Определение № 24397 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24397 гр. София, 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110107808 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на фирма против Ц. И.

Д. и Е. А. Д.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок същите са подали писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия намира, че следва да изготви проект на доклад и да насрочи делото в открито съдебно заседание.

В исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца – фирма, като правният интерес от искането е обоснован с факта, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е своевременно направено и се явява основателно. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищеца е налице правен интерес от привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. На основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото лице-помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 35119/2025 год. по описа на СРС, 35 състав.

Следва да бъдe уваженo доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, доколкото зададените въпроси са допустими и относими към правния спор, предмет на делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, доколкото не са наведени твърдения за плащане на задължения за процесния период, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за изискване от СО, район „******“ на документ за собственост на процесния топлоснабден имот, като до СО, район „******“ следва да се изпрати молбата по чл. 192 ГПК, представляваща приложение към исковата молба – на л. 9 от делото.

1

Съдът счита, че произнасянето по исканията на ответницата Ц. И. Д. по чл. 190 ГПК за задължаване ищеца да представи посочените на страница две от отговора на исковата молба документи, следва да бъде отложено за първото по делото отрито съдебно заседание след представянето на документите, за които е задължено третото лице-помагач.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №92449/24.03.2026 г., подадена от фирма.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да отстрани нередовностите на исковата си молба, като:

1) представи доказателства за довнесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 94,69 евро;

2) посочи претенциите си срещу всеки от ответниците и в лева съобразно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №35119/2025 г. по описа на СРС.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.09.2026 г. от 14:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице - помагач на страната на ищеца – фирма с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: адрес.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът фирма твърди, че на 13.06.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц. И. Д. и Е. А. Д., при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг за всеки един, както следва: за Ц. И. Д.: сумата от 982,08 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 120,19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 10,53 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,62 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 09.06.2025 г.; за Е. А. Д.: сумата от 982,08 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за до изплащане на вземането, сумата от 120,19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 10,53 евро, представляваща 2 главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,62 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 09.06.2025 г.

В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 35119/2025 год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на ответниците, като същата подала възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорила дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж. к. „****** III“, ****, с абонатен № ******, но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.06.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Ц. И. Д. е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията, като посочва, че сумата в давност е в размер на 12,12 евро за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, доколкото не било доказано да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. В тази връзка сочи, че вещен ползвател на имота е Е. А. Д., тъй като на негово име била открита партида на същия, респективно именно той бил в облигационни отношения с ищеца. Оспорва и размера на претендираната топлинна енергия с аргумент, че при определянето на количеството на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти не е спазена задължителната нормативна уредба на ЗЕ.

Оспорва акцесорните претенции за лихва, респ. да е изпаднала в забава, доколкото липсвали доказателства относно публикуване на сумите в сайта на ищцовото 3 дружество съгласно ОУ. Претендира разноски.

Ответникът Е. А. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията, като посочва, че сумата в давност е в размер на 25,12 евро за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, доколкото не било доказано да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва и размера на претендираната топлинна енергия, доколкото възразява, че при определянето на количеството на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация не е спазена задължителната нормативна уредба на ЗЕ. Оспорва акцесорните претенции за лихва, респ. да е изпаднал в забава, по аргумент, че липсват оказателства относно публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество съгласно ОУ.

Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. 35119/2025 год. по описа на СРС, 35 състав.

ПРИЕМА представените доказателства по делото. от ищеца писмени документи като писмени

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице - помагач фирма да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за абонатен № ******, съставени през исковия период, включително изравнителни сметки, главни отчети на уредите за дялово разпределение и на водомера за топла вода, като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които третото лице-помагач е създало пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно може да приеме за доказано, че такива документи не са били съставяни.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани в исковата молба, която да отговори и на въпроса, формулиран от съда в настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Й. К., специалност: промишлена топлотехника.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.