Решение № 324 от 03.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Русе, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20254500100239 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“АД със седалище и адрес на управление гр.София иска на основание чл.135 ЗЗД иска от съда да обяви за недействителна по отношение на кредитора „Банка ДСК“АД следната разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба от 17.11.2023г, сключен между Л. Н. Х. в качеството на продавач и Т. Х. Х. в качеството на купувач, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот от ***, т. II, рег № *** на Нотариус ТТ с район на действие РРС, вписан в СВ-Русе с вх. рег № 14136/17.11.2023, акт № *** д.№ ***дв.вх.рег № 13 735 по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес – гр.Русе, кв.“Възраждане“, ул.“*** апартамент Г с площ 73.40кв.м., с прилежащи части – изба 3В и 1.706% идеални части от общите части на сградата и от дворното място в к-с“Локомотив“, отстъпващо се в право на строеж върху терена. Претендират се и разноските по делото.

Твърдят, че ищеца има качеството на кредитор на ответника Л. Н. Х. по силата на сключен договор за кредит от 29.09.2022, сключен между банката и „Елион Лоджистик“ЕООД в качеството на кредитополучател и Л. Н. Х. в качеството на съдлъжник, по силата на който договор банката е предоставила кредит за оборотно средства в размер на 51 100 евро. Сумите са усвоени изцяло. Съгласно чл.13, ал.2 от общите условия съдлъжникът Л. Н. Х. се е задължила да отговоря солидарно по отношение на банката за вземанията по договора за кредит и общите условия като отговаря с цялото си имущество.

Поради неизпълнение на поетите задължения за погасяване на дължимите погасителни вноски от страна на кредитополучателя и съдлъжника, на 13.03.2024г банката е упражнила правото си да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми. На 23.03.2024г банката е пристъпила към събиране на вземането чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В полза на банката е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 910 от 22.03.2024г по ч.гр.д.№ 1653/24 по описан РРС и изпълнителен лист 1

№ 787/25.03.2024г, по силата на които „Елион Лоджистик“ЕООД и Л. Н. Х. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“АД сумата в размер на 50 844евро по договор за кредит от 29.09.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда-21.03.2024г до окончателно плащане, 1904.15 евро договорна лихва за периода от 10.10.2023г до 13.03.2024г вкл, 873.83 евро, обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.10.2023 до 13.03.2024вкл, 155.81 евро обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 14.03.2024 до 20.03.2024г, 345.70еро дължима такса за управление, 2 117.14лв заплатена такса за заповедното производство, 50лв юрисконсултско възнаграждение. За събиране на вземането е образувано изп.дело № 245/24 по описа на ЧСИ с рег № *** Актуалният размер на дълга към подаване на исковата молба е в общ размер на 58 189.37евро. От датата на настъпване на крайния падеж до образуване на изпълнителното дело и към настоящия момент погашения от длъжниците не са извършвани нито към банката кредитор, нито чрез съдебния изпълнител.

На следващо място вземането на банката е възникване преди разпоредителната сделка. С тази сделка е налице увреждане интересите на кредитора. Налице е и знание за увреждането както у длъжника, така и у третото лице, с което е договарял по сделката, което е бивш съпруг на Л. Х..

Бракът между двамата е прекратен с развод от 28.02.2020г. Въпреки развода двамата бивши съпрузи са запазили фамилните си имена, а съвпадащите адреси по местоживеене, предполага, че продължават да са в отношения на лична близост със съдържанието на брачно съжителство. Отделно от това сумата от продажната цена, получена от Л. Х. е предоставена от купувача Т. Х. със заемни средства от кредит, предоставен от „Алианц Банк България“АД и като условие в нотариалния акт е посочено, че ще послужи за погасяване на кредитните задължения на продавача към „Юробанк България“АД, те. Може да се направи извода, че Т. Х. е запознат с влошеното кредитно състояние на бившата си съпруга. Поради това считат, че разпоредителната сделка е извършена целенасочено, недвижимият имот да бъде запазен като семейно жилище, който в последствие на остане за техните деца.

Ответницата Л. Н. Х. в писмен отговор по реда на чл.131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че между банката като кредитор, „Елион Лоджистик“ЕООД като кредитополучател и нея като съдлъжник е сключен договор за кредит № 62 от 29.09.2022, по силата на който е предоставен кредит под формата на овърдрафт в размер на 51 000 евро. Крайният срок на ползване на кредита е до 29.09.2024г като тя не била уведомявана за предсрочното прекратяване на ползване на кредита и неговата предсрочна изискуемост. За образуваното ч.гр.д.№ 1653/24 е разбрала едва след образуване на изп.дело № 245/24 по описа на ЧСИ ВН Оспорва към датата на разпоредителната сделка ищецът да е имал изискуемо и ликвидно вземане спряо нея. Оспорва с разпоредителната сделка да са увредени интересите на кредитора. Твърди, че е закупила процесният недвижим имот на 18.10.2022г с НА № *** т.IV, рег № ***, д.№ *** на нотариус СВ вписан в СВ-Русе вх.рег № 13310/18.10.2022, акт № *** т.38, дело № ***, изцяло със заемни средства от отпуснат й банков кредит от „Юробанк България“АД, който е бил обезпечен с договорна ипотека в полза на банката с НА № ***, т.4, акт № 188. Твърди, че дори и да не се е разпоредила с този имот и банката ищеца беше предприела действия по принудително изпълнение, то не би постъпила каквато и да било сума за погасяване на банката ищец, тъй като „Юробанк България“АД се явява 2 привилегирован кредитор с вписана първа по ред ипотека и цялата сума от евентуална продажба биха отишли за погасяване на обезпеченото й вземане.

Счита, че е идентично положението с купувача по сделката, който е закупил имот с парични средства от отпуснат му кредит от „Алианц Банк България“АД от 17.11.2023г по отношения на която банка е вписана договорна ипотека върху имота за обезпечаване на целия размер на вземането й.

Оспорва да е налице и третия елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД – да е налице знание за увреждането както у длъжника, така и у третото лице, с което длъжникът е договарял. Оспорват се всички твърдения на банката за наличието на „лична близост със съдържанието на брачно съжителство“. С другия ответник са в силно влошени отношения от преди прекратяване на брака им. Правото на име е лично право на всеки човек и тя е преценила, че след прекратяване на брака за нея е по-удачно да запази фамилното си име, тъй като то показва принадлежност на децата й към майката, а освен това в продължение на 34 години е била с това фамилно име. Не е сменила адреса си, тъй като с решението за развод и е дадено право да ползва имота, лична собственост на другия ответник до 22.02.2022, което тя не е сторила, тъй като той упражнявал върху нея непрекъснат психически тормоз и тя от началото 2019 не живее на този имот. Счита твърденията в исковата молба за лична близост със съдържание на брачно съжителство за абсурдни. Твърди, че тя е обявила имота за продажба много преди сделката и че евентуален купувач е бившия й съпруг разбрала едва на среща с брокера. Оспорва и твърденията на банката, че бившия й съпруг е знаел за нейната кредитна задлъжнялост, освен това по кредита й към „Юробанк Балгария“АД не е имала просрочие.

Претендира разноските по делото.

Ответникът Т. Х. Х. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и необоснован, поради което счита, че следва да се отхвърли. Твърди, че с ответницата Л. Х. са бивши съпрузи и бракът и е прекратен с развод на 28.02.2020г, тъй като имали скандали и лоши отношения почти всекидневно. След развода ответницата можела да живее в семейното жилище по силата на решението за развод, но поради лошите отношения и скандали тя го напуснала по-рано. От тогава нямали контакти и не поддържали отношения. След развода тя запазила фамилното си име, защото така пожелала и той не бил против. Твърди, че не знае защо Л. Х. не е сменила адресната си регистрация, но след развода тя не живее на посочения адрес и никога не са били заедно повече там. Всичко отхвърля хипотезата на ищеца, че между тях има близост и отношения на свързаност. Тъй като отношенията им са лоши той не знае нищо за бившата си съпруга Л. Х.. Не се интересува от нея и работата й. Знаел само, че има фирма, но не знаел предмета й на дейност, нито е запознат с финансовото състояние на бившата си съпруга. Той работел като инженер по електрониката на презокеански кораби и правел рейсове по шест месеца и повече, така че не бил в България. Нямал и близки, които го информиран, а и нямал интерес. По отношение на покупко-продажбата заявява, че дълго време искал са си купи жилище, тъй като жилището, в което живеели докато били съпрузи бил собственост на баща му и той си го поискал. Попаднал на обява в интернет, в която агенция за недвижими имоти „Адоро Хоумс“ рекламира недвижим имот в гр.Русе, кв.Възраждане, ул. ***. След разговор с представител на агенцията решил, че отговаря на нуждите му като не знаел, че този имот е собственост на бившата му съпруга. След като събирал необходимите документи за отпускане на кредит за закупуването му от „ Алианц Банк България“ разбрал, че бившата 3 му съпруга е продавач на имота, но това не го притеснило, тъй като всичко се движело от банката, която му отпуснала кредита за закупуване. Твърди, че не е знаел, а и не било негова работа да се интересува от причината за продажбата на имота като по никакъв начин не я свързал с влошено финансово състояние на продавача. След покупката на имота му направил ремонт и след завършването му се настанил в жилището където била и адресната му регистрация. Претендира разноски по делото в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2022г между „Банка ДСК“АД в качеството на кредитор и „Елион Лоджистик“ЕООД, представлявано от Л. Н. Х. в качеството на кредитолучател и Л. Н. Х. в качеството на съдлъжник е сключен договор за кредит № 62, по силата на който банката-кредитор предоставя на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт в размер на 51 100евро със срок за ползване 24 месеца – до 29.09.2024г, като след изтичане на срока на ползване кредитът се погасява на 11 равни месечни вноски с краен срок на погасяване до 29.09.2025г и падежна дата – 10 то число на месеца.

Въз основа на Заповед за изпълнение № 910/24 по .гр.д.№ 20244520101653/24 по описа на РРС е издаден изпълнителен лист № 787/25.03.2024г, с който „Елион Лоджистик“ЕООД и Л. Н. Х. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“АД сумите 50 844.28евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 21.03.2024г до изплащане на вземането, 1 904.15 евро, представляваща възнаградителна лихва за период от 10.10.2023г до 13.03.2024г, 873.83 евро, представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.10.2023г до 13.03.2024, 155.81 евро, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 14.03.2024г до 20.03.2024, 345.70 евро, представляваща дължима такса за управление, както и държавна такса в размер на 2 117.14лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Не е спорно, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 245/24 по описа на ЧСИ ВН

С НА за покупко-продажба на недвижим имот № *** т.IV, рег № ***, д.

№ 493 от 18.10.2022г на Нотариус с рег № *** на НК с район на действие РРС, вписан в СВ вх.рег № 13310/18.10.2022г, акт № ***т.38,д.№ 738/22 Л. Н. Х. е закупила самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се гр.Русе, кв.Възраждане, ул.*** с площ 73.40кв.м., прилежащи части : изба 3в и 4