Решение № 10 от 12.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Стара Загора, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530202942 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 52-46-25 от 30.07.2025 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „АГРО ГАРАНТИ“ ЕООД, ЕИК 123687519, на основание чл. 164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 15 000 /петнадесет хиляди / лева, за административно нарушение по чл. 123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда.

В жалбата, в съдебно заседание, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено. Претендират за направените по делото разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството – жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 46/11.07.2025 година за това, че при извършена планова проверка от експерти на РИОСВ – Стара Загора, на площадката на „Агро Гаранти“ ООД, с Опан, общ. Опан, на 14.30.2025 година, с констатации, отразени в Констативен протокол № 1

013276/14.03.2025 година и писмо с вх. № КОС-04-12444(02)/31.07.2024 година е установено, че водоплътна изгребна яма с обем 100 м3, обозначена в Приложение Г 3 от Комплексно разрешително № 549-Н0-И0-А0/2017 г. (актуализирано с Решение № 549-Н0И0-А0/2024 г.) е изградена на площадката и се използва за декантиране на висши мастни мастни киселини /маслено-воден сепаратор/ от преработката на соабщок /отпадък от рафинериите за растителни масла/. Съгласно условие 10.1.2.1. от издаденото Комплексно разрешително № 549 – Н0-И0-А0/2017 г. на „Агро Гаранти“ ООД, водоплътна изгребна яма с обем 100 м3, обозначена в Приложение Г 3, следва да се използва единствено за отвеждане на производствени отпадъчни води от измиване на съоръженията на инсталацията по Условие 2 и промиване на батерии за омекотена вода към парова централа. С използването на описаната водоплътна изгребна яма не по предназначение „Агро Гаранти“ ЕООД не спазва условията на Комплексно разрешително № 549-Н0-И0-А0/2017 година. Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение по чл. 164, ал.1 във връзка с чл. 123в, т.1 от Закона за опазване на околната среда. Върху АУАН е вписано саморъчно възражение от управителя на наказаното дружество.

На основание така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта. На дружеството жалбоподател, на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева.

Съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно поради следните съображения:

На първо място съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. От представения по делото Констативен протокол № 013276/14.03.2026 година се установява, че на същата дата комисия от служители на Административно наказващия орган /в т.ч. и актосъставителя и свидетелите по акта/ са извършили проверка на инсталация за производство на биодизел, находящ се в с. Опан, община Опан, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Агро Гаранти“ ЕООД. За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол № 013276/14.03.2025 година /листи 21 – 32 от делото/. В страница 9 от констативния протокол /лист 25 от делото/ под Условие 10.1.2.1. е записано: „Притежателят на настоящото разрешително да отвежда производствени отпадъчни води от измиване на съоръженията към инсталациите по Условие 2 и промиване на батериите за омекотена вода към парова централа, единствено в 1 брой водоплътна изгребна яма с обем 100 м3, обозначена в Приложение Г3 от заявлението. Не се разрешава пряко или непряко заустване на производствени води в повърхностни водни обекти. Водоплътната изгребна яма с обем 100 м3, обозначена в Приложение Г 3 от заявлението е налична на площадката и се използва за декантиране 2

/маслено-воден сепаратор/ заинсталацията за преработка на соабщок/отпадък от рафинериите за растителни масла/. В момента на проверката водоплътната яма с обем 100 м3 е запълнена на около 80 % от вместимостта си с течност с тъмен цвят, която се използва съгласно представена от оператора информация с писмо с вх. № КОС-0412444(2)/31.07.2024 година, като част от технологичен процес за доусъвършенстване на бедни мастни киселини (БМК) във висши мастни киселини (ВМК). В момента на проверката не се формират поток производствени отпадъчни води, не се извършва измиване на съоръженията към инсталациите по Условие 2, както и промиване на батерии за омекотена вода към паровата централа.“ От изложеното се установява, че както фактическия състав на повдигнатото с АУАН административно обвинение, така и субекта на нарушението /нарушителя/ са били известни на актосъставителя още в момента на проверката – 14.03.2025 година. АУАН от своя страна е съставен на 11.07.2025 година в присъствието на нарушителя – след изтичане на нормативно установения в разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН тримесечен давностен срок (срокът изтича на 14.06.2025 година). Това заключение на съда се подкрепя и от обстоятелството, че за констатираните в хода на проверката на 14.03.2025 година нарушения, на управителя на дружеството е изпратена покана изх. № ОВ-01-013276(1)/30.06.2025 г. (поканата е изведена от деловодството на АНО след изтичане на тримесечния срок). Съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни. В мотивите на това Тълкувателно постановление се приема, че с изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административно-наказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Ето защо и въззивният съд намира, че поради неспазване на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН, обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и това се явява достатъчно основание за неговата отмяна.

Отделно от изложеното съдът намира, че административното обвинение се явява недоказано.

Съгласно чл. 123в т.2 от Закона за В АУАН и НП е възприето, че в момента на проверката на 14.03.2025 година, описаната обвинението водоплътна изгребна яма не по предназначение, предвид което „Агро Гаранти“ ЕООД не спазва условията на Комплексно разрешително № 549-Н0-И0-А0/2017 г. Видно от цитираното в НП условие 10.1.2.1. от Комплексно разрешително № 549-Н0-И0-А0/2017 г. притежателят на настоящото разрешително отвежда производствени отпадъчни води от измиване на съоръженията към инсталациите по Условие 2 и промиване на батериите за омекотена вода към парова 3 централа, единствено в 1 брой водоплътна изгребна яма с обем 100 м3, обозначена в приложение Г3 от заявлението. Не се разрешава пряко или непряко заустване на производствени води в повърхностни водни обекти.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин, че към момента на проверката водоплътната яма с обем 100 м3 се използва за декантиране /маслено-воден сепаратор/ за преработка на соабщок/отпадък от рафинериите за растителни масла/. В констативния протокол се сочи, че с писмо с вх. № КОС-04-12444(2)/31.07.2024 година тази дейност представлява технологичен процес за доусъвършенстване на бедни мастни киселини (БМК) във висши мастни киселини (ВМК).

От показанията на актосъставителя и свидетелите се установи, че към момента на проверката не е било установено съдържанието на течността, находяща се във водоплътната яма, обект на проверката, а за нейното съдържание е ползвана представена от оператора информация. Тази информация, обаче, операторът е представил на 31.07.2024 г. /почти осем месеца преди проверката/. Поради това и няма как да се приеме, че административнонаказващия орган е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 ЗАНН да проведе пълно доказване на всички съставомерни обстоятелства, изложени в административното обвинение. Единодушно свидетелите, присъствали на проверката твърдят, че в хода на последната не е била взета проба от съдържанието на водоплътната яма. Поради това и изложените в АУАН и НП твърдения, че на 14.03.2025 година, ямата е била ползвана за използва за декантиране /маслено-воден сепаратор/ за преработка на соабщок/отпадък от рафинериите за растителни масла/ се явява недоказано. Това се явява отделно самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да заплати на дружеството жалбоподател сумата в размер на 1750 лева /894,76 евро/, представляващи сторени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 52-46-25 от 30.07.2025 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „АГРО ГАРАНТИ“ ЕООД, ЕИК 123687519, на основание чл. 164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 15 000 /петнадесет хиляди / лева, за административно нарушение по чл. 123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, да заплати на „АГРО ГАРАНТИ“ ЕООД, ЕИК: 123687519, със седалище и адрес на 4 управление: гр. Стара Загора, ул. Св. Княз Борис I № 115, ет. 4, ап. 7 сумата от 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева /894,76 евро/, представляваща направените разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5