Определение № 413 от 16.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. В., 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500320 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „***“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***,представлявано от Адвокатско дружество „***“, със седалище и адрес на управление в С. ***, чрез адв. Ц. И. К. - САК Съдебен адрес: гр. С., ул. „*** Срещу: Разпореждане рег.№ 1492/17.06.2026, постановено по ч.гр.дело № 954/2026 г.

Разпореждане рег.№ 1492/17.06.2026, постановено по ч.гр.дело № 954/2026 г. на РС-К. се обжалва в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро, като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че изводът на съда, че искането в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 2517/15.06.2026 г., в частта за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, е недоказано не кореспондира с представените към същото Фактура № 223 от 05.06.2026 г. и дневно извлечение от интернет банкиране за движение по банковата сметка на Адвокатско дружество „***“. Съдът неправилно е приел, че в полза на заявителя не следва да се присъждат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно 1 какъв е уговореният размер на адвокатското възнаграждение и в който изрично да е посочено за кое вземане се касае.

Твърди се, че е установено от процесната Фактура размерът на уговореното адвокатско възнаграждение с ДДС , което кореспондира на представеното Дневното извлечение, което потвърждава както размера, така и удостоверява реалното му заплащане. По делото е представено и адвокатско пълномощно, по силата на което ,,***’’ ЕАД е упълномощил и възложил на адвокатското дружество, да осъществява процесуално представителство и защита правата и интересите му като завежда и води производства до окончателното им приключване. Във връзка с възложените пълномощия, процесуалният представител на заявителя - адвокатското дружество е издало фактура за адвокатско възнаграждение за „образуване и водене на производство по чл. 410 от ГПК с/у“ Е. Б. С., в която изрично е посочен размерът на адвокатското възнаграждение, т.е. по делото надлежно е удостоверено както възникналото правоотношение - предмет и размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ,,***’’ ЕАД по делото с правно основание чл. 410 от ГПК. Във фактурата са посочени още индивидуализиращи белези, като: ЕГН, Извлечение № и клиентски номер.

Посочва, че основанието за присъждане на разноски на страна е реалното им заплащане от страната съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По смисъла на т. 1 от посоченото Тълкувателно решение съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В този смисъл са постановени още Определение № 547 от 11.07.2023 г. по ч.т.д. № 547/2023 г., Т.К, 2 ТО на ВКС и Определение № 385 от 13.05.2010 г. по ч.т.д. № 337/2010 г., Т.К, 1 ТО на ВКС.

Действително по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, но това не може да обоснове извод за неоснователност на искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

За договора за правна защита и съдействие не е предвидена писмена форма за действителност. Чрез него се установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и 2 стойността на оказаната защита, но няма пречка при липса на такъв договор и доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство те да бъдат възмездени /в този смисъл определение № 183 от 28.09.2020 г. по т.д. № 2515:2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 759 от 23.12.2019 г. по ч.т.д. № 504/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 50078 от 06.04.2023 г. по т.д. № 1680/2021 г. на ВКС, I т.о. и др./.

Съгласно задължителната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната страна по спора, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/. Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; 2/. Те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК съдебноделоводни разноски; 3/.

Да са реално направени; 4/. Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им;

5/. Изходът на спора, предмет на разглеждане в съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

Поради горното , считат, че е налице основание за присъждане на претендираните от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, които са доказани по несъмнен начин, както по размер и основание, така и реалното им заплащане.

Молят съда да отмени Разпореждане рег. №1492/17.06.2026, постановено по ч.гр.дело № 954/2026 г., по описа на РС-К. в обжалваната част и да измени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за размера на присъдените разноски , като присъди такива за адвокатско възнаграждение в претендираният и доказан по делото размер от 122,71 евро с ДДС.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, както и данните по чгрд № 954/2026г. по описа на Рс-К., прие за установено следното :

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

За да отхвърли искането за разноски, районният съд е приел, че по делото липсва представен Договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е размерът на уговорения хонорар и за кое точно вземане се отнася същият, като съдът е счел, че фактурата и банковото извлечение не индивидуализират в достатъчна степен мандатното правоотношение.

Тези изводи на първоинстанционния съд делото. не кореспондират с данните по

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в заповедното производство правото на разноски е обусловено от доказването, че същите са реално сторени от заявителя до момента на подаване на заявлението. Когато възнаграждението е платено по банков път, този факт се доказва с надлежни банкови документи.

Договорът за правна помощ е неформален (мандатен) договор, като писмената му форма е необходима само за доказване. В случая, по делото са представени: фактура за адвокатско възнаграждение за „образуване и водене на производство по чл. 410 от ГПК с/у“ Е. Б. С., в която изрично е посочен размерът на адвокатското възнаграждение, т.е. по делото надлежно е удостоверено както възникналото правоотношение - предмет и размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ,,***’’ ЕАД по делото с правно основание чл. 410 от ГПК. Във фактурата са посочени още индивидуализиращи белези, като: ЕГН, Извлечение № и клиентски номер , и точният размер на хонорара – 122, 71 евро.

Представеното дневно извлечение от движението по банковата сметка на адвокатското дружество, установява, че сумата по същата фактура е постъпила реално по сметката на дружеството преди подаване на заявлението.

Съобразно съдебната практика на ВКс (напр. Определение № 361 от 05.08.2019 г. по ч. т. д. № 1478/2019 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 6025 от 04.06.2021 г. по ч. т. д. № 241/2021 г. на ВКС), когато страната доказва плащане на адвокатски хонорар по банков път чрез представяне на фактура и банково извлечение, тя не е длъжна да представя отделен, самостоятелен документ, наименован „договор за правна помощ“. Издадената фактура обективира постигнатото между страните съгласие (договора) и неговите параметри, а банковото извлечение материализира неговото изпълнение.

4

Установено е от процесната Фактура № 223/05.06.2023г. размерът на уговореното адвокатско възнаграждение

, което кореспондира на представеното Дневното извлечение, което потвърждава както размера, така и удостоверява реалното му заплащане. По делото е представено и адвокатско пълномощно, по силата на което ,,***’’ ЕАД е упълномощил и възложил на адвокатското дружество, да осъществява процесуално представителство и защита правата и интересите му като завежда и води производства до окончателното им приключване. Във връзка с възложените пълномощия, процесуалният представител на заявителя - адвокатското дружество е издало фактура за адвокатско възнаграждение за „образуване и водене на производство по чл. 410 от ГПК с/у“ Е. Б. С., в която изрично е посочен размерът на адвокатското възнаграждение, т.е. по делото надлежно е удостоверено както възникналото правоотношение - предмет и размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ,,***’’ ЕАД по делото с правно основание чл. 410 от ГПК. Във фактурата са посочени още индивидуализиращи белези, като: ЕГН, Извлечение № и клиентски номер.

След като във фактурата са индивидуализирани длъжникът (с три имена и ЕГН) и характерът на производството (производство по чл. 410 ГПК), първоинстанционният съд е следвало да свърже сторения разход с конкретното дело.

Настоящата инстанция приема, че разноските са доказани по размер и по основание, поради което е следвало да бъдат присъдени на заявителя.

Като е достигнал до различни правни изводи, Районен съд – К. е издал неправилен акт в обжалваната част, който следва да бъде отменен, а вместо него – разноските в размер на 122,70 евро да бъдат присъдени в полза на заявителя.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1492/17.06.2026г. по чгрд № 954/2026г. по описа на РС-К., в В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на „***“ ЕАД за 5 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,в размер на 122,71 евро КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в полза на „***“ ЕАД за заплащане на сумата от 122,71 евро,представляваща направени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС – К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване (съгласно чл.

274, ал. 3 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6