Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2493/2024
Вид
Решение № 88
Подписан
30.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502493 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №246 от 04.07.2024г. на Карловски РС, постановено по гр.д.

№318/2024г., гр.с., с което се отхвърля предявения иск от „ АНТОНИС-06“ ЕООД, ЕИК:

160118068, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, обл. Пловдив, Стопански двор 1, УПИ VII- 42725, представлявано от В. А. С., в качеството му на управител, за осъждане на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – КАРЛОВО“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Калофер войвода“ №23, ЕИК по БУЛСТАТ: 2016195800122, представлявано от инж. З. К. в качеството му на Директор, да му заплати сумата от 6334.60 лева, съставляваща внесена гаранция за изпълнение на Договор № *** г., задържана на отпаднало основание от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2024 г., до окончателното плащане.

С постановеният съдебен акт в полза на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – КАРЛОВО“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян е присъдена сумата от 100 лв. /сто лева/ – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят „АНТОНИС-06“ ЕООД, ЕИК: 160118068, чрез процесуалния представител адв. М. П. обжалва решението на първоинстанционният съд, като 1 неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се, въззивният съд да отмени обжалвания акт, като вместо това уважи предявеният иск като основателен. Претендира разноски, пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО

СТОПАНСТВО – КАРЛОВО“, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД предявен от „АНТОНИС-06“ ЕООД против Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Карлово“, като ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Карлово“ да му заплати сумата от 6334.60 лева, съставляваща внесена гаранция за изпълнение на Договор № *** г., задържана на отпаднало основание от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2024 г., до окончателното плащане.

Ответникът оспорва предявения иск.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че неизправна страна по договора е ищецът – купувач и предвид неговото неизпълнение, продавачът е бил в правото си да задържи внесената гаранция.

Недоволен от постановеният съдебен акт жалбоподателят твърди, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, че доказателствата са тълкувани превратно и в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин, съдът е достигнал до едно неправилно решение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради 2 което съдът постановява съдебният си акт на базата събраните такива пред първата инстанция. Доколкото доказателствата са подробно, пълно и задълбочено анализирани от първоинстанционният съд, настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря фактическата обстановка по делото, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.. След преценката на събраните доказателства, наведените доводи и оплаквания в жалбата, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Няма спор между страните, че е налице неизпълнение на сключения между страните договор. Ищецът обаче навежда твърдения, че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства, които го освобождават от отговорност. Ответникът от своя страна оспорва наличието на форсмажорни обстоятелства - такива, които са възникнали след сключването на договора и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Ответникът е възразил, че твърденията на ищеца не попадат в хипотезата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, тъй като той е предварително запознат с условията на поръчката и техническите спецификации; че посочените обстоятелства, цитирани от дружеството като невъзможност за изпълнение, са изцяло предвидими при полагане на дължимата грижа и са резултат от негово бездействие Изразява становище за наличието на виновно неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по чл.1, чл.2 и чл.16, т.5 и т.14 от Договора, а именно: ищцовото дружество не е извършил в срок добив; извозване до временен склад; транспортиране и закупуване на уговореното количество дървесина; не е осигурил представител за предаване и приемане на трайните горски пътища и добитата на временен склад дървесина, за което се изготвя и подписва двустранен приемопредавателен протокол, което неизпълнение е основание ответника да задържи внесената от ищцовото дружжество гаранцията.

Спорът между страните се свежда до това налице ли са форсмажорни обстоятелства, довели до неизпълнение на сключения между страните договор от страна на ищцовото дружество, доказване наличието на които освобождават ищеца от отговорност за неизпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 306 от ТЗ - непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. С оглед приложението на чл. 306 ТЗ на първо място следва да се установи непредвидимостта или (и) непредотвратимостта на събитието, т. е. извънредния му, незакономерен характер, а едва след това – непреодолимостта на последиците му. В §1, т. 23 от ДР на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, е дадено легално определение на форсмажорно обстоятелство: обстоятелство от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора, което не е могло да бъде предвидено и не зависи от волята от страните, като: природни бедствия, производствени аварии, военни действия, ембарго, правителствени забрани, стачки, бунтове, безредици и др. В конкретния казус, като 3 форсмажорни събития ищецът посочва валежите от дъжд и сняг, извънредната епидемична обстановка и възникналата в тази връзка липса на работници.

Настоящия съдебен сътав приема, че атмосферните условия (ниски температури, натрупвания от снеговалежи, снегонавявания) са непредотвратими влияния, но доколкото търговецът предварително запознат с условията на поръчката и техническите спецификации, то последния дължи необходимата грижа, за да предотврати и преодолее последиците от тях, за да осигури точното изпълнение на поетите договорни задължения.

Видно от събраните по делото доказателства, ищецът е сключил договор в края на м. август 2021 г. със срок за изпълнение до 31.12.2021 г., с анекси удължен до 22.11.2023 г.Ищецът е бил започнат с условията на поръчката и спецификата при изпълнението и, а именно работа във високопланинска местност, с предвидимост на валежи от сняг и снежна покривка, съответно и валежи от дъжд, обуславящи затруднения както и извършване на договорената работа, така и при ползването на маршрутите за извозване на дървесината през този период от годината. Безспорно е, че на 02.09.2022г. настъпило наводнение, представлява форсмажорно обстоятелство, продължило в следващите три месеца – до издаването на Заповед №*** г. на Директора на ТП „ДГС-Карлово“, с която извършването на дейности по добив на дървесина в насаждения в землищата на с. *** и с. *** е възобновено.В този период от три месеца, безспорно ищецът не е можел да изпълнява задълженията си по договора, поради наличието на форсмажорни обстоятелства. Ответникът признава тези обстоятелства и няма спор по същите. Установява се, обаче че след изтичането на тези три месеца, в следващата една година, „Антонис-06“ ЕООД не е изпълнявал предмета на договора, тъй като достъпът до обекта е бил невъзможен по първоначалния маршрут поради наводненията, а от фирмата не са останали удовлетворени от предложения им алтернативен маршрут, който маршрут, според показанията на старши лесничея от ТП „ДГС Карлово“ , отговоращ да процесния участък - С. Н., кредитирани от съда като обективни и основани на непосредствени възприятия, е бил проходим и като такъв се е ползвал от фирма – „КРИСПИТ“ ЕООД , която добивала дървесина в съседен обект. Ето защо съдът приема, че лошите атмосферни условия и безспорно тежките условия на работа, не съставляват непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на чл.306 ал.2 ТЗ. Срокът на договора е бил неколкократно удължаван, като крайния договорен срок е 22.11.2023г., т.е. с близо две години, което обстоятелство обуславя извода, че ищцовото дружество и имало възможност да преодолее последиците от лошите и неблагоприятни за изпълняваната работа атмосферните условия, за да осигури точното изпълнение на поетите договорни задължения.

За прецизност и в подкрепа на горното, следва да бъде отбелязано, че в договора страните са постигнали съгласие установяването на форсмажорни обстоятелства да става с двустранен протокол, с изрично посочване на възникнали непредвидени обстоятелства, обективно препятстващи изпълнението. По делото липсват доказателства за подписването на такива протоколи. Ето защо, доколкото не се установи да е налице виновно поведение на възложителя по договора, както в създаване на пречки от страна на служители на горското 4 стопанство при приемане на дървесината, така и във възпрепятстване на работата на служителите на „Антонис-06“ ЕООД, в каквато насока са наведени твърдения от страна на ищеца, то настоящият съдебен състав приема, че неизправна страна по договора е ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 23 от сключения между страните договор, предвижда за констатирано виновно неизпълнение от страна на купувача на задълженията, произтичащи от договора, гаранцията за изпълнение да остане в полза на продавача. Ето защо на купувача като неизправна страна по договора, не се дължи връщане сумата от 6334.60 лева, съставляваща внесена гаранция за изпълнение на Договор № ***г.

Изложеното обуславя неоснователност на предявения иск. Районият съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което първоинстанционния акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 100лв, представляващи юрисконсулско възнаграждение.