Решение № 195 от 12.10.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Момчилград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20265150100208 по описа за 2026 година

Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д. Б. Г. с ЕГН- **********, предявена чрез адв.М. В. М. от АК- Пловдив, против ’’КРЕДИТ ИНС“ АД- София, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъвски рид“ №3, ет.1 ,ап.офис 2.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ 014382 от 20.11.2025г., за сумата от 3 000 лева; при ГПР- 49,70 % ; и ГЛП- 36 %; и при 18 месеца, и ОБЩА СУМА ЗА ВРЪЩАНЕ- 5 854,20 лева.

В чл.7.1. е било предвидено, че ако не се предостави допълнително обезпечение по чл.4.6 от Договора, се дължи се начислява НЕУСТОЙКА в размер на 2 376 лева;

Заявява, че така сключената клауза за НЕУСТОЙКА в Договора е нищожна на осн.чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, вр.чл.143- 146 от ЗЗП- като развива конкретни доводи в тази насока- противоречала на добрите нрави и била неравноправна, и не отговаряла на същността на самата неустойка- да има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Развива доводи 1 сочещите, че неустойката завишава посоченият ГПР, но не била включени в общите разходи по кредита, в които следвало да се включи и предвидената неустойка- сиреч не били включени всички компоменти, от които се формирал ГПР.

Развива подробни доводи в в насока на нищожност на клаузите от процесният договор, на основание чл.26 ал.1 предл.1- во и предл.3- то ЗЗДпротиворечащ на добрите нрави и противоречщ на закона, като се позовава и на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата.

Предвид изложеното моли съда, след като се убеди в истинността на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за установено, че клаузата на чл.7.1. от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ 014382 о т 20.11.2025г. , сключен между Д. Б. Г. с ЕГН**********, и ’’КРЕДИТ ИНС“ АД- София, ЕИК: *********, е нищожна, като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1предл.3-то от ЗЗД и противоречащ на закона- чл.143 ал.1 вр.чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендира разноски и представя доказателства, че е оказана безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез адв.Р. Д. от САК, в който исковата молба се намира за основателна и се прави ПРИЗНАНИЕ на иска по реда на чл.237 от ГПК, и се предлага постановяване на решение при признание на иска.

На осн.чл.78 ал.2 от ГПК прави искане да не се присъждат разноски в тежест на дружеството, т.к. с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, и алтернативно- предоставената безплатна правна помощ е била оказана при липса на предпоставките по чл.38 ал.1 от ЗАдв. /не били ангажирани доказателства, че ищецът е в затруднено материално положение/, като развива подробни доводи в тази насока и се позова на съдебна практика. Намира също така, че налице прекомерност на претендираното адв.възнаграждение и сочи, че размерът следва да е съобразен със правната и фактическа сложност на делото, наличието на признание на иска, и ниският материален интерес.

За първото съдебно заседание по делото ищецът не се явява и не се представлява, като е постъпила молба от пълномощника на ищеца-адв.М. М., и се поддържа предявената искова молба. Развити са подробни доводи за 2 дължимост на адв.възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и се позовава на съдебна практика.

Ответникът "КРЕДИТ ИНС АД София, редовно призовани по ел. път, не изпращат представител в съдебно заседание, и е изразазено становище от процесуален представител, в което се прави признание на иска и се прави искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК. Претендира разноски се прави искане да не се присъждат разноски на дружеството по реда на чл.78 ал.2 от ГПК, и алтернативно- прави се възражение за прекомерност на претендира възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, както и направенените искания, установи следното;

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че между страните е бил сключен процесният Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ 014382 о т 20.11.2025г., за сумата от 3 000 лева; при ГПР49,70 % ; и ГЛП- 36 %; и при 18 месеца, и ОБЩА СУМА ЗА ВРЪЩАНЕ5 854,20 лева.

В чл.7.1. е било предвидено, че ако не се предостави допълнително обезпечение по чл.4.6 от Договора, се дължи се начислява НЕУСТОЙКА в размер на 2 376 лева;

Сиреч, сключването на Договора между страните не е спорно, като е представено копие от същият- сключването на такъв договор не оспорва от страните, както и не се оспорват клаузите по този договор, като ответното дружество признава предявеният иск по реда на чл.237 от ГПК, и предлага да се поставови решение именно по този ред.

По делото не НАПРАВЕНО ИСКАНЕ ОТ ИЩЕЦА ЗА

ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА по реда на чл.237 ал.1 от ГПК, поради и което не са налице предпоставките за това.

Съдът приема, че не е спорно обстоятелството, че между страните е процесният договор за потребителски кредит. И т.к. като договорът за кредит, попада под дефиницията на чл.9 от ЗПК, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.

Клаузите, с които е договорено заплащането на неустойка в посоченият по– горе размер /а и посоченият размер на ГПР/ заобикалят нормата на чл.19 от ЗПК. Всички предвидими разходи по договора следва да бъдат включени в 3 годишния процент на разходите, и това се отнася и за стойността на предвидената неустойка; и това е разход, който е предвидим и вероятен. Тези суми обаче не са включени в годишния процент на разходите по кредита, и при евентуално влъчване би се стигнало до надвишавен на законоустановената горна граница.

Предвид и това съдът приема клаузата на чл.7.1. от договорът е нищожна, защото противоречи на добрите нрави и на закона /ЗПК и ЗЗП/.

Тези клаузи са и неравноправни по смисъла на чл.143 вр.чл.146от Закона за защита на потребителите– те водят до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелстват недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, като ответникът не прави такива възражения и не доказва такива преговори, следователно те са нищожни и на основанието по чл.146 от ЗЗП.

Както и по-горе се посочи, ответникът „КРЕДИТ ИНС"АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК.

По делото е установено- при посочените по-горе обстоятелства /писмени доказателства и процесуалното поведението на ответното дружество/, че между ищеца като заемополучател и ответното дружество като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, като по силата на възникналото заемно правоотношение ищецът е получил сумата в посоченият по-горе размер и се е задължил да я върне, ведно със съответната възнаградителна лихва.

В самият договора между страните са били предвидени клаузи за заплащане на неустойка, при непредставяне на обезпечение, и които не били включени в ГПР- и ако бяха включени, то техният размер би навишил почти многократно посоченият в договора ГПР.

Съдът приема, че клаузата на чл.7.1. от Процесният договор, сключен между страните се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради противоречието с чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК и следва да бъде обявена за такава. Следва да се посочи, че тези у говорки в процесния 4 договор са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143-146 от ЗЗП.

В този смисъл съдът приема, че нормата на чл.7.1. от процесният договор е противоречаща на добрите нрави и на закона по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, и следва да бъде прогласена за нищожан.

При този изход на делото съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разходи, като такива се дължат само на ищцовата страна;

Ищцовата страна претендира разноски по настоящото производство в общ размер на 271,26 евро /д.т. в размер на 25,56 евро, 246 евроадв.възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв./, поради и което следва да се уважи изцяло това иска, като ответното дружество следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 271,26 евро.

Не са налице предпоставките за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца, предвид правната и фактиическа сложност на делото, и ниският материален интерес, като направеното признание на иска не води до извода, че са налице и предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК /т.к. именно ответникът е дал повод за завеждане на иска със включването на неравноправните клаузи в договора/.

Ето и защо следва да се осъди ’’КРЕДИТ ИНС“ АД- София, ЕИК:

*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК-Пловдив, сумата от 246 евро, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 от ЗАдв. на Д. Б. Г. с ЕГН- ********** .

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.7.1. от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ 014382 от 20.11.2025г., сключен между Д. Б. Г. с ЕГН- **********, и ’’КРЕДИТ ИНС“ АД- София, ЕИК: *********, е нищожна, като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1предл.3-то от ЗЗД и противоречащ на закона- чл.143 ал.1 вр.чл.146 ал.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА ’ ’’КРЕДИТ ИНС“ АД- София, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Г. с ЕГН- **********, направените деловодни разноски 5 в общ размер на 25,56 евро.

ОСЪЖДА

’’КРЕДИТ ИНС“ АД- София, ЕИК: *********, ДА

ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК-Пловдив, сумата от 246 евро, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 от ЗАдв. на Д. Б. Г. с ЕГН- ********** .

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд- Кърджали.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6