Решение № 3240 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3240 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114118 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ***, със съдебен адрес: ***, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която е поискано да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 450,00 лв., представляваща част от платена без основание неустойка по договор за потребителски кредит № *** г., ведно с ъ с законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира и присъждане на разноски, както и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата 600,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 49,62 %, с обща сума за плащане 695,47 лв. Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или с един/двама поръчители – физически лица, които да отговарят на кумулативно предвидени изисквания относно размер на осигурителен доход, липса на други задължения и кредитна история, както и да представят служебни бележки за доход.

Ищецът излага, че при неизпълнение на това задължение за предоставяне на обезпечение, по силата на договорна клауза е уговорена неустойка в размер 488,53 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски. Поддържа, че е усвоил изцяло кредита и е 1 извършил плащания по договора, включително суми за неустойка, като претендираната по настоящото дело сума 450,00 лв. представлява част от платеното без основание.

Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна и не поражда действие, тъй като противоречи на добрите нрави, заобикаля ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до скрито оскъпяване на кредита. Ищецът счита, че изискванията към поръчителите са практически неизпълними и са въведени не за обезпечаване на изпълнението, а за формиране на допълнителен приход за кредитора. Сочи се, че неустойката не обезщетява реално настъпили вреди, не е обвързана с неизпълнение на главното задължение за връщане на кредита и по своя размер е несъразмерна спрямо отпуснатата сума.

ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с отговора на исковата молба заявява, че признава предявеният иск.

Излага, че преди завеждането на делото ищецът не е отправил извънсъдебно искане за доброволно възстановяване на сумата, поради което дружеството не е дало повод за процеса.

Поддържа, че при признаване на иска и при липса на предходна покана следва да намери приложение чл. 78, ал. 2 ГПК. Позовава се и на практика на Съда на Европейския съюз относно критерия за добросъвестно упражняване на права при разпределяне на разноските.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца възниква правото на разноски. Ищецът е бил освободен в производството от заплащане на държавна такса по делото и затова, съдът ще следва да осъди ответника да заплати такава по сметка на ПРС, в полза на бюджета на Съдебната власт, в размер на 25,57 евро.

В производството по делото ищецът е представляван от адв. Е. И., въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв. И. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела 2

C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в

Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и извършените действия по делото, а именно: приключване на делото в едно съдебно заседание, приемане на писмени доказателства и изслушване заключение на вещо лице, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адв. И. следва да се определи възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС или 245,42 евро.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати на С. Г. П. ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: гр. ***, сумата от 450,00 лева или 230,08 евро, представляваща част от платена без основание неустойка по договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати по сметка на ПРС в 3 полза на Бюджета на Съдебната власт, сумата от 25,57 евро представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати на ***, със съдебен адрес: гр. ***, сумата от 480,00 лева с ДДС или 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4