Решение № 1431 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2289/2024
- Вид
- Решение № 1431
- Подписан
- 18.12.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.325, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.1 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1431 гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502289 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58761/18.07.2024г. подадена от И. Т. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу решение № 2462/01.07.2024г. постановено по гр.д.№ 2739/2024г. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 3385/01.10.2024г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ против „Напоителни системи“ ЕАД, Клон Черно море, ЕИК по БУЛСТАТ 8311600780024 за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено от работодателя с Акт за прекратяване № 722/20.12.2023г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, Клон Черно море, на основание чл. 326, ал.1, вр.чл.335, ал.2, т.1 от КТ, считано от 23.12.2023г., поради депозирано от служителя предизвестие, както и иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване, като бъде прието, че трудовото правоотношения за длъжността на ищцата „инженер ХМС и ОПВВВ" е прекратено, считано от 02.01.2024г, с връчването на акт въз основа на постигнато съгласие по чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, поради погасяването им по давност на основание чл.358, ал.1 от КТ и жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД, Клон „Черно море“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Въззивникът – И. Д., чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност на формираните от съда крайни изводи за неоснователност на 1 предявените искове, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Излага, че независимо, че в сезиращия работодателя акт е използвала термина предизвестие, фактически е заявила пред работодателя предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие считано от посочената дата – 23.12.2023г. Излага, че в законоустановения седмодневен срок е била уведомена, че предложението й е било прието с поставената от управителя резолюция „Да“, но под условие срокът на предизвестието от 30 дни да бъде отработено. На това основание счита, че неправилно съдът е приел, че прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е настъпило на 23.12.2023г. на основание чл.326, ал.1 от КТ, а не от момента на получаване на акта за прекратяване – на 02.01.2024г. /по аргумент от чл.335, ал.2, т.3 от КТ/, предвид на това че същото е настъпило на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Въз основа на това посочва като неправилен и извода на съда, че исковете са предявени в съда след изтичане на законоустановения двумесечен срок и на това основание са неоснователни като погасени по давност.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – „Напоителни системи“ ЕАД, Клон Черно море, чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за валидно, правилно и законосъобразно. Излага становище за правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че заявлението от ищцата до работодателя от 22.11.2023г. по същността и съдържанието си е предизвестие от работника за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.326, ал.1 от КТ. Позовава се и на последващото изявление на ищцата – от 22.12.2023г., с което е поискала от работодателя да бъде удължен срока на предизвестието й със срока на ползван от нея отпуск по болест. С оглед на съвкупният анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилни изводи относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чрез предизвестие от страна на служителя, чийто ефект настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието, т.е от 23.12.2023г., без да е налице законово основание за неговото спиране или продължаване, включително при ползване на отпуск. При това положение е намерено за основателно и срочно въведеното с отговора на исковата молба възражение на работодателя за погасяване по давност на предявените искове предвид заявяването им в съда едва на 06.03.2024г.
С оглед на това излага становище за неоснователност на иска за отмяна на уволнението на ищцата на основание чл.326, ал.1 от КТ, а във връзка и обусловеност от него – за неоснователност и на иска за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.325, ал.1 от КТ вместо посоченото чл.326, ал.1 от КТ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнагражение за въззивната инстанция.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
РС-Варна е бил сезиран с предявени от ищцата И. Т. Д., против „Напоителни системи“ ЕАД, Клон „Черно море“ обективно кумулативно съединени искове с правно 2 основание чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено от работодателя с Акт за прекратяване № 722/20.12.2023г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, Клон „Черно Море“, на основание чл.326, ал.1, вр.чл.335, ал.2, т.1 от Кодекса на труда, считано от 23.12.2023г., поради депозирано от служители предизвестие, както и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване, като бъде прието, че трудовото правоотношения за длъжността на ищцата „инженер ХМС и ОПВВВ" е прекратено, считано от 02.01.2024г, с връчването на акт въз основа на постигнато съгласие по чл.325, ал.1, т. 1 от КТ.
В исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното дружество – „Напоителни системи" ЕАД, клон „Черно море“, гр.Варна по силата на трудов договор № 00593/24.04.2022г. на длъжност „инженер ХМС ОПВВВ". Твърди, че е подала заявление вх.
№ ЧР-21-130/22.11.2023г. до работодателя, с което поискала да бъде освободена от заеманата длъжност след изтичане на предизвестие от един месец, т.е. считано от 23.12.2023г.
Желанието й било уважено и получила копие от заявлението си с резолюцията „ДА“ от управителя на дружеството. Посочва, че на 22.12.2023г. се разболяла и желаейки да бъде лоялна към работодателя подала заявление да се промени датата за прекратяване на трудовото правоотношение - на 02.01.2024г., на което получила отказ. Междувременно до 29.12.2023г. била в отпуск за временна неработоспособност. След връщането й на работа, на 02.01.2024г. й бил връчен акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 722/20.12.2023г., считано от 23.12.2023г. Твърди, че прекратяването на трудовото и правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ е незаконосъобразно, поради това, че нейната воля била трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325 от КТ поради постигнато взаимно съгласие с работодателя. На това основание моли уволнението да бъде отменено, както и да бъде извършена поправка в трудовата й книжка, като вместо дата на прекратяване 23.12.2023г. бъде посочена правилната 02.01.2024г. – датата, на която и е връчена заповедта за уволнение, както и да бъде отразено правилното основание – постигнато взаимно съгласие. Моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Напоителни системи" ЕАД, клон „Черно море“, гр.Варна, с който предявените искове се оспорват като недопустими предвид заявяването им след изтичане на законоустановения давностен срок. В евентуалост се иска тяхното отхвърляне като неоснователни.
Ответникът не оспорва валидно възникналото трудово правоотношение с ищцата, но твърди, че същото е било прекратено по нейна инициатива с отправяне до работодателя на едномесечно писмено предизвестие по реда на чл.326, ал.1 от КТ. На това основание счита, че правоотношението е прекратено считано от 23.12.2023г., т.е един месец след заявената от ищцата начална дата на предизвестието 23.11.2023г. Не оспорва, че ищцата е подала молба за продължаване на срока на предизвестието, която обаче не е била уважена поради липса на основание за продължаване. Изрично се оспорва работодателят да е бил 3 сезиран от служителката с искане за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, както и наличието на основание за отмяна на уволнението и за поправка на посоченото в трудовата й книжка основание за прекратяване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между странитe, че са били в трудово правоотношение по силата на сключен с ищцата И. Д. трудов договор № 00593/26.04.2022г., с който е назначена на длъжност „инженер ХМС ОПВВВ" в „Напоителни системи" ЕАД, клон „Черно море" Варна на със срок за изпитване от 6 месеца. В чл.6 от договора е уговорен 30-дневен срок на преизвестието за прекратяване на трудовия договор. С допълнително споразумение от 26.04.2022г. трудовият договор е трансформиран в такъв за неопределено време.
Със заявление входирано при работодателя с вх.№ ЧР-21-130/22.11.2023г. И. Д. е сезирала работодателя с уведомление, че на основание чл.326, ал.1 от КТ желае да бъде освободена от заеманата длъжност след изтичане на предизвестие от 30 дни съгласно трудов договор, или то започва да тече считано от 23.11.2023г. С резолюция върху молбата е посочено „Да, да бъде отработено предизвестието“.
Представен е болничен лист за временна неработоспособност на И. Д. за периода от 19.12.2023г. до 29.12.2023г. издаден от лечебно заведение – ЕТ „АИППИМП - Анка Кирчева“ на 20.12.2023г.
Със заявление от 22.12.2023г. ищцата е сезирала работодателя с искане за удължаване на предизвестието входирано на 22.11.2023г. до 02.01.2024г. С резолюция върху молбата от 02.01.2024г. е отразено „Не, пораи липса на законово основание“.
На същата дата – 22.12.2023г. до ищцата И. Д. е изпратено уведомително писмо, с което последната се известява, че считано от 23.12.2023г. трудовият й договор е прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ и следва да се яви, за да й бъде връчен акт за прекратяване, обходен лист, както и трудовата книжка, /издадена нова такава, тъй като старата не е открита./ Това писмо не е могло да бъде връчено на ищеца, тъй като е останало непотърсено, видно от приложеното известие за доставяне.
На 20.12.2023г. работодателят „Напоителни системи" ЕАД, клон „Черно море" – Варна чрез управителя Георги Марценков е издал Акт за прекратяване на трудовото правоотношение на И. Т. Д. № 722/20.12.2023г. на основание чл.326, ал.1, вр.чл.335, ал.2, т.1 от КТ поради прекратяване на трудовия договор от страна на служителя с предизвестие с вх.
№ ЧР-21-130/22.11.2023г. Актът е връчен на ищцата Д. лично на 02.01.2024г. и на него е вписана забележка „Акта ще обжалвам по компетентност пред Районен съд Варна“.
Видно от представения протокол от 02.01.2024г. подписан от специалист човешки ресурси Таня Енчева и ищцата И. Д., последната е получила в оригинал трудовата си книжка № 79, серия К, № 114 със заверен трудов стаж в „Напоителни системи" ЕАД, клон „Черно море" – Варна. От представеното копие на страници 6 и 7 от трудовата книжка е 4 видно, че същата е заверена с печат за трудовия стаж при ответното дружество – от 26.04.2022г. до 23.12.2023г. и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.326, ал.1, вр.чл.335, ал.2, т.1 от КТ.
При така установената фактическа обстановка и при съблюдаване на наведените във въззивната жалба възражения, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищцата обективно кумуативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението й с Акта за прекратяване на трудово правоотношение № 722/20.12.2023г. на основание чл.326, ал.1, вр.чл.335, ал.2, т.1 от КТ и в следствие на това за поправка на вписаното основание за прекратяване - предмет на предявения кумулативен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ.