Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2694 от 24.06.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 414/2026
Вид
Решение № 2694
Подписан
24.06.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Росица Чиркалева-Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 120, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 2694

Хасково, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700414 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П. Н. Д. от [населено място], чрез адв. Г. К., срещу Националния осигурителен институт, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 204,51 евро, представляващи претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане № 261-00-2676-3/18.12.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, отменено впоследствие като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 114/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено, че с Разпореждане № 261-00-2676-3/18.12.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на ищеца.

Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред чрез адвокат К., за което между ищеца и адвокат е сключен Договор за правна защита и съдействие № 110/29.12.2025г., по силата на който е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лева, равностойни на 204,51 евро. Договорът съдържа удостоверяване на плащането в брой.

С Решение № 1012-26-568#1/20.01.2026г. директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата. Решението е било оспорено пред Административен съд – Хасково, по което е образувано адм. дело № 114/2026г. С влязло в сила решение съдът е отменил Решение № 1012-26-568#1/20.01.2026г. и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-2676-3/18.12.2025г., като е върнал преписката за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение е прието, че разноските за адвокатско възнаграждение, извършени в административното производство пред директора на ТП на НОИ, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 143 АПК и подлежат на реализиране по исков ред.

Като взе предвид установените по делото фактически обстоятелства и доводите на страните, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Същият е предявен след отмяната по съответния ред на административен акт, издаден при осъществяване на административна дейност. От данните по делото се установява, че с влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 114/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отменено Решение № 1012-26-568#1/20.01.2026г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-2676-3/18.12.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

В действащото законодателство не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в производството по административно обжалване по чл. 117 от КСО. Предвидената в чл. 120, ал.2 от КСО изрична забрана за претендиране на разноски в административното производство по този кодекс е обявена за противоконституционна с Решение № 6 от 05.06.2025г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 28 от 2024г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025г., поради което същата е неприложима към датата на постановяване на настоящия съдебен акт. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – "Оспорване на административните актове по административен ред". В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1 от КСО по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. С оглед на това за ищеца не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск за процесуално допустим и същият подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод осъществяване на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от наличието на вина у длъжностното лице.

За възникването на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно три предпоставки: наличие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред; настъпила вреда; и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат.

В случая първата предпоставка е безспорно установена. Разпореждане № 261-00-2676-3/18.12.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно е налице отменен административен акт, издаден от административен орган при упражняване на предоставени му от закона властнически правомощия по Кодекса за социално осигуряване.

Налице са и останалите две предпоставки за реализиране отговорността на държавата.

От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с оспорването по административен ред на посоченото разпореждане ищецът е сключил Договор за правна защита и съдействие № 110/29.12.2025 г., по силата на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., равностойни на 204,51 евро. Договорът съдържа изрично удостоверяване за извършеното плащане в брой и има характер на разписка, поради което съдът приема за доказано реалното извършване на разхода.

Заплатеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Разходът е реално направен, довел е до намаляване имуществото на ищеца и има характер на претърпяна загуба.

Съдът намира за установена и пряката причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпилата имуществена вреда.

Необходимостта от ангажиране на адвокатска защита не е възникнала независимо от поведението на административния орган, а е пряка последица от издаването на незаконосъобразното разпореждане. Ако същото не беше постановено, за ищеца не би възникнала необходимост да организира защитата на правата си чрез подаване на жалба и да извършва разходи за професионална правна помощ.

От значение в случая е обстоятелството, че производството по Кодекса за социално осигуряване предвижда задължително административно обжалване. Съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО разпорежданията относно отпускането и отказа на обезщетения за безработица подлежат първо на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Едва след приключването на тази фаза възниква правото на съдебно оспорване по чл. 118 от КСО. Следователно административното производство не представлява факултативен способ за защита, който страната може по свое усмотрение да избере или да пропусне, а задължителна процесуална предпоставка за достъп до съдебен контрол. Поради това извършените разноски за адвокатска защита в тази фаза се явяват закономерна, предвидима и необходима последица от незаконосъобразния административен акт.

Макар процесуалното представителство от адвокат в производството по чл. 117 от КСО да не е задължително, правото на защита чрез адвокат е конституционно гарантирано право на всеки гражданин. Ползването на професионална правна помощ представлява нормален и разумен способ за защита на права и законни интереси, особено когато спорът засяга упражняването на права по общественото осигуряване.

Не може да бъде възприето становище, че разходите за адвокатска защита в задължителното административно производство остават изцяло за сметка на гражданина, въпреки че впоследствие се установява незаконосъобразността на административния акт. Подобно разрешение би довело до неоснователно прехвърляне на негативните последици от незаконосъобразната административна дейност върху увреденото лице и би противоречало както на принципа за пълно обезщетяване на вредите по чл. 4 ЗОДОВ, така и на прогласената в чл. 7 от Конституцията отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейните органи.

Следва да се отчете и че в административното производство по чл. 117 КСО липсва нормативна възможност за присъждане на разноски в полза на успешно оспорилото административния акт лице. Това е изрично отчетено и в решението по адм. дело № 114/2026 г., с което е отменено процесното разпореждане. При това положение искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява единственият процесуален способ за репариране на претърпените имуществени вреди.

Съдът приема още, че претендираният размер от 204,51 евро е доказан по основание и размер. Сумата съответства на реално заплатеното възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и не надхвърля обичайните и разумни разноски за предоставяне на специализирана правна помощ в производство по Кодекса за социално осигуряване.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

На основание чл. 86 ЗЗД върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство разноски в размер на 255,11 евро от които 5, 11 евро за заплатена ДТ и 250 евро за заплатен адвокатски хонорар. Не се споделят доводите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като същото съдът намира за съобразено с фактическата и правната сложност на делото и осъществената от адвоката правна защита.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр.София, [улица], да заплати на П. Н. Д. от [населено място] сумата от 204,51 (двеста и четири евро и петдесет и един евроцента) евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по оспорване на Разпореждане № 261-00-2676-3/18.12.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на П. Н. Д. от [населено място] направените по настоящото дело разноски в размер на 255,11 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�