Решение № 156 от 29.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100600187 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба на частния тъжител Д. А. Д.

ЕГН ********** чрез повереника му адв. С. С. от АК- Бургас, против присъда № 1 от 13.01.2022г., постановена по НЧХД № 34/2021г. по описа на Районен съд-Средец. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. Г. М. Г. ЕГН ********** за виновен по повдигнатото му с тъжбата на Д. Д. обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като приел, че пострадалият Д. Д. бил отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна повреда, с което също осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.3 от НК освободил и двамата от наказание. С присъдата съдът осъдил подсъдимия Г. да заплати на тъжителя Д. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 16.12.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над уважената част до предявения размер от 2 000 лева като неоснователен и недоказан. Съдът възложил в тежест на подсъдимия и държавната такса върху уважената част от гражданския иск, а именно сумата от 50 лева, дължима по сметка на Районен съд Средец, ведно със сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, и сумата в размер 63.20 лева – разноски за комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза. Със същия съдебен акт частният тъжител Д. бил 1 осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районния съд Средец сумата от 513.20 лева, представляваща разноски за посочената по-горе експертиза, както и сумата от 5 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба и допълнението към нея се оспорват фактическите изводи и правните заключения на първоинстанционния съд. Присъдата била постановена в нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Доказателствата били превратно тълкувани и това довело до извеждане на неправилна фактическа обстановка. Показанията на свид. Д., диагностициран с лека умствена изостаналост – средна към тежка дебилност, не следвало изобщо да се кредитират по делото поради неспособността му правилно да изложи възприетото от него. В жалбата е изложен анализ на показанията на свидетелите по делото, който, въпреки многословността си, се свежда до следните няколко обстоятелства: свид. Д. твърдял противоположни обстоятелства – деянието се осъществило през лятото или зимата, било вечерта, но било светло, едновременно твърдял, че никой не го бил удрял, а след това заявил: „Д. ме удари по гърдите и аз паднах на замята“; обясненията на подсъдимия също съдържали множество противоречия, което следвало да се отчете от съда при анализа на доказателствата. Изцяло се отрича нанесен на подс. Г. от тъжителя удар и в подкрепа на това била и липсата на медицински документи относно нанесени увреждания. Всичко посочено дотук според жалбоподателя обосновавало отмяна на присъдата в частта, с която било прието, че била налице реторсия, и изменение в гражданската й част - предявеният граждански иск следвало да се уважи в пълен размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на тъжителя Д. - адв. С. от АК- Бургас, поддържа жалбата и допълнението към нея и счита, че не са налице предпоставките за приложението на чл.130 ал.3 от НК, тъй като по делото не било установено тъжителят Д. да е нанесъл удар на подс. Г..

Пред въззивната инстанция подсъдимият Г. Г. се явява лично и с адв. Б. Я. от АКБургас. Защитникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена. Противоречията в показанията на свид. Д. били незначителни и не разколебавали заключението за достоверността на изложените от него фактически данни. Също така експертите по назначената психиатрично-психологична експертиза достигнали до извода, че способността на свид. Д. да дава показания относно възприети от него факти не била нарушена.

В последната си дума подсъдимият Г. настоява за справедливост и моли присъдата да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото 2 правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав възприе за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. М. Г. ЕГН ********** е роден в гр. ****** а към настоящия момент живее в с. *******, община *****, ****** област. Той е ******, ****** гражданин, със ****** образование, *****, работи като ******* и е *****.

На 16.12.2020г., около 16:30 часа, частният тъжител Д. Д., заедно със свид. Е.И., с която живеели заедно, посетил притежаваната от него къща, находяща се в с. *******, община *****. Там видял, че част от поставената в двора на имота му телена ограда била огъната. Също така в близост до имота видял свид. М. Д., който работел като козар и надзиравал притежаваните от подс. Г. кози. Тъжителят решил, че мрежата била огъната от животните на Г., поради което отишъл при свид. М. Д., скарал му се и го ударил в областта на гърдите, вследствие на което последният паднал на земята. Намиращият се в близост до тях подс. Г. видял случилото се, незабавно отишъл при двамата мъже и попитал тъжителя защо бие свид. М. Д.. Тъжителят Д. с неголяма сила ударил подсъдимия с дървен кол в дясната част на тила, след което последният се обърнал и с двете си ръце започнал да удря тъжителя Д. в областта на гърдите и главата, от което той паднал на земята. Свид. И., която се намирала в непосредствена близост до тях, се опитвала да ги раздели, като едновременно с това викала на подс. Г. да пусне тъжителя Д.. Подс. Г. преустановил нападението си, след което напуснал мястото на инцидента. Малко по-късно свид. М. Д. видял, че отзад на главата (на тила) подс. Г. имал синина.

На следващия ден – 17.12.2020г., подс. Г. подал жалба в РУ-******, в която посочил, че тъжителят по настоящото дело Д. нанесъл побой над свид. М. Д. и отправял заплахи към него.

На 18.12.2020г. тъжителят Д. Д. посетил МЦ-Средец, а впоследствие на 05.01.2021г. бил прегледан и от лекар в отделение по съдебна медицина при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ – гр. Бургас. От издаденото след прегледа съдебномедицинско удостоверение № 13 от 05.01.2021г. е видно, че при прегледа на тъжителя Д. били констатирани увреждания, изразяващи се в контузия на главата и гръдния кош, с които му били причинени болки и страдание. Лекарят посочил още, че нанесените увреждания било възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия, а именно – бил му нанесен удар с крак в корема, хлъзнал се и паднал на земята по гръд, след което бил удрян с юмруци. В хода на първоинстанционното съдебно следствие била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 607 от 2021г. /по писмени данни/, която потвърждава констатациите за описаните увреждания и възможния механизъм за тяхното причиняване.

В първоинстанционното производство била назначена и изпълнена съдебномедицинска експертиза № 504 от 2021г. /по писмени данни/, която установила, че подс. Г. Г. получил отоци и кръвонасядания в областта на тила, вдясно, които увреждания било възможно да са получени от действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност 3

(удар с дървен прът), и се квалифицирали като болка, отзвучаваща за около една седмица.

По делото била допусната и комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза от 17.09.2021г. относно пригодността на М. Д. да участва в качеството на свидетел по делото, от заключението по която се установява, че той е с диагноза „Лека умствена изостаналост – средна към тежка дебилност“, с примитивен психически строй и добра социална приспособимост и се води на отчет в ЦПЗ-Бургас, но по време на деянието е могъл правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, да ги запаметява и възпроизвежда по делото в качеството си на свидетел.

От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост на подс. Г. се установява, че към инкриминираната по делото дата - 16.12.2020г., той е неосъждан.

Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от районния съд, до която достигна и въззивният състав, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на Е. И., М. Д. и от обясненията на подсъдимия Г.; писмени доказателствени средства – посочените по-горе съдебномедицински експертизи /по писмени данни/ и комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза; от приобщените по съответния ред писмени доказателства - копие на материалите по прокурорска преписка № 738/2021г. по описа на РП-Бургас, направление от 18.12.2020г., издадено от МЦ-****** и съдебномедицинско удостоверение, издадено от „УМБАЛ“Бургас, „Отделение по съдебна медицина“ за тъжителя Д. и справка за съдимост на подс. Г..

Доказателственият материал по делото в действителност не е изобилен. Очевидци на инцидента са единствено две лица, показанията на които освен лаконични, са и противоречиви помежду си. Районният съд обаче, анализирайки изнесените от тези свидетели фактически данни, съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници, и съблюдавайки правилата на формалната логика е успял да установи коректна фактическа обстановка. С изключение на твърденията на свидетелите и на подсъдимия, дадени в хода на образуваната по жалба на подс. Г. проверка (прокурорска преписка), които нямат правните характеристики на свидетелски показания и обяснения на обвиняем/ подсъдим, може да се заключи, че по делото са били обсъдени само годни, събрани по установения ред и относими към предмета на делото доказателства, а съдът е извлякъл от тях действителното им съдържание, без да ги извращава или пренебрегва, поради което настоящият състав се присъединява изцяло към този анализ и дадената от проверявана инстанция оценка на отделните източници. Относно споменатото по-горе изключение е достатъчно да се посочи само, че тези източници на фактически данни, макар и по съдържанието си да са относими към предмета на доказване, не са били установени по реда, предвиден в наказателнопроцесуалния кодекс, както изисква разпоредбата на чл.104 от НПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящия процес. Останалата събраната по делото доказателствена маса е достатъчна за установяване на всички, посочени в чл. 102 от НПК обстоятелства, което води до извод, че присъдата е изцяло обоснована, противно на твърденията на повереника на 4 тъжителя.

Правилно съдът е решил да се довери на показанията на свид. М.Д.. Във въззивната жалба приоритетно се сочи, че умствената изостаналост на този свидетел е основание за подриване достоверността на показанията му. Настоящият състав намира тези упреци за неоснователни. От казаната психологично-психиатрична експертиза е видно, че поради неприсъщото за възрастта си психическо развитие, съответстващо на нормално дете на 9-12 години, свид. М. Д. е неспособен на обобщения и фини анализи, трудно намира вътрешни връзки между възприетите от него образи и изпитва затруднение при сравняването им; в невъзможност е да прави изводи или да мисли абстрактно; няма собствени преценки за случващото се. Същевременно обаче той е описан от вещите лица като добродушен и искрен човек, в състояние е да види външната част на дадено явление, като причината за пораждането на последното, или за съществуването му изобщо, не представлява интерес за него; в състояние е да ръководи постъпките си, да възприема фактите от обективната действителност и да дава показания за тях. Изложеното дотук единствено потвърждава факта, че той е пресъздал случилото се така, както го е възприел, без изявленията му да са повлияни от субективни фактори като например отношенията му с подсъдимия, който на практика се явява негов работодател, макар и това обстоятелство да е документално необезпечено. Вярно е, че в показанията му се съдържат противоречия, но тяхната значимост не следва да се надценява, както повереникът на тъжителя настоява.