Решение № 18 от 21.04.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Маргарита А. Георгиева като разгледа докладваното от Маргарита А. Георгиева Гражданско дело № 20201100109882 по описа за 2020 година

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 9882 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявени от Й. И. К. срещу Прокуратурата на Република България искове, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод повдигнато обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 18,09,2019год. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, която е въоръжена и създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК. Твърди се, че на 16,08,2013 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа. На 17,08,2013год. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 265/2013год. по описа на ГД „НП“, пр.пр. № 279/2013год. описа на СП. С постановление на прокурор при СП от 17,08,2013год. е бил задържан под стража за срок до 72 часа. Излага се, че на 18,08,2013год. Специализираният наказателен съд по НЧД. № 1154/2013год. е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца, което е било потвърдено с определение от 23,08,2013год. на Апелативен специализиран съд по ВНЧД №727/2013г. На 30,12,2013год. наложената мярка за неотклонение е била смекчена на „парична гаранция“ в размер на 10000,00 лв., като две години след налагането , размерът на паричната гаранция е бил намален до 5000,00лв.

1

Поддържа се, че с присъда по НОХД № 761/2014год. ищецът е оправдан от Специализирания наказателен съд. Присъдата е била потвърдена с Решение № 53/2019год. по ВНОХД №24/2018год. на Апелативния специализиран съд, което от своя страна е потвърдено с решение от 18,09,2019год. по н.д. № 490/2019год. на ВКС. Сочи се общ период на проведеното наказателно производство от 16,08,2013год. до 18,09,2019год. Вследствие на наказателното преследване ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от действията на следствените и прокурорски органи. Той се намирал в постоянен стрес от предявеното срещу него обвинение, което повлияло на психичното му равновесие. За негативните емоции допринасяло обстоятелството, че бил отделен и от малолетното си дете. Повдигнатото обвинение и задържането под стража довели до невъзможност да полага труд. Липсата на парични средства и перспектива допълнително затруднявали положението му. Задържането под стража довело и до здравословни проблеми за ищеца във връзка със зрението му.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че ищецът не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди. Поддържа, че не са представени доказателства за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Твърди, че дори да се установи налагането на такава, това е направено от Специализирания наказателен съд и в този смисъл търпените от това вреди не са следствие единствено от поведението на органите на Прокуратурата. Излага съображения, че прокуратурата не отговаря за лошите условия на местата за изтърпяване на мерките за неотклонение. Навежда доводи, че прокуратурата не отговаря за вреди, причинени на трети за спора лица – в случая детето и съпругата на ищеца.

Излага съображения, че ищецът е осъждан и по НОХД № 32/2010год. по описа на ОС – гр. Перник с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което е отложено за срок от 4 години и в този смисъл са търпени неимуществени вреди – притеснения и негативни преживявания и във връзка с това производство, като не е възможно да се разграничат от неимуществените вреди, предмет на настоящото дело. Налице е осъждане и по НОХД № 578/2006год. на ОС – гр. Кюстендил, като ищецът се твърди да има множество полицейски регистрации, включително в процесния период, която обстоятелство го характеризира като лице с трайно изградени престъпни навици и в този смисъл твърденията за търпени болки и страдания във връзка с наказателното преследване са преувеличени.

Твърди, че наказателното производство се характеризира с особена фактическа и правна сложност, като е образувано срещу повече от 10 лица. Поддържа, че за своевременното приключване на съдебната фаза на наказателното производство отговаря съдът, а не прокуратурата. При условията на евентуалност релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, което е в размер несъответстващ на принципа за 2 справедливост.

Съобразно изложеното излага становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена заповед за задържане по ЗМВР от 16.08.2013 г., с която ищецът Й. И. К. е задържан за срок до 24 часа. /л. 28/.

С постановление за привличане на обвиняем от 17,08,2013год. на разследващ полицай при ГД „НП“-МВР, по ДП №265/2013год. по описа на ГД „НП“ – МВР, пр.пр. № 279/2013год. по описа на Специализираната прокуратура /л. 14/, ищецът Й. И. К. е бил привлечен за обвиняем за това, че за периода от неустановена дата - началото на 2004 г. до 16.08.2013 г., на територията на Република България – градовете Перник, Радомир и София е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – по чл. 116 и по чл. 354а от НК, като групата е въоръжена и създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

С постановление от 17,08,2013 г. на прокурор при СП /л. 16/, ищецът Й. И. К., наред с други обвиняеми в производството, е задържан под стража за срок до 72 часа.

С протоколно определение от 18.08.2013 г. по н.ч. дело № 1154/2013год. по описа на Специализирания съд /л. 29/ по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това определение е било потвърдено с протоколно определение от 23.08.2013 г. по внчд. № 272/2013год. описа на АСНС /л. 50/.

С присъда от 11,05,2017год. по нохд. № 761/2014год. по описа на Специализирания наказателен съд /л. 72/, ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С Решение № 53 от 07.02.2019год. по ВНОХД № 24/2018год. на Апелативния специализиран наказателен съд /л. 149/, което от своя страна е потвърдено с решение от 18,09,2019год. по н.д. № 490/2019год. на ВКС/л. 224/, оправдателната присъда спрямо ищеца е потвърдена за периода от м.03,2008год. до 16,08,2013год., и отменена в частта, с която лицето е оправдано за периода от началото на 2006год. до м.05,2007год. като производството е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак на 10,07,2010год./л. 21/ между Й. И. К. и Е.И.Д.. Представено е и удостоверение за раждане от 06,12,2010год. на Н.Й. К. – дете на Й. И. К. и Е.И.Д..

По делото е представено становище на д-р. П.А.Ц. – специалист „Очни болести“ от 27.11.2013 г. /л. 20/, което не съставлява годно доказателство за здравословното състояние 3 на ищеца.

Видно от представена справка на СДВР от 14,12,2020год. /л. 302/ срещу ищеца са образувани и водени досъдебни производства: по ЗМ 05940/24,09,2005год. за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, по ЗМ 0848/19,02,2008год. – престъпление по чл. 115 от НК; по ЗМ 13265/07,08,2013год. – престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК. В справката е посочено, че по отношение на ищеца са правени редица криминалистични регистрации.

Видно от представената справка за съдимост на Районен съд – Перник /л. 305/, ищецът Й. И. К. е осъждан по споразумение № 11/16,05,2007год. по дело № 578/2006 г. на ОС – Кюстендил за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК – грабеж, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено за период от 3 години. Реабилитиран по право чл.86 от НК/17,05,2010год.

Видно от справката, с присъда № 32 от 01,12,2010год. по нохд № 263/2009год. по описа на ОС – Перник, ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

252, ал. 1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 от НК – лихварство като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за период от 2 год., което е отложено за период от 4 год.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Е.И. К.а – съпруга на ищеца, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Сочи, че акцията по задържането на ищеца била показна и широко разгласена. Имало съществен медиен интерес по делото, по което спрямо ищеца е повдигнато обвинение. Ищецът имал проблеми с очите. Притеснявал се е, че е неправомерно задържан, тъй като е невинен. Изпитвал тревоги за семейството си – съпругата и детето им. Притесненията се отразили и чрез драстична загуба на тегло, сънувал кошмари. По време на наказателното производство не можел да си намери работа, което предизвикало в него страдание от невъзможността да издържа семейството си. Това състояние продължавало и към момента, защото след повдигането на обвинението хората са започнали да гледат на него по друг начин и са се отдръпнали от него.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т.

3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр. 7/2018 г. /, обуславящи основателността на исковата претенция за претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила присъда от 18,09,2019год. по НОХД 4

№ 761/2014год. по описа на Специализирания наказателен съд, с която ищецът е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК. / Частично наказателното производството срещу него е прекратено за периода от началото на 2006год. до месец май 2007год., а за периода от м.03,2008год. до 16,08,2013год. е налице оправдателна присъда/.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000,00 лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства, с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.