Решение № 6249 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6249 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100504011 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А. К. Л. срещу решение от 31.12.2020г. постановено по гр.д. № 14698/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу страна „У.Е.У.“Лтд, предявените по реда на чл.422 от ГПК искове, както следва:

-с правно основание чл. 7 § 1, б. "а" Регламент (EО) 261/2004г. от 11.02.2014г. за сумата от 488,96 лв., представляващо компенсаторно обезщетение за отмяна на полет W64342 Братислава – София на 13.06.2018г.;

-с правно основание чл.82 ал.1 от ЗЗД за сумата над 174,00 лв. –до 250,00 лв . – направени разходи от страна на ищеца поради отмяна на полет W64342 Братислава – София на 13.06.2018г. за нощувки , храна и напитки

И за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 76373/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 състав;

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, следствие на което твърди първоинстанционният съд да е достигнал до погрешни фактически и правни изводи и до неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал представените доказателства, като е направил нелогични, необосновани и непочиващи на закона изводи, че са налице събтия от извънреден характер и които освобождават от отговорност ответника от задължение за изплащане на обезщетение при отменен полет.

Твърди, че мълниите и грамотевиците не са събия от извънреден характер, а не се установява 1 реално да е настъпил удар от птица със самолета, с който е следвало да бъде извършен процесния полет. Оспорва наличието на метеорологични условия, които да са пречка за организиране извършване на процесния полет, като твърди, че дори и да се приеме противното, то е налице друго нарушение от страна на превозвача, за което същия отговоря, а именно неизвършване на действия по своевременно техническо оинспектиране на самолета и съответни ремонтни дейности във връзка и с предходни докладвани проблеми по същия самолет – от м. май 2018г. Поддържа, че въздушният превозвач е имал знанието, че се натрупва зъкъснение за изпълнение на процесния полет и въпреки това не е взел възможните мерки за изпълнението му, а и отменил същия и отложил за следващия ден.

Въззивникът счита, че иска за изплащане на обезщетение от отменен полет е доказан по основание и размер, като такъв е иска за причинени вреди от отменения полет – стойността на направените допълнителни разходи за нощувка, храна и напитки от страна на ищеца поради отменения полет и за който са представени надлежни писмени доказателства.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и постановено друго, с което се уважат исковете в пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна У.Е.У.“Лтд в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд. Моли решението в обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена от А. К. Л. срещу определение 0от 30.08.2021г. постановено по гр.д. № 14698/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение решение от 31.12.2020г. по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба срещу определението постановено от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК се посочва, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК досежно присъждане на адвокатското възнаграждение, доколкото по делото не са събрани доказателства за реалното плащане на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение – липсва писмен договор за правна защита и съдействие, съствени разписки за получените суми, а представените незаверени извлечения от банкова сметка на адвоката са документи, неустановяващи плащане на сумите. Счита и че присъденото възнаграждение на проецесуалния представител на ответника е прекомерно.

В срока по чл.276 от ГПК насрещната страна - У.Е.У.“Лтд депозира писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Посочва, че определението на първоинстанционният съд е съобразено с материалния закон и съдебната практика, а именно че за да е налице правоотношение по договор за мандат няма форма за действителност, съответно от събраните писмени доказателства – пълномощно, извлечения от интернет банкиране е видно и се установява наличие на правоотношение между ответника и адвоката и реално заплащане на възнаграждение, което не е прекомерно с оглед установения минимум по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (EО) 261/2004г., в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, размера на дължимото обезщетение / в зависимост от разстоянието на полета в км./. В тежест на ответника е да установи, че точното изпълнение по договора за въздушен превоз или съответно наличие на обстоятелства, които го освобождават от отговорност.

В Регламент (EО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз/да го изпълни точно - чл. 1, § 1 от Регламента, с който се признават минимални права за пътниците, когато: а) им е отказан достъп на борда против тяхната воля; б) техният полет е отменен; в) техният полет е закъснял. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 250 евро при полет с разстояние до 1500 км., 400 евро - от 1500 к. до 3000 км. , за всички останали – 600 евро.

По делото не спорно, а и от събраните писмени доказателства, че:

- между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, по силата на което за ответника У.Е.У.“Лтд, в качеството му на опериращ въздушен превозвач по см. на чл. 2, б. „б“ Регламент №(ЕО) 261/2004 г., е възникнало задължението да извърши превоз съгласно уговорените условия - полет №W6 4342 от Братислава до София/като разстоянието между двете летища е под 1 500 км./ на 13.06.2018 г., с час на излитане 21:50ч. и час на пристигане 00. 25 ч., срещу насрещното задължение за ищеца, като пътник, да заплати цената на превоза и да окаже необходимото съдействие за реализирането му;

- ищецът е изправна страна по договора за въздушен превоз като същия е имал потвърдена резервация и се е явил в необходимия час на гишето за регистрация по смисъла на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента, когато е информиран за отмяната на полет №W6 4342;

-полет №W6 4342 плануван за изпълнение по разписание на 13.06.2018 г., с час на излитане 21:50ч. и час на пристигане 00. 25 ч. на 14.06.2018 г., със самолет с рег. №HA-LXG, е бил изпълнен на 14.06.2018 г., с друг самолет с рег. №HA-LXH, излетял в 12:30 ч. от 3

Братислава и и пристигнал на летище София в 14:00 ч.;

- полет № W6 4322, определен за изпълнение със самолет с рег. № HA-LXG /по отношение на който били извършени всички предполетни проверки и било констатирано, че е бил в техническа изправност, като противното обстоятелство не се установява, въпреки направените възражения от въззивника, а факта, че същия е имал технически проблеми и извършвана инспекция през м. 05.2018г. отново във връзка с доклад за удар от мълния и удар с птица, не установят техническата неизправност/, с дестинация от летище Бове до летище София на 13.06.2018 г. е следвало да кацне на летище София в 17:05 ч. Следващият полет № W6 4341 на същия самолет за летище Братислава е следвало да излети в 17:40 ч., като процесният полет бил обратният такъв от Братислава до София. При изпълнение на полет № W6 4322 от летище Бове до летище София въздухоплавателното средство поради лоши метеорологични условия и било пренасочено към летище Пловдив, като след кацането му там, е назначен извънреден полет – № W6 4322 А до летище София, без пътници на борда.

При кацането му на летище София в 21: 49 ч. /при първоначално планирано време за кацане по разписание в 20:05 ч. поради оплакване, направено с пилотски доклад, за удар от птица по време на излитане от летище Пловдив и удар от мълния по време на заход за кацане на летище София, самолетът бил оставен на земя, поради нужда от инспекция от сертифицирано дружество. В тази връзка били изготвени поръчки за работа на 13.06.2018 г., съответно в 18:0 ч. и 19:00 ч. и инспекцията приключила на 14.06.2018 г. в 02:00 ч., като не били открити удар от птица и щети от удар от мълния.

Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства /в случая удар от мълния и с птица на превозното средство определено да извърши процесния полет/, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5 § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава въздушният превозвач. Същият поддържа, че такива в конкретният случай такива са лошите метеорологични условия на летище София на 13.06.2018 г., които са наложили самолет с рег.

№HA-LXG /определен първоначално да изпълни процесния полет/ да кацне на летище Пловдив при изпълнение на предходен полет, а впоследствие при изпълнение на извънреден полет от Пловдив до София същият е бил ударен от мълния и от птица, което наложило замяната му.

Според горепосочената норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинени при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да бъде избегнато настъпването на извънредни обстоятелства, а не да бъдат взети мерки с цел 4 закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три частта, посочен в чл. 5, § 1, б.