Решение № 625 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500690 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. А. Ж. и от А. М. Ж., действащ лично и със съгласието на своята майка П. Ж. против Решение № 4882/12.11.2025г., пост. по гр.д.№ 19320/2023, ПРС, с което жалбоподателите са осъдени на осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, да заплатят общо на „Биофарм Агро“ ЕООД сумата от 28 200лв., представляваща главница по Договор за целеви паричен заем, сключен на 12.12.2019 г. между наследодателя на ответниците М. Д. Ж. и заемодателя А.Д. Ж., вземанията по който са прехвърлени на „Биофарм Агро“ ЕООД с Договор за продажба на вземане от 16.11.2023 г., както и сумата от 40,00лв., възнаградителната лихва за периода 12.12.2019 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /27.11.2023 г./, до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателите Ж.и са останали недоволни от постановеното решение и го обжалват като недопустимо, евентуално неправилно. Считат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, т.к. в исковата молба се твърди, че претенцията се основава на договор сключен на 11.12.2019г., а съдът се е произнесъл по претенция, основаваща се на договор от 12.12.2019г., видно от диспозитива на съдебното решение. Поради това считат, че съдът се е отклонил от диспозитивното начало и е постановил недопустимо решение. По същество считат решението за неправилно. Сочат, че ищецът се е 1 легитимирал като цесионер на вземане по договор от 11.12.2019г., а съдът го приема за такъв по договор от 12.12.2019г., Поддържат, че договорът от 11.12.2019г. се различава по съдържание от договора, който съдът е приел, че е цедиран. Разликите били в съществени елементи на договора – начина на предаване на заемната сума, уговорките за падеж и лихви. Твърди се и че подписите под договорите са положени по различен начин. Считат, че ищецът не е доказал да е придобивал вземане по договор от 12.12.2019г., поради което и не е активно материално правно легитимиран да претендира такова. По отношение на договора от 11.12.2019г. сочат, че по делото е доказано, че същият е неистински – доказаните различия в отпечатването на двете страници на договора. Твърдят, че този договор не обвързва страните, доколкото съдържанието му е променено съществено, за което страните не са дали съгласие.

Молят за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Ако съдът намери решението за допустимо, то претендират отмяната му поради неоснователност на иска и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Биофарм агро ЕООД оспорва жалбата като счита, че постановеното решение е допустимо и правилно. Счита, че съдът се е произнесял в рамките на исковата претенция, но като е приел за меродавни уговорките между страните относно условията на заема във варианта на договора, представен от ответниците. Счита, че по делото се доказва безспорно, че заемната сума е предадена, че не е върната , че е уговорена лихва и неустойка, както и срок на договора.

Поддържа, че сключеният между страните договор за заем е този от 11.12.2019г., а представеният от 12.12.2019г. не е произвел действие, доколкото договорът за заем е реален, а по този договор не е налице предаване на заемна сума. Отделно от това сочи, че по делото не може да се представи оригиналния документ от 12.12.2019г., а от заключението на приетата по делото СГЕ се установява, че подписите в един копиран документ могат да бъдат пренесени технически, т.к. дори и подписите да са на сочения автор на документа, то те може да не са положени именно в този документ.

Позовава се и на представените данъчни декларации и ревизионен акт. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници, останали недоволни от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от „Биофарм агро“ ООД , в качеството му на цесионер против П. А. Ж. и непълнолетния А. М. Ж., двамата като 2 наследници на М. Ж., за заплащане на сумата от 28 200лв., представляваща главница по Договор за целеви паричен заем, сключен на 12.12.2019 г. между наследодателя на ответниците М. Д. Ж. и заемодателя А.Д. Ж., вземанията по който са прехвърлени на „Биофарм Агро“ ЕООД с Договор за продажба на вземане от 16.11.2023 г., ведно с възнаградитена лихва.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.240 от ЗЗД, а именно за връщане на дадена в заем сума. Фактическият състав на договора за заем включва предаване от заемодателя на заемателя пари или други заместими вещи и поемане на задължение от заемателя да ги върне. Това е реален договор и се счита сключен с фактическото предаване на парите или вещите. При този договор се дължи лихва само ако същата е изрично уговорена. Връщането на заетата сума става на уговорения падеж или при липса на такъв – в едномесечен срок от поканата. При предявяване на иск за връщане на заетата сума, в тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване е установяване, че заемната сума е предадена на заемателя, както и уговорките по договора – лихва и падеж.

От фактическа страна по делото се установява от приложеното удостоверение за наследници, че П. А. Ж. и непълнолетния А. М. Ж. са наследници на М. Ж. / поч. на 11.08.2022г./. След подаване на въззивната жалба А. Ж. е навършил пълнолетие.

Безспорен е и фактът, че с Договор за продажба на вземане от 16.11.2023г. А.Ж. продава на „Биофарм агро“ ЕООД вземането си към М. Ж. в размер на 28 200лв., съставляващо заемна сума по договор за заем от 11.12.2019г., ведно с уговорените по договора лихви.

От приложеното платежно нареждане от 11.12.2019г. се установява, че А.Ж. е наредила по сметка на М. Ж. сумата от 28 200лв., с основание „захранване“. Същият факт се установява и от разпечатката за движението на сметката на А.Ж..

По делото са представени два документа – от 11.12.2019г. и от 12.12.2019г., наименовани „Договор за целеви паричен заем“, сключен между А.Ж. и М. Ж.. Двата документа, материализират изявения на страните за сключване на договор за заем помежду им за сумата от 28 200лв., но са с различно съдържание относно размера на уговорената възнаградителна лихва и падежа на вземането. Представеният от цесионера „Биофарм агро“ ООД договор от 11.12.2019г. е на две страници, всяка от които разпечатана на отделен лист, като подписи на страните има положени само на лист втори. От страна на П. и А. Ж.и е представено фотокопие на договор за заем от 12.12.2019г., който също е на две страници, но при него всяка от страниците е подписана от договарящите се страни.

По делото е извършена СТЕ с в.л. М. С., която установява по отношение на представения договор от 11.12.2019г., че хартията на стр. 1 е различна от хартията на стр.2, а напечатания текст се различава, като тонерът на първа страница е „по-рехав“ от този на стр.2 . Според експерта е допустимо двете страници да са разпечатани на 3 едно и също устройство, но макар и с един и същ шрифт, размерът на буквите е различен. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако двете страници са разпечатани по едно и също време /една след друга/, то няма как да се получи такава разлика в наситеността на тонера, с който е отпечатан текста, като това навежда, че двете страници са отпечатвани по различно време. Посочва и че има разминаване във форматирането на думите на двете страници.

Приета е и СПЕ с в.л. Е. Ч., която е изследвала подписите, положени от името на А.Ж. в документа наименован „Договор за целеви паричен заем“ от 12.12.2019г., както и на платежното нареждане. Според експертизата подписът на първа страница, както и подписите „вярно с оригинала“ са положени от А.Ж., както и подписът в платежното нареждане и под заверката „вярно с оригинала“. Вещото лице уточнява, че проверяваният документ е във вид на фотокопие, поради което не може да гарантира, че изследваните подписи са положени върху оригинала.

По делото е разпитвана свидетелката А.Ж., която е майка на управителя на ищцовото дружеството и свекърва и баба на ответниците по делото, поради което показанията й следва да се преценяват с оглед евентуалната им заинтересованост. Тя твърди, че е сключила един договор за заем със сина си М. за сумата от 28 200лв., т.к. тази сума не му достигала за покупката на едно жилище. Твърди, че решението за сключване на договора за заем са взели на 11.12.2019г, като превода на заемната сума е извършен веднага. По отношение на договора от 12.12.2019г. заявява, че може и да го е подписала по грешка, подписът приличал на нейния. Категорична е, че е давала един заем на сина си и това е станало на 11.12.2019г. Свидетелката не уточнява кога е съставен писменият договор за заем.

По делото е приложено копие от Ревизионен доклад № Р-16001620002338-092001/22.10.2020г. на ТД НАП-Пловдив за извършена ревизия на М. Ж., в който е описано, че той е декларирал пред проверяващите го, че е закупил жилище края на 2019г. , подробно описано, като част от средствата – 28200лв. е получил като заем от своята майка А.Ж..

Приложена е и годишна данъчна декларация за 2019г. на А.Ж., в която е описано, че е предоставила заем на М. Ж. в размер на 28 200лв. В данъчните декларации за следващите години – 2020, 2021г, 2022г. не е описван заема или погасяването му.

От изисканите от НАП данъчни декларации на М. Ж. за 2020г.,2021г. не се установява да е декларирал някакъв заем.

Представена е поканата от А.Ж. до П. и А. Ж.и, с които са уведомени за извършената цесия и са поканени да платят, като същата е връчена на 21.11.2023г.

При така установеното фактически, се правят следните правни изводи:

Категорично се установява, че А.Ж. е сключила договор за заем със сина си М. Ж. като 4 му е предоставила сумата от 28 200лв. в заем, а последният се е задължил да й я върне. Налице е договорката за тези съществени елементи от договора за заем.

Предаването на парите е несъмнено установено от платежното нареждане и извлечението от движението на сметката на Ж.. Поемането на задължението заетата сума да бъде върната фигурира и в двата представени договора, за които всяка от страните настоява да е реалния такъв, а и този заем е деклариран пред органите на НАП и от двете страни по договора/ А.Ж. в своята данъчна декларация за 2019г., а М.

Ж. при извършване на данъчна ревизия/. Тук е мястото да се отговори на спора между страните от коя дата е сключеният между А.Ж. и М. Ж. договор. Настоящата инстанция намира, че датата на договора, в конкретния случай, е несъществен елемент.

Представеният от ищеца договор от дата 11.12.2019г. е в оригинал само по отношение на втора страница /носи саморъчно положени подписи на договарящите само на същата страница/. Първата страница от този документ не носи подписи на страните, а според заключението на в.л. С. не е отпечатана по едно и също време с втора страница.

Двете страници са отпечатани на отделни листове, като самите листове са с различна структура. Този факт изключва възможността да се приеме, че съдържанието на лист първи отговаря на волята на страните, които са сключили договора, както и че това са договорките помежду им към момента на сключване на този договор. По отношение на вторият документ – от 12.12.2019г., представен от ответниците, се установява, че и двете страници са подписани от страните, като навсякъде подписът на А.Ж. е автентичен. Проблемът при него е, че не е в оригинал , представено е фотокопие от същия, като самите подписи също са фотокопия. При това положение не може да съществува абсолютна убеденост, че подписите на страните са положени и върху оригинала. С оглед на това възникват два основни проблема – на коя дата действително е сключен договорът за заем и какви са неговите съществени уговорки.