Решение № 68 от 23.04.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. В., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500031 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез РП заместник районен прокурор на Районна прокуратура - В., гр. В., ул. „Д*** срещу Решение № 686 от 13.11.2024 г. на Районен съд- В. по гр. д. № 20241320100900/2024 г., ГК, V-ти състав, в частта, в която е уважен иска и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. А. К. от гр.

В. (ищец) сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.

1, т. 3, вр. е чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и водено срещу него досъдебно производство №ЗМ 686/2023 по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РПВ., което е прекратено е Постановление от 27.03.2024г на РП-В., на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр.

С чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Г. от АК- В. по ДП №ЗМ686/2023г по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от 321,11лв-разноски по делото. Поддържа се в подадената жалба неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Поддържа се в жалбата, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя страна води до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.

Неправилно РС-В. бил приел, че Прокуратурата следва да носи отговорност по ЗОДОВ при положение, че К. никога не е привличан в качеството на обвиняемо лице по гореописаното досъдебно производство. Изтъква се в жалбата, че основателността на претенцията за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение. Според нормата на чл. 2, ал. Г т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Разпоредбата на тази норма е ясна- неоснователността / незаконността/ на обвинението е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във 1 всички изброени от тази норма хипотези: 1. Когато лицето е оправдано или 2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление или 3. Поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което не може да се тълкува разширително. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ следва да се тълкува в наказателнопроцесуалния му смисъл- лицето трябва да е било привлечено в качеството на обвиняем. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е разпитван, не е призоваван. От материалите по досъдебното производство е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като дори самото производство не е било образувано или водено срещу някого, още по- малко пък спрямо това лице. При това положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни липсва фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка за неотклонение и т. н. Ищецът по никакъв начин не е бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност.Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т. е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК . В този смисъл претенциите на ищеца са недопустими, респ. неоснователни.

На второ място счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство ищцовата страна не успяла да ангажира доказателства за претърпени неимуществени вреди, във връзка с воденото ДП №ЗМ686/2023г по описа на РУ- В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В.. Това от своя страна прави исковата претенция неоснователна и недоказана, в подкрепа на която се излагат следните аргументи и доводи:

Относно иска за неимуществени вреди, ищецът по никакъв начин не бил доказал, че във връзка с образуваното наказателно производство е претърпял такива вреди. Ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици в психически аспект - стрес, тревожност, негативни емоционални преживявания, които да установяват, че те са пряк резултат от делото. Видно от справката за съдимост, ищецът бил осъждан, няколко месеца преди образуването на досъдебното производство за извършено от него престъпление по чл. 3436, ал.З от НК. Това е обстоятелство, което сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, ако въобще има такива; На следващо място РС-В. неправилно приема, че Прокуратурата на Република България отговаря за претърпени вреди във връзка с 24- часово задържане по ЗМВР и Заповед за принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС до изясняване на отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от служител на МВР. И двата акта- Заповед за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР и Заповед за ПАМ по ЗДВП са издадени не от Прокуратурата на Република България, а от друг държавен орган- МВР, поради което жалбоподателят счита, че Прокуратурата не следва да отговаря за нанесени вреди от тези актове.

По отношение на имеществените вреди се поддържа, че неправилно РС-В. е приел, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по ДП №ЗМ686/2023г по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В.- ищецът по никакъв начин не е търсен, не е разпитван, не е привлечен в качеството на обвиняем, за да бъде представляван от адвокат. Ищецът по никакъв начин не доказа обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. За първи път пълномощно по делото е предоставено от адв. Н. Г. на 24.03.2024г при получаване на препис от постановлението за прекратяване на наказателно производство- до този момент адвокатът не е извършвал каквито и да било процесуални действия, а и не би могъл, тъй като ищецът по никакъв начин не е търсен, с него не са провеждани каквито и да било процесуално следствени действия в хода на наказателното производство.

Поради всичко гореизложено, жалбоподателят намира, че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

2

С оглед на това, счита, че и иска за заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, както акцесорен, се явява неоснователен и недоказан.

Иска се съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 686 от 13.11.2024 г. на Районен съд- В. по гр. д. № 20241320100900/2024 г., ГК, У-ти състав, в частта му, с което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на В. А. К. от гр. В. (ищец) сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и водено срещу него досъдебно производство №ЗМ 686/2023 по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В., което е прекратено с Постановление от 27.03.2024г на РП-В., на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. С чл. 24, ал.1, т.1 отНПК, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Г. от АК-В. по ДП №ЗМ686/2023г по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от 321,11лв— разноски по делото и на негово място да постанови друго решение, с което да отхвърли в цялост предявените искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и срещу Прокуратурата на Република България като недопустими, неоснователни и недоказани.

В срока не е постъпил отговор от В. А. К..

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа жалбата и моли да се уважи.

Ответната по жалба страна – ищец в първата инстанция не се явява, редовно призован и не се представлява.

ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните и се установява от приложеното към делото досъдебно производство № ЗМ 686/2023г. по описа на РУ - В., прокурорска преписка, вх. № 2802/2023г. по описа на РП - В., че на 21.08.2023г. в гр.В., по ул.“Ц***“, в посока от кръстовището с бул.“П.“ към кв.“Н.“ ищецът управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ФП“ с рег.№ ВН 3405 АМ - собственост на А. А. К., като след направена справка и съдействие на служители от сектор КАТ АП - 29, водачът бил тестван с техническо средство „Drug test 5000“, с фабричен номер ARJM 0041, като пробата 00331, извършена в 23.46ч. отчела положителен резултат за амфетамин престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът бил съпроводен до ЦСМП, където му била взета кръвна проба и бил освидетелстван, а след това задържан за срок от 24 часа. Водачът е изпробван и за употреба на алкохол с техническо средство Алко тест Дрегер, която е отчела 0 /нула/ промила алкохол.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0953-000-254 /ЗППАМ/, изд. на 21.08.2023г. от служител на Сектор ПП към ОДМВР - В., упълномощен от Директора на ОДМВР - В., на ищеца му е наложена мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС за решаване на отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С талон за изследване, на 22.08.2023г. в 00.50 часа, в ЦСМП на МБАЛ „Св.Петка“ гр.В., на ищеца му е взета кръвна проба за медицинско и химическо изследване.

Със Заповед № 1786зз-184, изд. от инспектор при РУ - В. на 22.08.2023г. в 01.00 часа, ищецът е задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК за срок от 24 часа. Задържаното лице е освободено на 22.08.2023г. в 15.00 часа.

По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза на кръв и урина, взети от ищеца, от заключението на която се установява, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от В. А. К., не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози.

По досъдебното производство ищецът не е привличан в качеството на обвиняем, не му е вземана мярка за неотклонение и не са извършвани други процесуални действия.