Решение № 271 от 08.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500027 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1266/20.10.2023г., постановено по Гр.д.№2589/2022г. по описа на РС – Велико Търново, са уважени изцяло предявените от ищеца П. Д. В., с ЕГН **********, против всеки един от ответниците К. Ф. и З. Е., в качеството им на законни наследници на Х.И.Ю., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „И - Х.Ю.“, с ЕИК ......., в условията на обективно и субективно съединяване иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за сумата от по 589лв., представляваща ½ част от неизплатени от ЕТ „И - Х.Ю.“ трудови възнаграждения за месец юли и месец август 2022г., и иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от по 3,08лв., представляваща ½ част от дължима мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 30.08.2022г. до 20.10.2022г., частично са уважени субективно съединените искове против двамата ответници по чл.224 ал.1 КТ за сумата от по 949,71лв., представляваща ½ част от неизплатеното от ЕТ „И - Х.Ю.“, с ЕИК ......., обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020, 2021 и 2022 година, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, като са отхвърлени предявените против двамата ответници субективно съединени искове по чл.224 ал.1 КТ за разликата от уважения размер до пълния претендиран размер от по 3144лв., която разлика е в размер на от по 2 194,29лв., представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 година, както и са отхвърлени изцяло субективно съединените против двамата ответници искове по чл.221 ал.1 КТ за сумата от по 376,50лв., представляваща ½ част от неизплатено от ЕТ „И - Х.Ю.“ обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са уважени, както и е разпределена отговорността на страните са съдебни разноски, съобразно изхода по делото и в тежест на ответнниците са възложени ДТ и разноски за ССчЕ на основание чл.78 ал.6 1

ГПК.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото П. Д. В., чрез пълномощник адв.Л. П. – ВТАК, против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която са частично отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл.224 КТ на ищеца П. Д. В. против К. Ф. и против З. Е. за разликата от уважения размер до пълния претендиран размер по всеки иск от по 3 144лв., която разлика е в размер на от по 2 194,29лв., и са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл.221 ал.1 КТ на ищеца против К. Ф. и против З. Е. за сумата от по 376,50лв. срещу всеки един от тях, представляваща ½ част от неизплатено от ЕТ „И - Х.Ю.“ обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Досежно исковете по чл.224 ал.1 КТ се твърди, че при липса на мотиви и абсолютно незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че правото на ползване на отпуска се погасява по силата на самата законова разпоредба на чл.176а ал.1 КТ и при прекратяване на ТПО работодателят не е длъжен да обективира пред работника или служителя възражение за изтекла давност. Излага се, че първоначалният ответник К. Ф. не е направил възражение за давност в срока по чл.131 ГПК, а за предвидената в КТ погасителна давност важат общите правила на давността като институт на правото, уредени в ЗЗД, чийто чл.120 ЗЗД визира, че давността не се прилага служебно. Твърди се, че едностранчиво, ограничително и схематично е тълкуван и приложен чл.176а ал.1 КТ, както и че работодателят е издал удостоверение, указващо размера на неползвания отпуск и това, че го признава, подновявайки задължението си към работника. Относно отхвърлените субективно съединени искове по чл.221 ал.1 КТ се посочва, че от мотивите на първостепенният съд, с които са отхвърлени, че ставало ясно какво е приел съдът по отношение прекратяването на ТПО. Твърди се, че всички цитирани членове изискват волеизявление на работника, а такова е налице само по смисъла на чл.327 ал.1 т.2 и т.10 КТ. Погрешен бил извода, че след смъртта на ЕТ предприятието е престанало да съществува и било абсурдно договорите да се прекратят автоматично. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваните отхвърлителни части, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове в пълен размер, ведно с присъждане на претендираните разноски в пълен размер. Претендира разноски и за въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни К. Ф. и З. Е..

С писмено становище с вх.№3847/27.03.2024г. въззивникът П. Д. В., чрез пълномощника си адв.Л. П. – ВТАК, по реда на чл.264 ал.1 ГПК оттегля изцяло въззивната си жалба по исковете по чл.224 ал.1 от КТ и чл.221 ал.1 КТ срещу З. Е., както и оттегля частично въззивната си жалба в частта по иска по чл.221 ал.1 КТ срещу К. Ф., и с влязло в законна сила на 04.04.2024г. протоколно определение от 27.03.2024г. е прекратено производството по В.гр.д.№27/2024г. по описа на ВТОС в частта, в която се обжалва първоинстанционното решение по иска по чл.221 ал.1 КТ срещу ответник – жалбата К. Ф. и по исковете по чл.221 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ срещу ответник – жалбата З. Е., поради оттегляне на въззивната жалба от въззивника в тези й части.

С оглед прекратеното частично производство по делото на основание чл.264 ал.1 ГПК, въззивното производство е висящо само по поддържаната от въззивника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл.224 ал.1 КТ срещу К. Ф..

В СЗ въззивникът П. Д. В., чрез пълномощник адв.Л. П. – ВТАК, с писмено становище поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл.224 ал.1 КТ срещу ответника К. Ф. и моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените във въззивното производство по иска по чл.224 ал.1 КТ срещу К. Ф. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на ответник жалбата.

В СЗ въззиваемата страна К. Ф., чрез пълномощник адв.П. И. – САК, оспорва поддържаната от въззивника въззивна жалба по предявения срещу него иск по чл.224 ал.1 КТ и моли да бъде отхвърлена.

2

В СЗ ответник жалба К. Ф., както и З. Е., по отношение на която въззивното производство е прекратено, чрез пълномощника си адв.Пл. И. – САК, претендират направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на от по 800лв. от всеки един от тях, съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Първоинстанционното решение в осъдителните му части, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила, както и в отхвърлителните му части по иска по чл.221 ал.1 КТ и по иска по чл.224 ал.1 КТ срещу З. Е. и по иска по чл.221 ал.1 КТ срещу К. Ф., поради оттегляне от ищеца на въззивната жалба в тези й части, е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната отхвърлителна част на иска по чл.224 ал.1 КТ срещу К. Ф..

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

РС – Велико Търново е бил сезиран, съобразно уточнена ИМ, с предявени от ищеца П. Д. В. против ответника К. Ф., гражданин на Република Турция, роден на **********г., в качеството му на законен наследник на работодателя на ищеца Х.И.Ю., в качеството му на ЕТ „И - Х.Ю.“, в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 КТ вр. чл.242 КТ с цена от 589лв., иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 3,08лв., иск с правно основание чл.221 ал.1 КТ с цена от 376,50лв. и иск с правно основание чл.224 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 144лв., представляваща съответна на наследствения му дял от наследството, оставено от неговия баща Х.И.Ю., ЕГН **********, ЕТ „И - Х.Ю.“, ЕИК ......., част от задължение в общ размер от 6 288лв., представляваща дължимия и неизплатен полагаем годишен отпуск за периода: 2014г. – 6 работни дни, за 2015г. – 20 работни дни, за 2016г. – 20 работни дни, за 2017г. – 20 работни дни, 2018г. – 20 работни дни, 2019г. – 20 работни дни, 2020г. – 20 работни дни, 2021г. – 20 работни дни – общо 146 работни дни по 38лв. на ден в общ размер – 5548лв. и за 2022г. – 20 работни дни по 38 лева на ден, в общ размер – 740лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главниците по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения, считано от датата на предявяване на ИМ – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В ИМ, досежно висящия пред ВТОС иск по чл.224 ал.1 КТ срещу ответника К. Ф. са изложени твърдения, че ищецът е работил от 21.06.2011г. при ЕТ „И - Х.Ю.“, ЕИК ......., със седалище гр.В.Търново, по ТПО, възникнало от сключен трудов договор №48/21.06.2011г. на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ на длъжността „работник строителство“. Твърди се, че на 17.08.2022г. Х.И.Ю. починал и със Заявление изх.№99/22.08.2022г. на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.10 КТ ищецът е прекратил трудовото си правоотношение с ЕТ „И - Х.Ю.“, чийто законни наследници са К. Ф. и З. Е.

/негови низходящи/, които според чл.60 ЗН отговарят за задълженията от наследството на своя наследодател, съобразно наследствените си дялове. Твърди се, че по време за ТПО ищецът не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск по КТ за периода: 2014г. – 6 работни дни, за 2015г. – 20 работни дни, за 2016г. – 20 работни дни, за 2017г. – 20 работни дни, 2018г. – 20 работни дни, 2019г. – 20 работни дни, 2020г. – 20 работни дни, 2021г. – 20 работни дни – общо 146 работни дни по 38лв. на ден в общ размер – 5548лв. и за 2022г. – 20 работни дни по 38 лева на ден, в общ размер – 740лв., нито пък работодателят му го е изплатил при прекратяване на трудовото правоотношение.

3

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът К. Ф. не е подал писмен отговор на ИМ.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Между ищеца П. Д. В. и ЕТ „И - Х.Ю.“ е съществувало ТПО от сключен между тях трудов договор №48/21.06.2011г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „работник/строителство“, при пълно работно време – 8часа, и с уговорен основен/удължен платен годишен отпуск по чл.155 КТ за срок от 20 работни дни. На 17.08.2022г. е починал Х.И.Ю. и е оставил свои законни наследници – З. Е. и К. Ф. – негови низходящи.

Със Заявление с изх.№99/22.08.2022г. до ЕТ „И - Х.Ю.“ ищецът е заявил, че прекратява трудовия си договор с ЕТ „И - Х.Ю.“ на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.10 от КТ, считано от датата на връчването му. С уведомление №00002/04.01.2022г. до ищеца относно размера на платения годишен отпуск за 2022г., на основание чл.37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят е уведомил ищеца, че за 2022г. има право да ползва полагащ се платен годишен отпуск в размер на: 146 работни дни неизползван платен годишен отпуск до 2021г. вкл. и 20 работни дни полагащ се платен годишен отпуск за 2022г.