Решение № 165 от 13.11.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Елхово, 13.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20222310100370 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата – М. Д. К., с ЕГН **********, от гр.Болярово, обл.Ямбол, действаща чрез пълномощника си – адв.М. Д. от АК–Хасково, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Свиленград, с исковата си молба п р о т и в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи , е предявила следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм.с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./ - за заплащане на сумата от 717.60 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 78 часа за периода от 15.06.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.06.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 43.32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата, считано от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда -15.06.2022г.

Изложените в обстоятелствената част на иск.молба фактически обстоятелства са следните: През периода 15.06.2019г. – 09.07.2020г. ищцата е полагала труд като мл.инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница" към Гранично полицейско управление – Болярово при Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Твърди се, че ищцата през процесния период от време, е осъществявала трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, на смени - 12 часови при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като при нощните смени e полагала нощен труд за времето от 1

22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно. В посочения период е положила общо 548 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 626 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 78 часа, които работодателят – ответник не й е заплатил и й се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ответникът дължи на ищцата за целия период допълнително възнаграждение в размер на сумата 717.60 лв. Посоченият извънреден труд не е заплащан на ищцата от органа по назначаването, поради което излагайки в обстоятелствената част на исковата си молба правни доводи и аргументи по приложението на съотносими законови и подзаконови правни норми, счита, че следва да й бъде заплатен.

Ищцата излага и доводи, че ответникът й дължи и сумата от 43.32 лв., представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатените възнаграждения за извънреден труд за периода от 15.06.2019г. – 09.07.2020г., считано от момента, когато са станали изискуеми по тримесечия до датата на подаване на исковата молба. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца, следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

С иск.молба е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищцата е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищцата, редовно призована, се явява процесуалният й представител – адв.М. Д. от АК-Хасково, който заявява поддържане на предявените с иск.молба искове по основание. Досежно размерът на исковите претенции, в хода на провелото се на 13.10.2022г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице А. Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК, е допуснато по искане на адв.Д., направено с писмена молба, с копие връчено и на ответната страна, изменение в размера на предявените искови претенции – намаляване в размера на главния иск от претендираната сума заявена с исковата молба от 717.60 лева да се счита предявен за сумата от 617.03 лева и увеличаване в размера на акцесорния иск за лихви от претендираната сума заявена с исковата молба от 43.32 лева да се счита предявен за сумата от 138.40 лева, като в частта за разликата в размера на главния иск до заявения с иск.молба размер производството е прекратено поради направен отказ. В хода на устните прения адв.Д. пледира за уважаване на исковете с направените изменения в размерите им, като в представени писмени бележки доразвива съображенията си за установеност както по основание, така и по размер на предявените при условията на обективно съединяване искови претенции. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по смисъла на чл.80 от ГПК списък на същите.

Ответникът

– ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към

Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените искове, с който ги е оспорил изцяло както по основание, така и по размер, излагайки подробни съображения в тази насока. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба. В отговора се твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

2

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., изм.и доп.ДВ бр.99 от 13.12.2016г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. (обн. ДВ. бр.67 от 14.08.2018г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за процесния период от време.

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. Приложим по отношение на държавните служители в МВР се явява Закона за МВР, който съдържа уредба относно заплащане на нощния труд.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. С отговора си ответникът не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Яна Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на устните състезания въз основа както на изложеното в писмения отговор, така и на съображенията, възведени в представени писмени бележки, с уточнението, че за процесния период ищцата е изпълнявала служебните си задължения на 12-часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумарно, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищцата с коефициент 1,143 , позовавайки се и на практиката на ОС-Русе, ОС-Хасково и ОС-Велико Търново по идентични казуси, като в този случай заявява присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай на уважаване на исковете, се претендира възнаграждение с оглед прекратяване на производството, тъй като е допуснато намаляне в размера на главния иск, като е заявено и искане за извършване на прихващане.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период – от 15.06.2019г. до 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като ищцата М. Д. К. е заемала длъжността „мл.инспектор/ст.полицай“ в група „Охрана на държавната граница" към Гранично полицейско управление – Болярово при РД”ГП”-Елхово, която е на структурно подчинение към ГД”ГП”-МВР, т.е. била е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищцата е работила на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагала труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), при сумарно отчитане на отработеното време, в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

3

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата страна, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, А. Георгиев Т., е направило изчисленията си, както въз основа данни по нарядните дневници при ГПУ-Болярово и протоколи, така и позовавайки се на издадените от Министъра на вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово.

В писменото с и заключение, поддържано и в хода на изслушването му, вещото лице е констатирало, че за процесният период от 15.06.2019г. до 09.07.2020г. ищцата е положила нощен труд общо в размер на 521 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица, съставляваща приложена справка към заключението/. Посочено е, че отработеният от ищцата нощен труд не е превръщан в дневен. В резултат на превръщането на положения от ищцата М. Д. К. нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза общо на 595.50 часа /колона 7 на Таблица, съставляваща приложена справка към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения , е общо за процесния период в размер на 74.50 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищцата не е било заплащано към момента на проверката от експерта в счетоводството при ответника – 29.08.2022г. допълнителен извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд . След извършени изчисления, експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период възлиза общо на 617.03 лв. Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, начиная от 31.01.2020г., когато е било дължимо първото такова възнаграждение от процесния период до датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2022г., възлиза на общата сума от 138.40 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищцата извънреден труд за периода от 15.06.2019г. до 09.07.2020г. Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с данните за основното месечно възнаграждение за процесния период по месеци, съответната часова ставка; както и съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищцата време за процесния период от време, обосновали даденото от вещото лице заключение за часовете нощен труд. Така изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по експертизата , не се оспори от страните, като съдът го прецени за обективно, обосновано и компетентн о изготвено, поради което се възприема изцяло, считайки го за правилно.