Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 27.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4517/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
27.02.2025
В сила
26.02.2025
Състав
Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева М.а в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 3858/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, подсъдимият Е. С. Ш. е признат за виновен в това, че на 20.05.2010 г. в гр. София, в офиса на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, находящ се на бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, етаж 2, противозаконно присвоил чужди движими вещи, а именно сумата от 800 лева, собственост на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която владеел на правно основание – същата му била предоставена от свидетеля М.П.И. – служител на фирмата, за бъде предадена от Ш. на И.Л.Г., която била одобрена за отпускане на паричен заем от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 206, ал. 5 от НК, като на основание чл. 303, чл. 305, ал. 5, вр. чл.

24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не му е наложено наказание.

С присъдата на основание чл. 304 от НПК подс. Е. Ш. е оправдан по обвинението с описаното да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, както и за това сумата да му е била връчена в качеството на кредитен консултант.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Е. Ш. е осъден да заплати направените по делото разноски – по сметка на СДВР сумата в размер на 297,45 лева, представляваща разноски в досъдебното производство, и по сметка на СРС сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

С присъдата е постановено да бъдат върнати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД оригинали на договори за паричен заем № 1302816 от 19.05.2010 г. и предложение за сключване на договор за паричен заем с И.Л.Г., приобщени с протокол от 08.09.2015 г.

1

Срещу присъдата в осъдителната й част в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. Е. Ш. чрез защитника му с доводи, че е неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата. Прави се искане за отмяна на съдебния акт в осъдителната му част и постановяване на оправдателен такъв по отношение на подсъдимото лице. В допълнение към въззивната жалба защитата изтъква, че не е налице обсебване, доколкото по делото се установява, че вещта е предадена в заем преди да бъде отпуснат. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, доколкото в рамките на първоинстанционното производство се установява, че по кредита са правени съответни вноски, следователно не е установен размерът на твърдяното присвояване.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалваната присъда за правилна, поради което прави искане за нейното потвърждаване.

Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение. Алтернативно, счита, че институтът на давността е приложен неправилно и наказателното производство следва да бъде прекратено.

В своя защита подс. Е. Ш. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият Е. С. Ш. е роден на 27.12.1967 г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран.

На 03.12.2009 г. подс. Е. Ш., в качеството си на изпълнител, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на възложител, сключили договор за поръчка, изработка и реклама № 04-49. „Изи Асет Мениджмънт“ АД имало за основа търговска дейност предлагането на парични потребителски заеми (заемни продукти). В сключения от подс. Ш. договор изрично била вписана основаната търговска дейност на дружеството, с което подсъдимият се е обвързал, а именно предлагането на парични потребителски заеми, наричани „заемен продукт“. Сключвайки описания по-горе договор, подсъдимият се задължил срещу заплащане да извършва следните действия от името и за сметка на дружеството: да рекламира и предлага потребителски парични кредити, да следи сроковете за изпълнение на същите от страна на съответните клиенти, да съдейства за точното изпълнение на заемния продукт, да извършва анализ и оценка на приложението му, както и да събира съответните вземания, възникнали по отношение на отпуснати парични потребителски заеми. Така подсъдимият започнал работа като кредитен консултант в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, но предвид правната характеристика на сключения договор, не му била връчена длъжностна характеристика.

Подс. Е. Ш. изпълнявал задълженията си по договора в офис на дружеството, 2 който се намирал в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, етаж 2. Сред задължения на подс. Ш. като кредитен консултант било посещението на домовете на лица, заявили желание за получат заем от дружеството, където на място се попълвало искане за отпускане на кредит, което трябвало да бъде одобрено от кредитен отдел. След получаване на одобрение, кредитните консултанти получавали от служител на каса в дружеството отпуснатата като заем парична сума, като се подписвали в касова книга, която представлявала регистър на касовите операции, и отново посещавали жилището на клиента, на когото предоставяли за подпис договор за заем, погасителен план и запис на заповед. След подписването на посочените документи кредитните консултанти предавали предварително подготвената парична сума на съответния клиент. Тези документи консултантите следвало да предадат обратно в офиса на дружеството.

На неустановена дата около края на м. април и началото на м. май 2010 г. подс.

Е. Ш. и св. И.Г., които се познавали от известно време и имали приятелски отношения, се срещнали. Подсъдимият й разказал за дейността, която изпълнява в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и заемните продукти, които дружеството предлага. Също така й споделил, че се нуждае от пари за абитуриентския бал на сина си. След това подс. Ш. отправил молба към св. Г. за изтегли кредит на нейно име, след което да му предостави получената парична сума като заем, която той щял да й възстанови впоследствие. Св.

Г. се съгласила с уговорката, че подсъдимият следвало първо да предостави паричната сума на нея, която след това тя, от своя страна, ще му я предаде след като той подпише запис на заповед пред нотариус. Подсъдимият попълнил предложение за сключване на договор за паричен заем от 18.05.2010 г., като св. Г. положила подписа си в графа „Предложител/Декларатор“, а подс. Ш. се подписал срещу графа „Подпис за ЛФС“.

На 20.05.2010 г. св. М.И., която била на длъжност „Мениджър екип“ при „Изи Асет Мениджмънт“ АД, отговаряла и за касата на дружеството, тъй като касиерът отсъствал. Същия ден подс. Е. Ш. получил от св. М.И. парична сума в размер на 800 лева, която следвало да предаде на св. И.Г., за което се подписал в графа „Получил сумата“ на позиция кредит I D 1302816, на стр. 178 от касова книга на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

След това подс. Е. Ш. депозирал в дружеството договор за паричен заем № 1302816/19.05.2020 г. със страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД и св. И.Г., съгласно който дружеството предава като заем на свидетелката сумата от 800 лева. Под. Ш. положил подписа си в документа срещу „заемодател“. На договора бил придаден вид, че на 20.05.2010 г. е подписан от св. И.Г., като подписът в договора срещу „заемател“ не е положен от нея, а е измислен. В дружеството бил депозиран и запис на заповед от 20.05.2010 г., на който бил придаден вид, че е издаден от св. И.Г., съгласно която тя се задължава да плати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД безусловно и неотменяемо сумата от 1 264,20 лева. Ръкописните текстове и подписите в документа не били написани и положени от св. Г..

Подс. Е. Ш. позвънил на св. И.Г., уведомил я, че е одобрена и може да й бъде отпуснат кредит и се уговорили да й занесе паричната сума в дома й. Въпреки това подсъдимият не посетил жилището на свидетелката и я уведомил в телефонен разговор, че няма възможност да се срещнат този ден. След това св. Г. няколко пъти се обаждала на подсъдимия, но той отклонявал разговора и й казвал, че няма възможност да разговаря. Подсъдимият не предал на св. Г. получената от него на касата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД парична сума в размер на 800 лева, а я задържал за себе си, и не потърсил свидетелката във връзка с уговореното между тях.

След известно време представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъществил контакт със св. Г. по повод непогасяване на дължимите по договора за заем вноски. Св.

3

Г. заявила, че не е подписвала договор за кредит и не е получавала сумата от 800 лева от дружеството. Впоследствие бил издаден изпълнителен лист от Районен съд – гр.

Елин Пелин и било образувано изпълнително дело срещу св. Г. за събиране на суми по договора за кредит, въз основа на който бил наложен запор по нейна банкова сметка.

Св. Г. подала писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

На 28.07.2015 г. представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД входирал сигнал в прокуратурата относно извършеното от подс. Е. Ш..

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Е. С. Ш. (л. 118-119 от съд. д.) и показанията на свидетелите И.Л.Г. (л. 92-93 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5 от НПК – л. 39 от ДП отчасти), М.П.И. (л. 112 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 45 от ДП в цялост), Р.Ц.К. (л. 117-118 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени средства: копие на договор за поръчка, изработка, реклама от № 04-49/03.12.2009 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и подс. Е. Ш. (л. 15-17 от ДП), копие на договор за паричен заем № 1302816/19.05.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Л.Г. (л. 18 от ДП), копие на предложение за сключване на договор за паричен заем от 18.05.2010 г. (л. 19-20 от ДП), копие на лична карта на И.Л.Г. (л. 21, 38 от ДП), копие на запис на заповед от 20.05.2010 г. (л. 22 от ДП), копие на възражение от И.Л.Г. (л. 23 от ДП), копие от страница 178 от касова книга от 20.05.2010 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л. 29 от ДП), копия на седмични отчети на парични постъпления от ЛФС на „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л. 30-35 от ДП), справка за съдимост на подс. Е.

Ш. (л. 63 от ДП, л. 12 от съд. д.); веществени доказателства: оригинал на договор за паричен заем № 1302816/19.05.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Л.Г. (л. 36 от ДП) и оригинал на предложение за сключване на договор за паричен заем от 18.05.2010 г. (л. 37 от ДП); експертни способи на доказване: графическа експертиза по протокол № 285-Е/2016 г. (л. 53-56 от ДП) и допълнителна графическа експертиза по протокол № 194-Е/2021 г. (л. 138-144 от ДП).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съдебен състав изцяло споделя анализа на доказателствата от страна на проверявания съд, както и изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не.