Решение № 3047 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100109735 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от В. Ц. Ц. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, aл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 26 344,39лв., от които: 26 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (частично от 40 000 лв.) и 344,39 лв. - обезщетение за имуществени вреди, реализирани поради пътнотранспортно произшествие от 15.03.2025 год. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2025 год. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателно изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 15.03.2025 год. в гр. София, в района на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ и ул. „Ген. В. Динчев“ настъпва ПТП с участие на МПС, с марка ,,Фолксваген“, модел „Тигуан", с рег. № ********, с водач С. Ц. Й. и мотоциклет „Хонда", модел „СХ350А", управляван от ищеца. Твърди се, че вина за настъпването на произшествието има водача на МПС „Фолксваген Тигуан“, който при маневра „ляв завой" за навлизане в друг път, не пропуска насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, при което реализира ПТП с него и му причинява неимуществените и имуществените вреди, подробно описани в исковата молба. Поддържа се към датата на процесното ПТП деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по полица № BG/06/125000242107, поради което за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

Заявява се, че по депозирана от ищеца писмена претенция пред застрахователя е образувана застрахователна преписка № 43072952500084, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение – обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

1

Съобразно изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

Ответникът-„ДЗИ Общо застраховане“ЕАД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за л.а. „Фолксваген Тигуан”, с рег. № ********, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва наличието на предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования водач, респ. договорната отговорност на ответното дружество - виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, както и наличие на пряка причинноследствената връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на ищеца, чието обезщетяване се претендира. Оспорва се описания в ИМ механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и заявените в исковата молба телесни увреждания на пострадалия, както и техния вид и характер. Оспорват се всички фактически твърдения относно физическото, емоционално и психическо състояние на ищеца. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на обезщетението за неимуществените вреди. Оспорва дължимостта на претендираните имуществени вреди, поради липса на причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който към момента на настъпване на инцидента се е движел с превишаваща максимално разрешената за населени места (нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) и за конкретния пътен участък скорост, несъобразена със състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, поради което ищецът не е бил в състояние да спре при възникналата опасност за движението и да избегне сблъсъка с другия участник в ПТП (нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), както и поради управление на мотоциклета без необходимата екипировка. Оспорва дължимостта на лихви и начална дата на лихвата.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните настъпилото на 15,03,2025год. пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил, с марка „Фолксваген Тигуан“, с рег.

№********, управляван от С. Ц. Й. и МПС мотоциклет Хонда, модел Сх350А, с рег.

№********, управляван от В. Ц. Ц., при което на ищеца са причинени травматични увреждания. В този смисъл протокол за ПТП с №2025-1022-3820-1 на Отдел пътна полиция СДВР на МВР София.

На основание чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено на 29,01,2026год., е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на 2 застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие за МПС Фолксваген Тигуан.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието по делото, се установява механизма на ПТП, а именно: произшествието е настъпило в гр. София на бул. „д-р Петър Дертлиев" в кръстовището с ул.

,,Ген. В. Динчев“. Бул. „д-р Петър Дертлиев" се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба. Процесният мотоциклет Хонда се е движил по бул. „д-р П. Дертлиев" върху средната пътна лента с посока от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоана“, със скорост на движение 50 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Ген. В. Динчев", в същото време, л.а.

Фолксваген се е движил върху лявата пътна лента на бул. „Д-р П. Дертлиев“ и в противоположната посока на движението на л.а. Фолксваген. Към момента на настъпилото ПТП няма данни за светлинната сигнализация на светофарната уредба, монтирана на кръстовището. Водачът на л.а. Фолксваген е предприел изпълнение на маневра ляв завой, навлизайки в кръстовището, за да се включи в движението на ул. Ген. В. Динчев. Водачът на мотоциклет Хонда, поради липса на време, не е имал техническа възможност да задейства спирачната система на автомобила, при което е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост. Реализирало се е ПТП. Мотоциклетът с предната си част - предното му колело, се е ударил в предната дясна врата на автомобила. В следващия момент вследствие на движението на автомобила от ляво надясно за мотоциклета, задната част на мотоциклета се е завъртяла на ляво, вследствие на което се е ударила в задната дясна врата на автомобила. Двамата водачи са имали възможност да се забележат взаимно преди произшествието. Максимално разрешените скорости на движение за двете МПС-та са 50км.ч. съгласно ЗДВП. Скоростта на движение на лек автомобил Фолксваген към момента на удара е около 20км.ч., тъй като към този момент е предприета маневра завой с радиус 90градуса. Скоростта на движение на мотоциклет Хонда е около 50км.ч. За нито едно от двете МПС-та няма следи от аварийно спиране. Опасната зона за спиране на мотоциклета при установената скорост на движение от 50км.ч. е 34,9 метра и водачът не е имал техническа възможност да спре от момента на навлизане на автомобила върху платното му за движение и не е имал възможност да предотврати ПТП.

Изложено е становище причина за произшествието да са субективните действия на водача на лекия автомобил, който е навлязъл върху пътната лента, по която се е движил мотоциклет Хонда, навлизайки в опасната му зона за спиране;

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при пътнотранспортното произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания:

-Счупване на горния край на лъчевата кост, закрито на десен горен крайник, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията за срок по-дълъг от 30 дни.

-Открита рана на окосмената част на главата /рана дясно челна/; Навяхване разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.

-Контузия на гръдния кош.

По съвкупност останалите увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От медицинската документация се установява, че след инцидента пострадалият е прегледан по спешност в кабинет по Неврохирургия, направени са рентгенографии на череп и шийни прешлени, раната дясно челно е обработена хирургически, консултиран е от специалисти-ортопед, хирург, извършени са допълнителни рентгенографии за диагностика.

Установено е счупване на горния край на дясна лъчева кост-поставена е имобилизацияортеза, даден съвет за носене на мека шийна яка. Възстановителният период е около 45-60 дни. Няма данни за остатъчни явления. При извършен личен преглед на лицето се констатира болка в кР.та фаза на разгъване на дясна лакътна става. Не се диагностицира 3 съществен функционален дефицит. Констатира се белег на челото в дясно 5мм. от охлузната рана, по лява подбедрица отпред в горния и долния край два белега с дължина 1 см.

Изложено е становище за наличие на причинно-следствена връзка на констатираните травматични увреждания и процесното произшествие. Изложено е становище, че носенето на каска и предпазно облекло намалява риска от уврежданията. В съдебно заседание вещо лице посочва, че раната челно би могла да бъде получена и при носене на каска от водача на мотоциклета. Същевременно носенето на предпазно облекло е ирелевантно по отношение на счупването на ключицата.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.С. Й., чиито показания съдът цени по чл.172 от ГПК, като участник в ПТП, от които се установява, че по време на инцидента водачът на мотоциклета е бил с каска. Излага, че причината за инцидента е че мотоциклетът се е движил в на-кР. дясна лента, предназначена за завИ.е на дясно. Водачът сочи, че когато е предприел маневрата колите в насрещното с посока на движение направо не са били спрели, но далече и той е решил да мине преди колите.

От показанията на св. Ц.а, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК се установяват неимуществените вреди за ищеца;

От удостоверение на Столична община с изх.№СОА26-ТД26-5337-1/24,03,2026год. се установява, че не е налице видеонаблюдение за мястото на инцидента.

По делото са приложени 6 бр.фактури, ведно с фискални бонове, удостоверяващи плащане на сума в размер на 60,00лв.-всяка на следните дати: 19,03,2025год., 09,04,2025год., 16,04,2025год., 23,04,2025, 02,04,2025год., 24,03,2025год. с основание „класически масаж“. Приложен е и касов бон за сума в размер на 4,39лв.-разход извършен на 16,03,2025год. с основание „крем 30гр.“

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства се установи реализирано противоправно деяние от страна на водача на МПС, който е нарушил чл.37, ал. 1 от ЗДВП, съгласно който при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.