Решение № 134 от 03.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000718 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на същото са три на брой жалби.

Две от тях са въззивни и са насочени против постановеното по т. дело № 89/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 189 от 08.06.2023 г. поправено с решение № 298 от 01.09.2023 г.

Едната е подадена от Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК ...., гр. С. и е насочена против частта от решението, с която Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК ...., гр. С., ж.к.

„Д.“, бул. „Д-р Г.М. Д.“ № 1 е осъдено да заплати на Г. Й. М., ЕГН **********, гр. Ч., ул. „З.К.“ № 11, сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на И.С.М. в резултат на ПТП от 17.10.2021 г. и дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сз ОС държавна такса по съразмерност в размер на 3 200 лв., а на адвокат П. К. сумата от 3388, 80 лв. адв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38 от ЗА.

1

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Втората жалба е подадена от Г. Й. М., ЕГН **********, гр. Ч. и е насочена против частта от решението, с която е отхвърлена частичната й искова претенция за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на И.С.М. в резултат на ПТП от 17.10.2021 г. за сумата от 20 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните 100 000 лв. явяващи се част от общо дължимите й се 220 000 лв. и присъденото от Сз ОС с решението обезщетение в размер на 80 000 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и постановяване на друго осъждащо застрахователя да заплати още 20 000 лв.

Всяка една от страните и изложила становище за неоснователност на изходящата от другата въззивна жалба.

Третата жалба е частна по характер, подадена е от Г. Й. М. и е насочена против постановеното по т. дело № 89/2022 г. на Сз ОС определение № 588 от 01.09.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. П. К. в качеството й на пълномощник на Г. Й. М. за изменение на решението от 08.06.2023 г. в частта за разноските относно присъденото й адв. възнаграждение.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго за изменение на лешението на Сз ОС в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото с него адв. възнаграждение с още 5 215, 20 лв.

По делото като трето лице помагач на страната на застрахователното дружество е везел Д. Д. Г., ЕГН **********, гр. Ч., ул. „Н.ж.“ № 19.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 09.03. 2022 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща Г. Й. М., ЕГН **********, гр. Ч. искова молба насочена против Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК ...., гр. С..

2

В обстоятелствената част на същата се сочи, че на 17. 10. 2021 г. около 20,20 ч. по път 608, км. 30 в общ. С.З. в посока север се движел лек автомобил „О.“, модел „В.“, рег. № ...... управляван от Д. Д. Г.. Той поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила, излязъл извън платното за движение и пропаднал в дере. Така вследствие на настъпилото ПТП виновно причинил телесни повреди на повече от едно лица. Един от пострадалите бил пътникът в споменатия автомобил - И.С.М.. Той бил откаран с автомобил на спешна помощ в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.К.“ АД, гр.

С.З. с фрактура „ет луксация на ТБС синистра“, травматична контузия на бял дроб, счупване на ребра, множество наранявания по глава, тяло и крайници. В следствие на тежките си травми И.М. починал на 29.10.2021 г. В тази връзка се прави извод, че причина за настъпване на произшествието били допуснатите от Д. Г., нарушения на правилата за движение по пътищата, а смъртта на М. била в пряка причинна връзка с деянието на виновния водач Д.

Г..

Сочи се, че било образувано ДП № 273/2021 г. на КАТ Ст.Загора, пр.пр.

№ 4669/2021 г. на ОП Ст.Загора.

По- надолу в ИМ се казва, че ищцата живеела с починалия на съпружески начала, без сключен брак от около 12 години.Те имали щастлив семеен живот, изградена хармонична връзка като полагали общи грижи за семейството, поддържали се и се обичали. В тази връзка се сочи, че загубата на човека, с който съжителствала и контактувала по посочения по- горе начин породила страдания и дискомфорт. Говори са загуба на опората в живота й и най-близък човек. Споменава се също, че тя била на възраст, в която човек трудно се справял сам с предизвикателствата в живота и имал нужда от съпружеска помощ и опора. На тази база се прави и извод, че липсата се усещала най- много. Говори се, че след смъртта на фактическия съжител тя изпитвала постоянна скръб и негативни емоционални изживявания. Те били огромни, неописуеми и щели да е съпътстват през целия й останал живот.

На тази база е направен извод, че претърпените от загубата на найблизкия човек неимуществени вреди следва да се обезщетят от виновиня за смъртта му водач предизвикал катастрофата.

По този повод се сочи, че за управлявания от деликвента автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” 3 при ответника, а той бил сред кръга от застраховани лица. Направен е извод, че по тази причина обезщетението може да се претендира направо от застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила претенция за изплащане на обезщетение пред „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр. С., като представила всички документи. Била заведена щета № 0801006411/2021;02 от 15.11. 2021 г., но плащане не било предложено.

На тази база е направен извод, че ищцата има интерес да претендират заплащане на обезщетението по съдебен ред и е отправено искане за осъждане на застрахователното дружество да й плати обезщетение от 26 000 лв. като част от общо дължимо такова в размер на 220 00 лв. ведно със законната лихва от 01. 11. 2021 г.

С отговора на ИМ ответното дружество на първо место възразява, че пред него не била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от Г. Й. М., поради което не била спазена процедурата по КЗ. В подкрепа на това е споменато, че него е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от И.С.М. чрез адв. А.Б. за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 17.10.2021 г., във връзка с което била образувана застрахователна преписка №0801- 006411/2021-01 и 02. Тя обаче била предявена пред застрахователя на 01.11.2021 г., т.е.три дни след смъртта на молителя. В тази връзка се прави извод, че подалият искането адв.

Б. вече не е имал представителна власт за това, доколкото пълномощията му са били прекратени със смъртта на М..

Изложени са и доводи по същество на спора.

В тях не се оспорва фактът, че за управлявания от Д. Г. автомобил е имало сключена валидна застраховка при ответника, но се застъпва становището за неоснователност на иска.

В подкрепа на това е изразено мнение, че процесното произшествие не е причинено единствено от действията на водача Д. Г. при управлението на лек автомобил „О.“, рег. № ....... В тази връзка е оспорен описания в ИМ механизъм на настъпването му и това, че увреждането е станало само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Г..

Оспорени са и твърденията, че поради осъществяване на пътно транспортно произшествие от 17.10.2021 г., за ищцата Г. Й. М. са настъпили 4 описаните в исковата молба болки и страдания, вкл. наличието на настъпили психологически последици от инцидента.

Изразено е и мнение, че вредите не са настъпили в пряка, непрекъсната причинно- следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент. В тази връзка е направено твърдение, че за настъпване на травмите от инцидента изключителен принос има пострадалия с оглед извършени от него в качеството му на пътник нарушения на ЗДП с оглед липсата на обезопасиетелн колан. С това той създал предпоставки за свободно движение на тялото във вътрешността на автомобила.

Изложено е също така становище, че смъртта И.М. не е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В подкрепа на това е посочено, че според епикризата от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.К.“АД той е бил в стабилно общо и локално състояние, с подобрен статус.

На следващо място е изразено становище, че претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и не е съобразено с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Изложени са и доводи за съпричиняване, като във връзка със същото се говори за недължимост на исковата сума, респ. за намаляване на обезщетението най-малко с 90 % . Самото съпричиняване се свързва с качване в автомобил на видимо пиян и неправоспособен водач и в пътуване без поставен обезопасителен колан.

Неоснователността на главния иск се свързва с липса на възникнало задължение за заплащане на законна лихва за забава. На самостоятелно основание е изразено и мнение, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Той не бил започнал да тече предвид непредявяването на претенция пред застрахователя.

В ДИМ ищцата е оспорила възражението за неспазена процедура по чл.380 от ГПК. В тази връзка е заявено, че не е вярно обстоятелството, че извънсъдебна претенция е била заведена от името на И.М. три дни след смъртта му, както и че не била заведена претенция от ищцата. В подкрепа на това е посочено, че молбата от И.М. била подадена по „Б.п.“ АД няколко дни преди същият да почине - на дата 27.10.2021 г., а получена от ответното дружество на 01.11.21 г.

5

Изложени са и доводи за неоснователност на всички защитни възражения по същество на спора свързани с липса на елементи от ФС обуславящи на отговорността по чл. 45 ЗЗД на деликвента, респ. на застрахователя, тези за съпричиняване, за липса на претърпени вреди от ищцата и недължимост на законна лихва.

В отговора на ДИМ е заявено, че се поддържат всички направени с отговора защитни възражение.

Така след събиране на поисканите от страните и допустими доказателства се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване. Преди това обаче съдът по искане на ответника е конституирал като трето лице помагач на негова страна Д. Д. Г., а по искане на ищцата е допуснал увеличени на частичния иск от 26 000 лв. на 100 000 лв.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че ищцата е от кръга лица, в чийто патримониум възниква правото да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице, както и че са налице всички останали предпоставки обуславящи отговорността на застрахователя за репариране на причинените й неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ.

По отношение размерът на дължимото обезщетение е прието, че изградената между ищцата и съжителя й връзка е била дълбока, емоционална и хармонична, основаваща се на взаимно разбирателство, обич, подкрепа и грижа един за друг и за общото им домакинство. Посочено е, че внезапната му смърт е породила негативни емоционални изживявания за ищцата. Тя е била съкрушена, променила се, затворила се, избягвала да общува. На тази база дължимото обезщетение е определено на 100 000 лв.

Прието е обаче, че е от страна на пострадалия в ПТП - то е налице съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в пътуване без предпазен колан. Посочено е, че при поставен такъв получените от пострадалия травми са щели да бъдат по- леки, което е дало основание да се определи размер на съпричиняване от 20 %. Със същия на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД е намален посочения по – горе дължим размер на обезщетението.