Решение № 198 от 15.12.2022, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Свищов, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100358 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Б. П. П. Ф.“ С.А с рег. №2542097902 в

Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „Б. П. П.

Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 20491505 твърди, че по ч. гр. д. № 22/2022 г. по описа на Районен съд - Свищов, на „Б. П. П.

Файненс“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 22/2022 по описа на Районен съд - Свищов заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно нея длъжникът –ответник по делото дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № ***** сума в общ размер на 220,32 лева, от които 142,73 лева - главница по договора за кредит, 18,48 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., 59,11 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Твърди, че на 28.08.2016 г. между „Б. П. П. Ф.“ като кредитор и Г. П. К. като кредитополучател бил сключен договор за кредит № *****. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 05.09.2017 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница, като е договорено паричният кредит да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 23,03 лв., и в договора е посочена общата стойност на плащанията по кредита. Твърди, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 23,03 лева. Сочи, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Твърди, че ответника е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.03.2017 година, към която дата са били заплатени 5 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на „Б. П. П.

Файненс“ С.А., клон България е станало изискуемо , т.к. кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 05.04.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: 142,73 лева - главница по договора за кредит, 18,48 лева възнаградителна лихва, 59,11 лева — мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2017 до 16.06.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 2 по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен иск и моли да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по същество. Заявява, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл.10 от ЗПК, а именно не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта - не по-малък от 12. Счита, че договорът не съдържа всички задължителни по закон реквизити. Също така, не е спазено правилото на чл.11, ал.1, т.13 от ЗПК и не е изготвено и предоставено на ответника извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата.

Счита, че са допуснати нарушения на чл.11, ал. 1, т.15, т. 16 и т.26 от ЗПК.

Сочи, че на основание чл.22 от ЗПК, т.к. не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че с извършените от ответника плащания трябва да се погаси само задължението за главница. Твърди, че погасената чрез плащане главница е в размер на 115 лева, поради което оспорва претенцията на ищеца за главница за сумата над 85 лева до претендираните 142,73 лв. Оспорва претенцията за редовна лихва, като твърди, че клаузите, с които е уговорена възнаградителна лихва (37,66%), са нищожни и противоречат на добрите нрави. Посочените клаузи не били индивидуално уговорени, тъй като били изготвени предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя също е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От друга страна, въпросните клаузи били сключени в условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Доколкото се касаело за договор за потребителски заем, при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, параграф 1 от 3

Директива 93/1 З/ЕИО. Счита, че така посочените разпоредби противоречат на закона и накърняват добрите нрави. С процесния договор била уговорена възнаградителна лихва в размер три пъти по -висок от законната лихва за забава (последната е в размер на 10% на годишна база, докато възнаградителната лихва по договора е в размер на 37,66%). Предвид на горното счита, че извършваните от ответника погасявания на лихвата по договора за кредит неправилно са били отнасяни от банката за погасяване не само на главница, но и на лихва. Счита, че претенцията за възнаградителна лихва е изцяло погасена по давност, а това за мораторна лихва - частично погасена по давност. Счита, че за ищеца не възниква правно основание да претендира мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 05.09.2017 г., за който период се претендира възнаградителна лихва. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото, като уважи направените възражения. Претендира сторените от ответника разноски.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 18.01.2022г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 22/22г. по описа на СвРС. Издадена била заповед № 83/16.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. П. М., ЕГН ********** да заплати на кредитора Б. П. П. Ф. С.А. Париж, рег.

№542097902 чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България с ЕИК 204915054 сумата от 142,73 лева (сто четиридесет и два лева и 73ст.) – главница; сумата 18,48 лева (осемнадесет лева и 48ст.) – възнаградителна 4 лихва от 05.03.2017 г. до 05.09.2017г.; 59,11 (петдесет и девет лева и 11ст.) лихва за забава от 05.04.2017 г. до 16.06.2021г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00ст.) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева и 00ст.) юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Г. П. М., ЕГН **********, която в законоустановения едномесечен срок е направила възражения срещу дължимостта.

Страните не спорят, а това се установява по безспорен начин и от представените с исковата молба доказателства, че на 28.08.2016 г. между кредитора Б. П. П. Ф. ЕАД с ЕИК 130697606, чиито правоприемник е ищеца и ответника Г. П. К., която видно от служебно изисканата справка от НБДН е с фамилно име М. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****. С процесния договор, на ответника е предоставена при следните параметри и условия: обща цена на стоките - 209 лв., размер на кредита – 225,72 лв., месечна погасителна вноска – 23,03 лв., брой погасителни вноски 12 броя. Видно от договора е, че общата стойност на плащанията е 276,36лв., годишен процент на разходите - 44,90%, лихвен процент - 37,66%. От сключеният между страните договор се установява, че кредитът е отпуснат за закупуването на стока –секция, с обща цена 209 лв. В договора е обективиран и погасителен план с падежна дата за всяка от уговорените между страните вноски и размер – сумата от 23,03 лв.

От съдържанието на договора се установява, че ответника е закупил застраховка "сигурност на плащанията" в размер на 16,72 лева. В чл. 2 от договора страните уговорили Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора. Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема че годината има 365 дни,независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Видно от чл. 3 на договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни 5 вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия/, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. 3аконната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10% на основание ПМС № 100/29.05.2012 г. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.