Определение № 1340 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002102182 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М., чрез адв. Н. Д., срещу решение №164 от 05.03.2025г. по в. гр. д. № 1938/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2114 от 17.10.2024г. по гр. д. № 3135/2024г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД на Д. М. за осъждане на ответника „Медиатор 2015“ ООД, да му заплати сумата 10 000 лв. (предявен като частичен от иск с цена 20 000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и засягане на личното и професионално реноме на ищеца, настъпили в резултат на неверни, клеветнически и позорящи твърдения за него в статия, публикувана от ответника на 15.07.2019 г. в сайта „Флагман.бг“ със заглавие „Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, без посочен автор, както и в резултат на коментарите във форума под нея с № 49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6, ведно със законната лихва, считано от датата на публикацията до окончателното изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Разполага ли лице, засегнато от анонимни коментари с обидно/клеветническо съдържание, с правото на иск за непозволено увреждане срещу онлайн медия, която е публикувала статия, където коментарите се намират? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 7269/15.05.2019 г. по адм. д. № 11803/2017 г. на ВАС; решение № 433/21.07.2023 г. по в.гр.д. № 25/2023 г. на Софийския окръжен съд; решение на ЕСПЧ по дело Делфи срещу Естония; решение № 267/25.11.2010 г. по преписка № 224/2009 г. на Комисията за 1 защита от дискриминация; определение № 3432/03.07.2024 г. по гр. д. № 3278/2023 г. на ВКС, I г. о.

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти? Може ли съдът да основе изводите си по същество на спора, въз основа на произволно избрани доказателства, или следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се с оглед принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес (чл. 9 ГПК), нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК задължават съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, като каже кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и коя е приложимата правна норма? Сочи се противоречие с решение № 107/25.06.2019 г. по гр. д.

№ 2737/2018 г. на ВКС, III г.о.; решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 43/04.06.2014 г. по т. д. № 213/2012 г. на ВКС, II т.о. и решение № 221/07.12.2016 г. по т. д. № 2849/2015 г. на ВКС, II т.о.

3. Носи ли медията отговорност за неверни фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикацията, при положение че авторът не е положил дължимата грижа преди публикуването на статията да провери достоверността им? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.

4. Мнение на читател или реч на омразата и подбуждане към дискриминация ли са следните изрази: „самозванец, некадърник, „доктор“ М., трябва да му забранят да практикува, защото е вреден за здравето /49/; М. дали е добре с мозъка? Всички мушингии и сълзи на пациентите и близките да очаква да се стоварят върху децата му! /47/; Гнусен, безпардонен измамник! Няма място такъв боклук в града ни! /45, 40/; този боклук го гониха господарите, прокуратурата, а даже няма специалност! /37/; псевдолекар /36/; Мошеник! /31/; не водете хората си в хосписа в Черноморец, там е дом на ужасите /30/; запалете му поршето …? В така формулирания въпрос касаторът е цитирал и други обидни изрази.

Касаторът се позовават и на очевидна неправилност на решението на въззивния съд.

В срока за отговор ответникът по касационната жалба „Медиатор 2015“ ООД, чрез адв. П. Ч. и адв. С. Д. – М., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбите. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от ищеца по делото срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т.

1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от Д. М. иск за осъждане на ответника „Медиатор 2015“ ООД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неверни, клеветнически и позорящи твърдения за него в статия, публикувана от ответника на 15.07.2019 г. в сайта „Флагман.бг“, както и в резултат на коментарите във 2 форума под нея с № 49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

За да потвърди решението на районния съд , въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието от фактическа страна, че на 15.07.2019 г. в сайта "Флагман. бг" е публикувана статия със заглавие: "Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец", както и че коментарите под статията с № 49, 48, 47, 45, 28, 27, 26, 16, 9 и 6 са изтрити от модератора на 19.11.2021 г.

Въззивният съд е посочил, че ищецът не е оспорил истинността на изявленията на Т. К., изнесени в статията, по основните факти: че в управлявания от него хоспис в [населено място] е бил приет за лечение мъж с тегло 160 кг., в тежко състояние, който е починал след 6 дни; че за лечението и грижите за този пациент е сключен договор, в който са описани всички услуги, за които се плаща месечна такса; че след смъртта на пациента на съпругата му не е върнат остатъкът от внесената месечна такса, но като причина за това е посочил, че К. не е отишла лично в хосписа в [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищецът е отрекъл само оплакванията на К. по повод изпълнението на сключения договор за лечение и грижи, както и твърденията за неетично и измамливо поведение.

Въззивният съд е приел също, че изнесените в процесната статия данни са достоверни и в този смисъл са неоснователни оплакванията на ищеца, че първоинстанционният съд е възприел изложеното в статията за истина, без да са събрани доказателства за това. В тази връзка въззивният съд се е основал на събраните по делото гласни доказателства. Посочил е, че свидетелката Г. – журналист при ответника, установява че е извършила проверка на достоверността на изложените от К. факти, като след публикуването на статията започнали да постъпват и други сигнали за подобни случаи. От показанията на св. К. е установено, че след публикуването на статията тя се свързала с К. чрез социалните мрежи, а впоследствие се запознала лично с нея по повод случая на свидетелката, който бил сходен с този на К..

При личната им среща К. потвърдила, че написаното в статията е неин разказ.

Въззивният съд е счел, че не е клеветнически изразът в процесната статия : „Взе от мен пари за месец напред – 1560 лева – по 40 лева на ден за престой в хосписа и други разходи. Моят мъж почина след 6 дни. Той разви оток на Квинке – това се случва, когато дават лекарство, което болният не понася. Когато пристигнах, видях, че е отекло лицето му, а аз имам медицинско образование. Предупредих доктора, че на съпруга ми не трябва да се влива натриев хлорид - супрастин“, тъй като с това изявление не е разгласено неистинско позорно обстоятелство за ищеца, нито му е приписано неизвършено престъпление. Ищецът е оспорил твърденията, касаещи единствено адекватността на лечението и положените грижи за болния, но по делото не са представени доказателства за опровергаване на тези твърдения.

Въззивният съд е посочил, че другата част от публикацията, от която ищецът твърди, че е засегнат е : „Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още по- зле.

Ампулата беше клофелин.“, тъй като според ищеца посоченият факт за даване на силнодействащо вещество е клеветнически, доколкото съдържа твърдение за опит за упояване с цел потърпевшата да подпише някакви документи, т.е. да бъде измамена. В тази връзка въззивният съд е посочил, че твърдение за упояване с цел подписване на документи в 3 публикацията няма. К. е посочила, че е дадена ампула „Клофелин“, защото е станало лошо, но от ампулата станало още по-зле. Изявлението няма връзка с подписването на договор, а е край на абзац, в който тя разказва личните си възприятия за това как е била посрещната в хосписа от ищеца и медицинската сестра, който завършва със следното изявление: „Аз помислих, че съм попаднала в хоспис на луди. Медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора. Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още по-зле. Ампулата беше клофелин.“ В края на публикацията К. е заявила: „Докато бях под въздействието на лекарството, той ми даде да подпиша документ и ми каза напиши, че знаеш, че състоянието на мъжа ти е безнадеждно. Аз написах зная състоянието на мъжа ми, но се надявам на по-добър изход.“. Съдът е приел, че К. не е отрекла, че състоянието на мъжа е било безнадеждно, поради което фактът, че ищецът е дал да подпише документ,в който да удостовери знанието си за този факт не внушава негово намерение за измама, а е във връзка с твърденията за проявено към нея жестоко отношение. Според въззивния съд твърдението на ищеца е плод на интерпретацията му на обективно отразен факт, за който отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана. Описаното от К. даване на лекарство не е позорящо или клеветническо, тъй като не е противоправно, а пряка или косвена връзка на това действие като извършено от ищеца с цел К. да бъде упоена и да подпише документите за престоя на съпруга в хосписа, в публикацията не се установява.

Относно използвания в статията израз „Аз помислих, че съм попаднала в хоспис на луди“, въззивният съд е приел, че се касае за оценъчно съждение– мнение на автора на изявлението, почиващо на конкретно заявен факт - „медицинската сестра също се хихикаше заедно с доктора“.

По твърденията за измама, съдържащи се в част от заглавието на публикацията: “Тя твърди, че е била измамена от собственика на хосписа д-р Д. М...“, въззивният съд е приел, че посочената част е извън контекста на подзаглавието, чиито смисъл е различен: „Рускинята Т.

К. изпрати шокиращ разказ до Флагман.бг по повод смъртта на нейния съпруг в хоспис в Черноморец. Тя твърди, че е била измамена от собственика на хосписа д-р Д. М., който не върнал заплатената сума за 1-месечен престой, тъй като мъжът е починал на 6-тия ден от него“. В заглавието е посочено, че К. счита, че е била измамена, защото не е върнат остатъкът от заплатената сума за едномесечен престой на съпруга в хосписа. В подзаглавието и в публикацията не се съдържат твърдения, че К. е била въведена в заблуждение да подпише договора с хосписа, която измама да е осъществена чрез упояването с ампула „Клофелин“. В заглавието и подзаглавието на публикацията е направена обобщена интерпретация на твърденията на К., с която не се цели наклеветяване на ищеца, а привличане вниманието на обществеността към случая. Медията е публикувала и отговора на ищеца, в който той отрича твърденията, че неоснователно е отказано връщане на остатъка от месечната такса.