Определение № 238 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. София, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503366 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 134257/04.12.2024 г. на Г.

В. К. срещу Разпореждане № 28407 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д. № 5893/2024 г. по описа на СГС, І-2 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 29.11.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 02.12.2024 г.) Жалбата е подадена лично от ищеца.

Препис от тази частната жалба не се връчва на ответната страна в процеса, доколкото такава все още не е конституирана.

По същата не е внесена предварително дължимата държавна такса в размер на 15 лв., но от процесуалното поведение на жалбоподателя може да се съди за недобросъвестно упражняване на процесуални права.

За препятстване недобросъвестното процесуално поведение на страните по делото съдът обаче притежава достатъчно законноустановени средства (по арг. от чл. 3 ГПК), включително и да администрира съответната частна жалба без да се изисква предварително от жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса.

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

1

В настоящото производство и по компетентност на настоящия съдебен състав, е изпратена и частна жалба вх.№ 32024/09.12.2024 г., изпратена по пощата на 04.12.2024 г. Същата не представлява отделна частна жалба, а по съществото си е жалба срещу същия съдебен акт на първоинстанционния съд със същите мотиви, идентични с тези посочени в частната жалба, предмет на настоящото производство. Разликата е в това, че е депозирана директно до Апелативен съд-София, като съответно с Разпореждане на зам.председател на САС е изпратена на СГС.

С оглед на горното частна жалба вх.№ 32024/09.12.2024 г., не следва да бъде разглеждана, съответно съдът не дължи произнасяне по нея отделено от тази, с която вече е сезиран по надлежния ред, подадена чрез първоинстанционния съд, постановил обжалвания съдебен акт.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане представлява флагрантен отказ от правосъдие, злоупотреба с право, ограничаване правото на ищеца до правосъдие.

Съдът като взе предвид твърденията на страната и приложеното гр.д. № 5893/2024 г. по описа на СГС, І-2 състав намира следното.

От фактическа страна:

Софийският градски съд е бил сезиран с „частна жалба“ подадена от Г. В.

К. срещу Софийски районен съд, с която същият предявява иск срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща причинени му вреди от отказа на съдия при Софийски районен съд да го освободи от държавна такса, да му подсигури преводач и да му предостави държавна помощ по гр.д.№ 104320/2024 г. по описа на СРС, който отказ е обективиран в Определение № 14124/01.04.2024 г.

С Разпореждане № 18897/05.08.2024 г. съдията докладчик е оставил без движение исковата молба като нередовна, като е дал ясни и точни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Препис от това разпореждане е връчен редовно на ищеца на 09.08.2024 г. В срока за изпълнение на указанията, ищецът депозира молба вх.№ 88738/12.08.2024 г., с която не изпълнява указанията на съда, а заявява искане последният да му изпрати препис от собствената му искова молба, защото е подал не една искова молба и е в затвора. Завил искане за продължаване на срока без да посочи конкретни уважителни причини. Отправил искане до съдията-докладчик да се 2 отведе от разглеждане на делото. Последното искане е удовлетворено.

След извършване на повторно разпределение на делото, с оглед множество постъпили отводи, с обжалваното разпореждане, новоопределения съдия-докладчик (с протокол от избор на съдия-докладчик /преразпределение/ от 09.10.2024 г.), е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, както и че подаването на множество искови молби не е уважителна причина за продължаване на дадения срок и върнал исковата молба.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна-ищец в първоинстанционното производство и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу допустим и валиден съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Предвид горните съображения частната въззивна жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане (по своята правна същност определение, доколкото с връщане на исковата молба всъщност съдът е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК), е прекратил производството по делото.

Всъщност с исковата молба ищецът претендира обезщетение в размер на 100 000 лева от ответника Софийски районен съд за причинените му вреди от отказа на съда да го освободи от държавна такса, въпреки че до момента е освободен от такава по множество дела, изброени в исковата молба.

Освен, че е нередовна и в указания срок ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности, такава искова претенция е и очевидно недопустима, доколкото актът с който съдът се произнася по искането за освобождаване от държавна такса не формира сила на пресъдено нещо, поради което молителят може да сезира съда повторно със същото искане. На общо основание, това искане следва да бъде разгледано по същество, като изцяло в правораздавателната власт на съда е да прецени, дали да постанови повторно отказ или да освободи ищеца от държавна такса.

От друга страна такъв акт подлежи на инстанционен контрол.

С оглед на горното правилно първоинстанционния съд е постановил и отказ да продължи срока за изпълнение указанията на съда.

3

Предвид горното частната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение, а определението на СГС като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 28407 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д. № 5893/2024 г. по описа на СГС, І-2 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Г. В. К., с адрес Затвора гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд София сумата от 15 лв. (петнадесет лв.)

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото, при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4