Решение № 42 от 02.05.2023, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Дряново, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета С.а при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета С.а Гражданско дело № 20224220100168 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид :

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Т. С. основава исковата си претенция на обстоятелството, че е собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатори *** и ***. В поземления му имот, освен двете изградени сгради, била налице и още една сгР. която била придобита от ответницата Р. Х. С. с Постановление за възлагане № 0492/2002/306758/04.07.2008г. на Х.Б., публичен изпълнител при Районен съд - Русе.

Съгласно цитираното постановление сгР.та била придобита без идеални части от земята под нея и без право на строеж. Към настоящия момент сгР.та била нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор ***.

Посочва, че при проведена проверка от негова страна относно строителната документация на „гаража" установил, че такава не съществува. Неясно и неустановено било как, кога и от кого същата била построена. Не било налице издавано разрешение за строеж, нямало одобрена проектна документация, съответно и постройката не била редовно въведена в експлоатация. Видно от скица № 151/30.03.1995г., издадена от Община Дряново, към този момент на мястото на постройката била налице „автомивка", т.е. със сигурност строителството се било извършило след тази дата.

Съгласно скица № 429/01.08.2008г. издадена от община Дряново, постройка също не 1 била нанесена. Там на мястото на постройката бил отбелязан „автоканал".

От страна на собственичката на посочения гараж (ответник в настоящото производство) от момента на неговото придобиване - 04.07.2008г. до настоящия момент не били предприети необходимите юридически действия за провеждане на процедура по неговото узаконяване съгласно действащите нормативни разпоредби на ЗУТ и актовете по неговото прилагане. Същата обаче продължавала да ползва строежа, като по този начин ползвала безвъзмездно и без да има законово право на това значителна част от неговия собствен недвижим имот. Площта, върху която се разпростирала незаконната постройка на ответницата, съгласно акта за собственост, била 58,74 кв. м. Освен тази площ обаче, за осъществяване на достъп, ответната страна преминавала също през неговия недвижим имот, доколкото гаража не бил разположен на границата на поземления имот, а изцяло в него. По този начин, освен че търпял незаконно ограничаване на правото му на собственост поради наличие на незаконна постройка в имота, ищецът търпял и ползването от страна на ответницата на друга част от недвижимия имот, служеща да осъществява своя достъп до процесния гараж, без да имала надлежно учредено право на преминаване. Това било видно от скицата на недвижимия имот, която прилага.

С нотариална покана, връчена на ответната страна на 13.05.2013г., уведомил същата, че за ползването на поземления имот тя следвало да заплаща месечно обезщетение. В поканата било посочено, че обезщетението за всеки следващ месец, за който бил лишен от ползването на недвижимия си имот, следвало да бъде заплащано на всяко първо число от месеца. Въпреки отправената покана, до настоящия момент Р.

Х. С. не била изпълнила задълженията си към него. Освен това, тя и членовете на нейното семейство, продължавали да ползват незаконната постройка и да нарушават право да ползва несмущавано собствения си недвижим имот с идентификатор ***.

Във връзка с неоснователното ползване на имота от страна на ответницата било още от момента, в който бил придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***. Този период бил близо 10 години, в който ответницата и членове на нейното семейство в нито един момент не били престанали да ползват „гаража". Поради тази причина за него бил налице правен интерес да предяви спрямо Р. Х. С. осъдителен иск за сумата от 7 200 лв., представляваща дължимото обезщетение за неоснователно ползване на поземления имот за 3 години назад.

В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответницата Р. Х. С., в който се излага, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действителната и категорично я оспорва.

Посочва, че с Постановление за възлагане на недвижим имот № 0492/ 2002/ 306758/ 04.07.2008г. на Агенцията за държавни вземания била собственик на недвижим имот, 2 представляващ гараж със застроена площ 58,74 кв. м. и застроен обем 208,53 куб. м.

Същата е възложена без земята и без отстъпено право на строеж в имот, находящ се в гр. Дряново, ул.***, *** отреден за *** по плана на гр. Дряново и описан по кадастрална скица представляващ сгР. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново, одобрени със Заповед РД-18-108/18.12.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 55 кв. м., с предназначение Хангар, депо, гараж. Посочва, че имотът бил само сгР. без земя и отстъпено право на строеж. Построен през 1991 г. от общинска фирма, която вече не съществувала - „Заря“ ЕООД. При ликвидацията на предприятието активите му, между които и процесната сгР., били разпродадени, а земята – реституирана на собствениците.

Заявява, че въпреки отбелязването на публичния изпълнител в постановлението за възлагане, че сгР.та се прехвърляла без земя и без право на строеж, сгР.та била в режим на суперфициарна собственост. Разделната собственост между земята и сградите на дружество „Заря"" възникнала при реституцията на земята, като сградите останали собственост на държавното предприятие, преобразувано в „Заря" ЕООД и били продадени на публична продан за дълговете на това предприятие. Налице била хипотеза, аналогична на чл. 63, ал. 2 от ЗС – суперфициарната собственост на дружество .Заря" върху сградите възникнала при реституцията на земята. Независимо от отбелязването в постановлението за възлагане, следвало да се приеме, че на публична продан били изнесени сградите на „Заря" ЕООД, които били суперфициарна собственост на дружеството, съответно – при публичната продан собствеността върху сградите била прехвърлена с право на строеж. В този смисъл решение № 60140/ 23.11.2021г., постановено по гр. дело № 3733/ 2020г. на ВКС, което било водено между същите страни.

Счита, че не дължи обезщетение на ищеца, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС (решение № 255/ 29.06.2010г. по гр. дело № 5342/ 2008 г., Ill г. о., ВКС) не се дължи обезщетение за ползването на частта от реституиран терен, върху който след национализацията на имота са построени нови сгради. След реституцията държавата, респ. държавното предприятие, имало статута на суперфициарен собственик и следвало да се ползва от терена под тях съгласно чл. 64 ЗС, като не дължи обезщетение за това ползване.

Съгласно чл. 64 ЗС суперфициарният собственик имал право да ползва земята, върху която сгР.та е построена, както и да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката. Дали закупената от сгР. имала статут на незаконно строителство било обстоятелство, ирелевантно за настоящия спор. Ако това било така, ищецът би могъл да предприеме действия за нейното отстраняване (събаряне) по надлежния законов ред. В този смисъл посочва решение № 1292/ 3

12.12.2008г. по гр. дело № 5039/2007г., I гр. отд., ВКС. Процесната сгР. представлявала търпим строеж, който не подлежал на премахване съгласно удостоверение за търпимост изх.№ОБА 3-27-4/17.06.2019 г. на Община Дряново.

Невярно и неоснователно било изложеното в исковата молба, че освен площта под моята сгР., ответницата преминавала през имота на ищеца. За да имала достъп до имота си ответницата, съпругът

С.Н.С. закупил 9/100 идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, който бил в съседство с имота на ищеца и преминавала през него, за да стигне до процесната сгР.. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

С определение от 22.07.2022г. съдът е прекратил производството само в частта относно предявения с първоначалната искова молба при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплаща занапред месечно обезщетение за ползването на собствения на ищеца недвижим имот с идентификатор *** , поради недопустимост. С посоченото определение съдът се е произнесъл по възраженията на ответницата за недопустимост на производството поради наличие на влязло в сила решение между същите страни по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Във връзка с възраженията на адвокат Б. относно недопустимост на производството по делото следва да се посочи допълнително, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска. Мотивите към решението не са част от диспозитива. Те се ползват с доказателствена сила. В този смисъл решение № 57/ 27.02.2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о., ВКС.

Не е спорно между страните, че след проведен търг по изпълнително дело № 492/2002 г. по описа на АДВ – Русе с постановление за възлагане на недвижим № 0492/2002/306758/04.07.2008 г. на Х.Б., публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ, на ответницата Р. Х. С. бил възложен следният недвижим имот: гараж със застроена площ от 58,74 кв. м. и застроен обем от 208,53 куб. м. Същият бил възложен без земята и без отстъпено право на строеж, находящ се в гр. Дряново, ул . ***, УПИ I ***, отреден за *** по плана на гр.Дряново, с площ на *** по кадастрален план 8640,20 кв. м. За *** бил отреден УПИ V от *** с площ от 10104,44 кв. м., при граници: улица, община Дряново; ПИ 2027, индивидуално застрояване на община Дряново.

С протокол за въвод във владение № 0492/ 2002/ 306764/ 10.07.2008г. ответницата била въведена във владение на имота от публичния изпълнител, като бил отстранен досегашният владелец „Заря" ЕООД. Въводът бил извършен в присъствието на двама свидетели, един от които бил ищецът Г. Т. С..

От приетата по делото скица на поземлен имот № 15-793399/ 30.10.2018 г. на 4

СГКК – Габрово, съдържаща се в гр. дело 56/ 2019г. По описа на съда (л. 13) се установява, че поземленият имот, в който се намира процесната сгР. представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1071 кв. м., със съседи ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***. В имота попадат следните сгради: процесната сгР. с идентификатор *** със застроена площ 55 кв. м., едноетажна, с предназначение: хангар, депо, гараж; сгР. с идентификатор *** със застроена площ 255 кв. м., едноетажна, с предназначение складова база, склад и сгР. с идентификатор *** със застроена площ 9 кв. м., с предназначение: друг вид сгР. за обитаване.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. № 15, дело № 2/2013 г. на нотариус А.А., с район на действие ДРС, рег. № 442 на НК, на 16.01.2013 г. ищецът Г. Т. С. закупил поземлен имот с идентификатор ***, новообразуван от парцел I, от *** по плана на гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново, ул. ***, с площ от 1071 кв. м., при граници и съседи ПИ с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, в който се намирала процесната сгР..

В приетото по делото гр. дело № 56/ 2019г. по описа на съда се съдържат нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 332, том II, рег. № 1827, дело № 197/2013 г. на нотариус А.А., с район на действие ДРС, рег. № 442 на НК, видно от който на 16.12.2013 г. ищецът закупил другата построена в този имот сгР. складова база, склад с идентификатор ***, със застроена площ 255 кв. м.

От представения нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 154 том I, peг. № 1233, дело № 123/2015 г. на нотариус М.М., с район на действие ДРС, рег. № 372 на НК, е видно, че С.Н.С. придобил 9/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 639 кв. м., местен път, който бил съседен на поземлен имот с идентификатор ***. Оветницата е представила удостоверение за граждански брак по акт № 0053/ 23.07.1972г. на община Дряново, видно от който на 23.07.1972г. е сключила граждански брак със С.Н.С..