Решение № 114 от 01.06.2017, Районен съд - Свищов

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 114 гр. Свищов, 01.06.2017 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 05.05.2017 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря

Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 839/2016 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.

79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Б.П.П.Ф.“ЕАД *** твърди, с договор за потребителски заем № ***** отпуснали на Н.И.Д. паричен кредит в размер на 5 526,50 лева и закупуване на застраховка от 526,50 лева. Заявява, че сумата, предмета на договора била изплатена от кредитора по уговорения в чл. 1 от договора начин, с което изпълнили задълженията си по договора. Усвояването на посочената сума, ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въ основа на чл. 3 от договора, за ответника възникнало задължение да погаси заема на 81 месечни вноски, всяка в размер на по 122,14 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите в размер сна 20,90 %, посочен в параметрите по договора. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредит № ***** на 30.01.2015г. като към тази дата били погасени 75 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на Б.П.П.Ф. ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Така ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 732,10 лева, представляващ оставащите 6,00 броя погасителни вноски към 28.02.2015 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която изрично било указано, че вземането е обявено за изискуемо. Поканата била изпратена на адреса, деклариран в договора и се считала за връчена на основание чл. 10 от договора. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, била изтекла и последната падежна дата по кредита. Заявява, че ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 38,51 лева, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредит – 28.02.2015г. до 11.09.2016г. . Същият дължал главница в размер на 246,13 лева, възнагридетелна лихва – 485,97 лева, общо дължал сумата 770,61 лева. Твърди, че подали заявление по чл. 410 от ГПК,като ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на РС Свищов. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищецата сумата 246,13 лева – главница по договор за кредит, възнагридетелна лихва по договора в размер на 485,97 лева , законна лихва за забава в размер на 38,51 лева за периода от 28.02.2015г. до 11.09.2016г. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В съдебно заседание не се представлява. В писмена молба по делото поддържа предявените искове. Взема становище, че извършените от ответника плащания с платежни нареждания са приспаднати от дълга, но не са били достатъчни да покрият просрочието, поради което дружеството е предприело действия за събиране на дължа. Счита, че възраженията на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост не били относими към спора, тъй като заявлението било подадено след изтичане на последната падежна дата по договора, когато задължението е станало ликвидно и изискуемо, без дори да се позовават на предсрочна изискуемост. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат уважени, както са предявени с исковата молба.

Ответникът Н.И.Д. ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че е преустановил плащанията на погасителните вноски по договора на 30.01.2015г.

Заявява, че не е заплатил до 30.01.2015г. месечната погасителна вноска за месец януари, но не е преустановил плащането на всички погасителни вноски, включително тази вноска и всички след нея. Вноската за месец януари заплатил на 03.02.2015г. с плаежно нареждане, както исъщия месец – на 27.02.2015г. направил плащане и на погасителна вноска за месец февруари 2015г.. Представя и още четири платежни нареждания за извършени плащания по погасителния план. Счита, че от тези платежни документи се установявало, че не е преустановил плащанията по погасителните вноски, като забавянето на плащането на една погасителна вноска – тази за месец януари 2015 година и то само с четири дни, не означавало преустановяване на плащанията на погасителните вноски, а и същият е направил плащания по всички следващи погасителни вноски или на деня на падежа или по-рано. Оспорва твърдението, че на 28.02.2015г. целият остатък от дълга е станал предсрочно изискуем. Позовава се, че съгласно чл. 5 от договора за кредит, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитотополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Налице било забавяне само на една погасителна вноска с четири дни, като всички останали погасителни вноски били заплатени на падежа или дори по-рано, поради което счита, че не са се осъществили условията по чл. 5 от договора за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане на 28.02.2015г. Не бил уведомен, че вземането става предсрочно изискуемо на тази дата, поради което продължил да изпълнява задълженията си по договора и да заплаща отделните месечни погасителни вноски на падежите по погасителния план. С оглед на ненастъпването на предсрочна изискуемост, неоснователна била претенцията за заплащане на законна лихва от 28.02.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Оспорва, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължал на ищеца главница от 246,13 лева и възнаградителна лихва от 485,97 лева. Твърди, че е изпълнил задълженитяа към ищеца, а иска бил изцяло неоснователно. Взема становище за неоснователност на претенцията за разноски. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Счита, че твърдението на ищеца, че към датата на подаване на исковата молба бил настъпил падежа по договора е без правно значение, тъй като при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът се е позовал не на изтекъл падеж, а на настъпила предсрочна изискуемост.

Такава предсрочна изискуемост, настъпила на 28.02.2015г. не била установена по делото, което правело иска неоснователен.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на Районен съд Свищов, Б.П.П.Ф. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по договор за кредит *****. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 384/03.10.2016г. в полза на Б.П.П.Ф. ЕАД за сумата 246,13 лева главница, 485,97 лева възнаградителна лихва за периода 30.01.2015г. до 30.06.2015г., 38,51 лева – мораторна лихва за периода 28.02.2015г. до 11.09.2016г., , ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2016г. до изплащане на вземането, както и 325,00 лева разноски по делото. В заявлението по чл. 410 ГПК заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, настъпила на 28.02.2015г. – датата на втората пропусната вноска. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия положителен установителен иск.

Видно от приложения по делото договор за потребителски паричен кредит *****, „Б.П.П.Ф.“ЕАД е предоставила на кредитополучателя Н.И.Д. кредит за потребителски цели в размер на 5 000,00 лева, както и кредит за покупка на застраховка „сигурност на плащанията“ – 526,50 лева, общ размер на кредита – 5 526,50 лева. Кредитополучателят поел задължение да погаси заема на 81 погасителни вноски, всяка в размер на 122,14 лева, като в погасителния план, част от договора за кредит били посочени падежните дати на месечните погасителни вноски. Страните по договора постагнила съгласие, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно чл. 5 от договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска ,ведно с направените за събиране на вземаането разноски извършени по преценка на кредитора. В чл. 5 от договора страните постигнали съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Съгласно чл.

8 от договора, всички изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя , се считата узнати от кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, посочени на лицето в съответните полета в договора. В договора кредитополучателят посочил адрес с. Морава, ул. Захари Стоянов № 16.

С приложеното искане за откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна банкова карта, ответникът отравил искане чрез ищеца до ТБ Инвестбанк АД гр. София, за откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна карта. На искането е отразено, че е във връзка с договор *****, а в полето забележки фигурира сумата 5 000,00 лева, както и месечната вноска 122,14 лева и броя на вноските – 81 . Приложено по делото е и застрахователно удостоверене № ***** по Групова застрахователна полица № 001337, притежател на полицата – ищецът, застрахован кредитополучател – ответникът, с начална дата на застраховката 27.09.2008г.

Приложен по делото е погасителния план по договор *****, в която са отразени, броя погасителни вноски по договора – общо 81, и размера им, общо непогасената главница по кредита – 222,59 лева, общо непогасената сума – 732,10 лева.

Отразено е, че погасителния план е актуален към 18.11.2016г.

С писмо от 12.02.2016г. адресирано до ответника, ищецът уведомява, че ответникът е преустановил плащането на вноските по договора на 30.01.2015г. , като вземането на Б.П.П.Ф.

ЕАД става предсрочно изискуемо, поради просрочие на две или повече месчни вноски. Посочени са в писмото дължимите суми за главница, договорно лихва, такса обработка, обезщетение за забава и общо дължима сума – 756,06 лева. Предоставен е срок от седем дни, считано от получаването за плащане на дължимите суми. Поканата е адресирана до адреса на ответника, посочен в договора. Писмото е получено на 18.02.2016г. от ответника, видно от известието за доставяне.

Видно от платежно нареждане от 03.02.2015г., на тази дата ответникът превел на ищеца сумата 122,14 лева с посочено основание за превода - *****. Приложена по делото е разписка от 27.02.2015г., видно от която на същата дата на ищеца е преведена сумата от 121,28 лева, по процесния договор за кредит, с посочен длъжник – ответникъта, както и е посочена датата на падежа. Съгласно платежно нареждане от 30.03.2015г. ответникът превел на ищеца до договора за кредит ***** сумата 122,14 лева. С платежно нареждане от 28.04.2015г. ответникът превел на ищеца сумата 122,14 лева с посочено основание – договор *****. Сумата 122,14 лева, със същото посочено основание, ответникът превел на ищеца и на датата 29.05.2015г., видно от платежното нареждане от 29.05.2015г.. Същата сума – 122,14 лева, със същото посочено основание - договор *****, ответникът превел на ищеца и на датата 22.06.2015г. , видно от приложеното по делото платежно нареждане от 22.06.2015г.