгласно законодателството, актуално към дата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи се, че на 26.06.2024 г. ищцата е направила искане до детската градина за изплащане на увеличение съгласно Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., на което искане е получила отрицателен отговор.

Поддържа се, че Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., е неотносим към конкретното трудово правоотношение с ищцата и последната не може да се ползва от него. Твърди се, че съгласно т. 1 от Анекса, текстът на чл. 27, ал. 1 е изменен, като е постановено, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а съгласно ал. 2 на чл. 27 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Изтъква се, че видно от ал.

2 на Анекса, която се явява допълваща разпоредбите на ал. 1, увеличението се отнася само до заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на постигане на договореността, а именно 10.08.2023 г. Твърди се, че това означава, че анексът се прилага спрямо педагогически специалисти и непедагогически персонал с действащ трудов договор към този момент – 10.08.2023 г., като съгласно тази разпоредба, ищцата няма действащ трудов договор и изискуемото от КТД качество на заето лице като педагогически специалист към момента на сключване на процесния анекс, предвид което същата няма и право да се ползва от договореното увеличение, на което е придадена обратна сила от 01.01.2023 г. Посочва се, че приемането на противно тълкуване, следващо логиката на ищцата, би било незаконосъобразно, не само защото е неправилно за конкретния Анекс към КТД, а и защото би се явило в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Поддържа се, че трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово 3 правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл. 119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, която няма качеството на работник или служител по действащ договор. Изтъква се и ч е за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея процесното изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация – в случая Синдикат на българските учители, или на основание чл. 57, ал. 2 КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му, като доказателства в тази насока не са представени. Твърди се, че ищцата след прекратяване на трудовите си правоотношения е спряла да плаща членски внос при ответника. По тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1 439,28 лв., представляваща неизплатен увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.