Решение № 400 от 29.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Сливен, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104615 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцовото застрахователно дружество е предявил иск за осъждане на ответната Община Сливен да заплати сумата от 159,92 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско Стандарт" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.05.2025 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на разкопана част на пътното платно от длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 29.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната община да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по него, съответно не се твърди описаните в исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по тълкуването на закона относно 1 разграничаването на отговорността по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, дадени с т. 2 на ППВС № 17/1963 г., и т. 3 на ППВС № 4/1975 г.)

Ищцовото дружество твърди, че на 13.10.2025 г. в гр. Сливен, на бул.

„Георги Данчев“ № 116, л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. ... собственост на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД, в който е пътувал и свидетеля Х. А. Х., преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което се повредила предната дясна гума на автомобила, като се образувал балон върху повърхността и се изкривила предната дясна джанта. Между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско стандарт", със застрахователна полиза № 4704231000001397, със срок на валидност от 20.10.2023 г. до 19.10.2028 г.

Ищецът твърди, че за имуществените вреди на застрахования автомобил била заведена щета от собственика, стойността на щетата възлизала на 159,29 лв., представляващи демонтаж и подмяна на описаните по-горе детайли и труд, като застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в този размер на водача и лизингополучател И. С. П.. Твърди, че пътят на който е настъпило ПТП е общински и ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.

Моли да се постанови решение, с което да се уважи предявения осъдителен иск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2025 г. до окончателното й изплащане.

Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл.

131 от ГПК, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение, механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите вреди.

Релевира възражение за 90 % съпричиняване на вредите от страна на застрахованото лице, тъй като същото е управлявало МПС с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание. На изложените основания моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който 2 поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на юриск. възнаграждение.

Ответната Община се представлява от пълномощник, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 13.10.2025 г. в гр. Сливен, на бул. „Георги Данчев“ №116, л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. ... собственост на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД, в който е пътувал и свидетеля Х. А. Х., преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което се повредила предната дясна гума на автомобила, като се образувал балон върху повърхността и се изкривила предната дясна джанта.

Също така не е спорно, че е налице валидно сключена застраховка „Каско стандарт", със застрахователна полица № 4704231000001397, със срок на валидност от 20.10.2023 г. до 19.10.2028 г. между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" и „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД, с ЕИК 131206120. В автомобила е пътувал и свидетелят Х. А. Х..

Така също не е налице спор относно образувана щета № 470424252528353, като от представения Опис-заключение по претенция № 5005030-00776/14.05.2025 г. и доклад по щета № 470424252528353, се установи и доказа, че ищцовото дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е заплатило с преводно нареждане от 16.05.2025 г. сума в размер на 159.92 лв. на лизингополучателя И. С. П..

Представена е регресна покана по щета № 1483/26.06.2025 г. до Община Сливен за възстановяване на сумата от 159.92 лв. на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, получена от Община Сливен с известие за доставка на 03.07.2025 г.

Представено е копие на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите при имуществени вреди, в което е описан деня на събитието – 13.05.2025 г. в гр. Сливен по бул. „Георги Данчев“ № 116, както и щетата – изкривена джанта и балон на предна дясна гума.

По повод на направените възражения за наличие на съпричиняване от 3 страна на ответната община, по делото е назначена и приета неоспорена съдебно-техническа експертиза. Представени са фотоматериали от поф. К. и с оглед показанията на водача И. П. и свид. Х. Х. е приел, че увреждането на предната дясна гума и джанта съответства на преминаване през дупка със скорост около 45-50 км., при която възниква ударно въздействие върху самата гума и джанта с деформиране на джантата. Описаните щети по автомобила кореспондират с механизма на преминаване на предно дясно колело на автомобила през дупка.

В съдебно заседание разяснява, че водачът е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като разстоянието, от което е имал техническа възможност да възприеме дупката е 25-28 м., което е по-малко от опасната зона за спиране на автомобила.

По тези съображения съдът възприема, че водача на лекия автомобил се е движил с разрешената скорост, но поради обективна невъзможност произтичаща от параметрите на опасната зона за спиране същият не е могъл да спре навреме шофирания от него лек автомобил.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели - водача на МПС и другият свидетел – лице, което е пътувало в автомобила. И двамата дават показания, че автомобила се е движил с около 50 км. в час. След кръстовището на Кауфланд към кв. „Българка“ шофьора попаднал в дупка на пътното платно в дясната страна, която била около метър и нещо от тротоара.широка около 60 на 40 и дълбока 17 см. На другия ден шофьорът забелязал, че гумата спукана и джантата е изкривена.

Чрез свидетелските показания се установява, че не е било възможно технически да се избегне голямата дупки с дълбочина около 17 см. и широчина 60 см. След преминаване през дупката свидетелите разясняват, че е било невъзможно да я забележи отдалече, по има дупка, а нямало никаква сигнализация. Движили са се със скорост около 50 км. в час.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл.

50 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт” ищецът е изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на 4 основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.

Според разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди п о чл. 49 от ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да се грижи за вещта /в случая пътната настилка, по която се провежда ралито/, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите - чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ .

В опис-заключението калкулираната щета е на стойност 159.92 лв.

Вещото лице е направило изчисления като е описало в заключението подмяната на нови части, демонтаж и труд възлизащи на обща сума 154.86 лв., като до пълния претендиран размер следва да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

С оглед на събраните по делото доказателства представени от ищцовото дружество, както и липсата на оспорване от страна на ответника, съдът приема, че улицата на която е настъпило ПТП е собственост на Община Сливен. Съгласно чл. 31 от Закон за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С оглед на така вмененото от закон задължение съдът приема, че са налице условията за ангажиране отговорността на Община Сливен за възмездяване на претърпени вреди и за допускане встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение.

Съдът счете за неоснователни възраженията на ответника за изключване отговорността на Общината или за признаване на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.

От представените по делото доказателства, а именно съдебноавтотехеническата експертиза и от свидетелските показания категорично не се доказа наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като безспорно съдът прави изводи, че водачът не е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила с несъобразена с пътните 5 условия скорост. От друга страна, за да бъде налице съпричиняване следва поведението на увреденото лице да е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат – факт, по отношение на който също не бяха ангажирани доказателства, а напротив доказа се, че не е налице съпричиняване.

В случая се установи, че поведението на ответната община, изразяващо се в бездействие, по отношение на поддържане чрез поправяне на нарушената пътна настилка, което е в правомощията и задълженията на общината не е реализирано. Това води до констатиране на пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От експерта се установи и доказа, че щетата в резултат на бездействието на общината е в размер на 154,86 лв., поради което ответната община следва да носи отговорност и да заплати на застрахователното дружество изплатеното от него обезщетение в този размер, а в остатъка до пълния претендиран размер от 159,92 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Ответникът дължи и претендираната законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба – 29.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната община следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в съдебното производство, съобразно уважената част на иска в общ размер 521,16 евро (петстотин двадесет и един евро и 16 евроцена), от които държавна такса в размер на 50 лева - 25,56 евро, адвокатско възнаграждение в размер на 387,33 лева, равняващи се на 198,04 евро, както и заплатен депозит за вещо лице в размер на 260,40 евро, и депозит за призоваване на свидетели в размер на 60 лв. равняващи се на 30,68 евро.