Решение № 6171 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6171 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100513539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 344298/29.10.2024 г. на ответницата Ю. А. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Х.Б., срещу решение № 18810/18.10.2024 г., постановено по гр. дело № 16038/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателката е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 651,01 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното й заплащане; 95,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.02.2022 г.; 16,62 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради липсата на представени доказателства за сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, както и за публикуването им на страницата на столичен всекидневник. Оспорва се претенцията за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като общите условия, с които се 1 предвижда, че тези такси се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищеца, който от своя страна ги заплаща на дружествата за дялово разпределение, не я обвързват.

Оспорва се да е доказано заплащане на претендраните суми за извършената услуга в полза на фирмата за дялово разпределение. Поддържа се, че в периода от 2019 г. до 2020 г. не е имало сключен договор с фирмата за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в абонатната станция в сградата, позовавайки се на изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което счита за самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части, като претендира разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

С писмена молба, докладвана в о. с. з. на 08.10.2025 г., въззивницата Ю. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Болашъков, оспорва да е доказано качеството й на наследник на А.Б. и М. К., респективно да е приела наследството им. Оспорва да е доказано ползването на имота от нейна страна, както и доставянето на топлинна енергия до него от страна на „Топлофикация София“ ЕАД.

С писмена молба, докладвана в о. с. з на 08.10.2025 г., въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита обжалваното решение за правилно и моли да се потвърди.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

2

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно поради следните съображения:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при проследяване на данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – писмо на кмета на Столична община, р-н Младост, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 22.09.1972 г., както и представените удостоверения за наследници съответно с изх. № 429/27.04.2007 г. на М. Н. К. и с изх. № РСЦ22-ВК08-677/10.05.2022 г. на А.Н.Б., действително се установява, че в рамките на исковия период ответницата Ю. А. К. се легитимира като носител на общо 4/8 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, за който се отнасят процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Найнапред от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 22.09.1972 г., който съгласно чл. 18 от ЗС и чл. 46 от Правилника за държавните имоти заменя нотариалния акт за правото на собственост, се установява, че А.Н.Б. и М. Н. Дундова са придобили собствеността върху апартамент № 150, находящ се в гр. София, ж. к. „********, заедно с мазе № 21 и 0,531 % идеални части от общите части на сградата с право на строеж върху мястото. Доколкото не е уговорено друго, следва да се направи извод, че същият е придобит от тях при условията на разделност – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС, поради което всяка една от тях е станала носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. По-нататък данните по делото сочат, че А.Б. е починала на 08.12.1972 г., оставяйки за свои наследници 3 по закон М. Н. К. и С.Н.Д., които на основание наследствено правоприемство са придобили равна част от притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, т. е. по 1/4 идеална част всеки, при което може да се направи извод, че общият обем от правата на М. К. възлиза на 3/4 идеални части, от които: 1/2 идеална част – на собствено основание като страна по придобивната сделка от 22.09.1972 г. и 1/4 идеална част по наследяване след смъртта на А.Б.. Установява се по делото още, че М. К. е починала на 19.04.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон А. Б. К. – съпруг и Ю. А. К. – дъщеря, поради което всеки един от тях е придобил равна част от притежаваните от наследодателката им 3/4 идеални части, т. е. по 3/8 идеални части. След смъртта си на 16.02.2005 г. А. Б. К. е оставил за свои наследници по закон Л. А. К. – дъщеря, Ю. А. К. – дъщеря и А. А. К. – син, от което следва, че на основание наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил равна част от притежаваните от него 3/8 идеални части, т. е. по 3/24 идеални части от имота. Следователно, след смъртта на баща си ответницата Ю. К. се легитимира като носител на общо 4/8 идеални части, от които: 1/8 идеална част от наследството на баща си и 3/8 идеални части – от наследството на майка си. Липсват твърдения и данни по делото относно осъществяването на разпоредителни сделки и/или други юридически факти, довели в промяна в правата върху процесния имот до момента на настъпване на смъртта на общия наследодател А. К., поради което следва да се съобрази настъпилото наследствено правоприемство между посочените по-горе лица, в какъвто смисъл са и констатациите на първоинстанционния съд. В случая, релевираното едва със становището от 08.10.2025 г. възражение на въззивницата Ю. К., основано на твърдението, че не е доказано приемане от нейна страна на наследството на наследодателите й, не е заявено от нея с въззивната жалба, поради което е преклудирано и не следва да се разглежда от въззивния съд. Нещо повече, в хода на процеса тя не е твърдяла приемане на наследството на родителите си по опис или да се е отказала от него, поради което се налага извод, че на основание наследствено правоприемство е придобила включените наследствената им маса имущества в т. ч. и съответните идеални части от правото на собственост върху процесното жилище. Ето защо, в качеството на собственик на 4/8 идеални части от правото на собственост върху него в рамките на исковия период, Ю. К. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, а с това и задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена такава в него съобразно участието си в съсобствеността – 4/8. Следва да се отбележи, че действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а първото измежду двете е установено по делото, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо. Ирелевантно се явява и обстоятелството фактически кое лице е ползвало процесния имот в рамките на исковия период, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, като само въз основа на факта, че като титуляр на партида с аб. № 82826 се води трето за спора лице – Н.С.Д., на чието името са издавани общите фактури и изравнителни сметки през процесния период, не може да се направи такъв извод, още повече, че по делото не е представена изходяща от него 4 декларация за откриване на партида на негово име, за да се приеме, че отправяйки такава до топлофикационното дружество, между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия.