Решение № 541 от 27.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Стара Загора, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530103979 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между кредитора „Първа инвестиционна банка” АД и ответника К. В. К., бил сключен Договор за банков кредит № *** от ***г. По силата на този договор на кредитополучателя К. бил предоставен банков кредит в размер на 5 000,00 лева по разплащателна сметка, посочена в чл. 1 от договора. За ползвания кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 8.1071 пункта. Горепосочената лихва се заплащала в случай, че кредитополучателят ползва за целия срок на кредита сключена застраховка „Спокойствие с FiHealth“. В случай, че кредитополучателят прекрати ползването на горепосочената услуга, банката можела да изменя приложимия лихвен процент – чл. 4.1. Към датата на сключване на договора СЛП, прилаган от банката възлизал в размер на 0.1929 % годишно. На кредитополучателя била предоставена и се бил запознал и приел методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) и същата била неразделна част – приложение към договора. Страните уговорили, че кредитът щял да бъде изплатен на 120 месечни вноски, като крайният срок за погасяването му е до 12.08.2030 г. Размерът на вноските за погасяване на кредита, ведно с дължимата от кредитополучателя лихва, били подробно описани в погасителен план – Приложение № 1, който е неразделна част от договора. Съгласно чл. 8 от договора, към датата на сключването му, годишният процент на 1 разходите по кредита (ГПР) бил в размер на 10.61%, а общата дължима сума от кредитополучателя била 7 918,13 лева. Договорът бил сключен при Общи условия, които представлявали неразделна част от него, като кредитополучателят декларирал, че същите са му предоставени, запознат е с тях и приема придаването им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключването и изпълнението на договора. Банката изпълнила своето задължение да предостави на К. В. К. уговорения кредит по описания в чл. 1 от договора начин, но кредитополучателят не изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита, като преустановил извършването на месечни погасителни вноски и изпаднал в забава спрямо своя кредитор.

Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпил на 12.05.2021г. Предвид допуснатото неизпълнение на договора, банката взела решение да се разпореди с вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, като с договор за цесия от 02.04.2024г. кредитодателят „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на ищеца. Съгласно договореното между страните в чл. 1.1. от договора за цесия, „прехвърлени вземания“, „пакет от вземания“ или „вземания“ означавало всички права и привилегии на цедента, произтичащи от договорите за кредит, включително правата и привилегиите във връзка с: непогасените суми по кредитите, начислените лихви по кредитите и всички обезпечения по кредита. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, ставал ищеца. По силата на изричното упълномощаване, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството на пълномощник на цедента, изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който не открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което било оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата била върната на ищеца в цялост. Съгласно чл. 19.2 от договора, всяка от страните била длъжна да осигури получаването на съобщения, изпратени до нея от другата страна по договора на адреса, посочен в договора. Страните се съгласили, че в отношенията помежду им, всяко изпратено на посочения адрес на съответната страна съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчано писмо щяло да се счита за получено, независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните последици, свързани с получаването му. По силата на тази уговорка, изпратеното от ищеца уведомление за цесия било връчено на длъжника при условията на изрично договореното фингирано връчване. Независимо от горното, с настоящата искова молба представя и моли съдът да приеме и връчи на ответника ново нарочно уведомление на осн. чл. 99 от ЗЗД. Най-късният момент, в който ответникът ще бъде уведомен за цесията и същата ще породи действие спрямо него ще е моментът на връчване на препис от исковата молба с определението по чл. 131 ГПК, като това обстоятелство следвало да бъде взето предвид при постановяване на решението на осн. чл. 235 от ГПК. С оглед на формираното просрочие и на основание чл. 14 от договора и чл. 10.1.2. от ОУ, съгласно който при наличие 2 на просрочени плащания н неосигуряване на авоари по разплащателната сметка повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, кредиторът разполагал с право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем след предоставяне на срок за изпълнение, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на кредитор на вземането, изпращал покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на ответника, като пратката отново била върната като непотърсена от адресата. Връчването било извършено в условията на изрично договореното между страните фингирано връчване, разписано в чл. 19.2 от договора. Независимо от това, с настоящата искова молба „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изрично прави изявление за обявяване на всички вземания, произтичащи от Договор за банков кредит № *** от ***г. за предсрочно и незабавно изискуеми, считано от датата на получаване на исковата молба, като същата имала значението на уведомление за предсрочна изискуемост. Предвид обявената предсрочна изискуемост, целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата ставал изискуем и дължим ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и неизплатения остатък от договорната възнаградителна лихва и изтеклата до датата на подаване на заявлението законна лихва за забава. Претендираните с настоящата искова молба суми не били в пълния им дължим размер, съгласно договора за кредит, като били формирани по следния начин: Главница в размер на 4 777,90 дева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 12.05.2021г.;

Договорна възнаградителна лихва в размер на 763,07 лева, начислена съгласно чл. 4 от договора за кредит, за периода от 12.05.2022 г. до 02.04.2024г.; Лихва за забава в размер на 587,43 дева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.; Лихва за забава в размер на 89,37 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата н неизплатена главница, за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 2135/2025г. по описа на PC - Стара Загора, имало издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. Поради тази причина съдът указал на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да предяви иск, с който да установи вземането си. Гореописаните факти обуславяли интереса и легитимацията на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 да инициира настоящото производство, като предмет на същото са част от сумите, обективирани в издадената по ч. гр. д. № 2135/2025г. заповед за изпълнение.

При условие на евентуалност и в случай, че съдът не приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, вследствие на което бъде отхвърлен изцяло или частично установителният иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК като главен, на основание чл. 210 от ГПК и предвид разясненията дадени с т. 11б на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, моли да се приеме за съвместно разглеждане в процеса и обективно съединените при условията на евентуалност осъдителни искове на осн. чл. 430, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 3

ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ответника за дължимост на основание процесния договор за кредит на следните суми: Главница - 2 934,04 дева, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.

Към датата на подаване на настоящата искова молба вноските, за които не била настъпила датата на падеж били 57 на брой, а именно вноските от 63 до 120 по погасителен план, дължими за периода от 12.10.2025г. - 12.11.2025 г. до 12.07.2030г. - 12.08.2030г., чиито общ размер е посочената сума за главница. Налице били предпоставките за допустимост на съединяването на осъдителния иск с установителния иск по чл. 415 от ГПК при условията на евентуално обективно съединяване, която възможност била разяснена в т.11б на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случай, че съдът достигне до извод, че до момента К. В. К. не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, моли да се приеме, че настоящата искова молба играе родя на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по Договор за банков кредит № *** от ***г. С писмена молба от 15.12.2025г. и в изпълнение на дадени от съда указания излага, че липсата на идентитет по отношение на предмета на заповедното и исковото производство, произтича от това, че сумата и периода на претендираната в исковата молба за договорна лихва се различават от сумата и периода, за които е издадена заповедта за изпълнение в производството по чл. 410 ГПК. В тази връзка уточнява, че претендираната договорна лихва е в размер на 763,07 лв. за период от 12.05.2022 г. до 02.04.2024г. ВКС с Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК дал задължителни за съдилищата разяснения за връзката и обхвата на двете производства, като в т. 11б. изрично посочил рамките, в които липсата на идентичност в исковото производство би довела до неговата недопустимост: в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намирали приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Забрана за отказ от страна на кредитора за част от присъдените му със заповедта за изпълнение суми, чрез непретендирането им в исковото производство, не било въведено нито със закона, нито е установена от съдебната практика.

На основание гореизложеното, моли за горницата над 763,07 лв., до 1 255,54 лева, а именно 492,47 лева, заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Изрично заявява, че претендираната сума представляваща договорна лихва е в размер на 763,07 лева за периода от 12.05.2022г. до 02.04.2024г.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът К. В. К. дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на договор за цесия от 02.04.2024г. следната част от вземанията, обективирани в заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2135/2025 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: