Решение № 1047 от 20.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело № 20253100501283 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. И. М., ЕГН **********, срещу Решение №1244/10.04.2025г. по гр. дело №2590/2024г. на ВРС , 48-ми състав, с което:

- е отхвърлен предявеният от Д. И. М. иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, не е собственик на поземлен имот с идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед №**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр.

Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:

************,

*************,

************

***************,

************, ************ по същите КК и КР на гр. Варна, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК;

- е прието за установено по отношение на Д. И. М., ЕГН **********, че Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, е собственик на поземлен имот с идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед №**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с 1 идентификатори № №: ************, *************, ************ ***************, ************, ************ по същите КК и КР на гр.

Варна, на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и е осъден Д. И. М., ЕГН **********, да предаде на Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, владението върху същия имот, на осн. чл.108 от ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Издаденият в полза на ответника АЧОС не сочи на конкретно придобивно основание. Недоказано е по делото спорният имот да е собствен на Община Варна на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Няма доказателства земята да е била собствена на конкретни граждани, юридически лица или на държавата. Няма даннни и имотът да е бил одържавен, за да е подлежал след това на реституция. Не може да се приеме, че теренът е бил земеделска земя при приемане на ЗСПЗЗ. Поради това е недоказан съставът на чл.25 от ЗСПЗЗ в полза на Общината. ВРС не е обсъдил всички събрани доказателства, в което се изразяват и съдопроизводствените му нарушения. По тези причини моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения от ищеца иск, отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски за две инстанции, като в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, което излага съображения. Поддържа твърденията си пред ВРС относно правото си на собственост върху ПИ №***** на осн. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, предпоставките на което счита за изяснени. Поддържа възраженията си срещу давностното владение на ищеца върху имота, като акцентира на предходното водено дело за същия имот на същото основание, но от други ищци (гр. дело *************. на ВРС, завършило с охтхвърляне на иска), което при липсата на твърдения за съвладение изключва давностното такова на ищеца; а също и върху началния момент на давността. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС, а с молба преди о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано иск на Д. И. М., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, не е собственик на ПИ с идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед №**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр.

Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:

2

************,

*************,

************

***************,

************, ************ по същите КК и КР на гр. Варна.

В срока по чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск на Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване на установено по отношение началния ищец, ответник по насрещния иск Д. И. М., ЕГН**********, че Община Варна, е собственик на ПИ с идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед №**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:

************,

*************,

************

***************,

************, ************ по същите КК и КР на гр. Варна, на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и за осъждане на Д. И. М. да предаде на Общината владението върху същия имот.

Ищецът Д. М. твърди, че е собственик на ПИ №***** в гр. Варна, с.о.

„Б.С.“, въз основа на изтекла в негова полза своителна давност в периода от 2009г. до исковата молба. През пролетта на 2009г. той установил владение върху имота, който тогава бил изоставен. Д. М. го заградил с оградна мрежа, засадил овощни дръвчета (ябълки и кайсии) и ежегодно го почиствал и така го ползвал трайно до предявяване на иска. През 2020г. М. инициирал производство по реда на чл.587 ГПК по снабдяване с КНА и тогава разбрал, че Община Варна е съставила АЧОС №9591/25.08.2017г. за терена.

Ищецът счита, че актът за частна общинска собственост удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи. Позоваването от общината на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи на конкретно фактическо основание за това. Поради това ответникът не е собственик на имота. Съставеният АЧОС препятства възможността му да се позове на давността с издаване на КНА по обстоятелствена проверка, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска.

По същество моли за отричане правата на ответника и за присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отоговор, в който оспорва твърденията на ищеца и основателността на иска. В отговора, както и в насрещната си искова молба ответникът твърди, че той е собственик на ПИ №***** в гр. Варна, с.о. „Б.С.“ на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, в която връзка излага следното:

ПИ с идентификатор ********** е идентичен с НИ №***** (по ПНИ на м. „Б.-С.“, одобрен със Заповед N2 РД-12-7706- 313 от 19 октомври 2012 г. на Областния управител на област Варна). Теренът включва части от ПИ №№ *************** (по предходен КП), част от територия без обозначен номер (стари граници съгл. ПКП към ПНИ) по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № ************* г. на Изпълнителния Директор на АГКК, изменена 3 със Заповед ********** г. на Началник на СГКК - Варна. В регистъра на имоти към ПНИ на м. „Б.-С." - с.о., ПИ №***** е записан на неидентифициран собственик. По КП на м. „Б.-С." ПИ **** е с площ 878 кв.м. и е записан на М. С.ов М.. Съгласно списък на имоти по ПКП към ПНИ на м.

„Б.[1]север", имот № **** е записан на М.Ц.Б. имот № **** е записан на А.Я.М.в; имот № **** е записан на Е.С.В.; имот № **** е записан на М.Б.; имот № **** е записан на Й. Т. Б..Съгласно база данни на ползвателите с предоставено право на ползване по реда на ПМС 1) По 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 153 на М.Ц.Б. е предоставено право на ползване на имот в местност Б. - север, при граници Й. котов, път, Д.

Г.. В Община Варна има данни за извършено плащане на 600 кв.м. от имота. За имота са издадени Заповед № Г-ПР- 81/12.03.**** г. на Кмета на район „А.", Община Варна и Протокол за въвод във владение №16-БС/12.05.**** г. 2) По 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 24 на А.Я.М. е предоставено право на ползване на имот в местност Б. - север, при граници В. И., път, Б. С.ова. В Община кв.м. от имота. 3) По 26 ПМС, протокол 21 от 24.11.1987 г., решение 357-4-5, удостоверение 98 на Е.С.В. е предоставено право на ползване на имот в местноста, при граници Ан. М., Н.

С.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на имота. 4) по 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 69 на М.Т.Б.а е предоставено право на ползване на имот в местност Б., при граници М. С., път, Ник. С.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на имота. 5) по 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 113 на Й.н Т.Б.в е предоставено право на ползване на имот в местност Б., при граници Д. Н., път, М. М.. Няма данни за извършено плащане.

За спорния ПИ №***** е било подадено заявление вх. № ********** от 05.08.**** г. до Община Варна от Л.Й.Л. за извършване на административна услуга по заверяване на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка. След отказ е било образувано гр. д.

№*************. на ВРС, по което с Решение №*** ot ****.****г., потвърдено с Решение №*** от 2.08.****г. на ВОС и Определение №********* г. на ВКС по гр. д. № ****/****г., претенцията на тогавашния ищец Л.Л. срещу Община Варна за собственост на този имот, също по давност след владение в периода 2000-****г., е била отхвърлена. От ВРС, ВОС и ВКС по това дело е било прието, че ПИ №***** е общинска собственост. А съвпадането на голяма част от периода на владение на тогавашния ищец Л.в и на сегашния Д. М. буди недоумение при липса на твърдения за съвладение.

Отделно ответникът поддържа, че до ПНИ давност за ищеце не би могла да тече, а след ПНИ до исковата молба не е доказана и не е изтекъл срокът по закон предвид действащия мораториум относно имотите – частна общинска собственост. Предвиденият в чл.79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл за ищеца. Но той осъществява фактическа власт върху имота.

По тези причини ответникът моли за отхвърляне на началния иск срещу него, за уважаване на насрещния иск и за разноски пред РС. В о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

4

В срока по чл.131 ГПК по насрещния иск началният ответник го оспорва изцяло. Счита, че Община Варна не е собственик на спорния терен на осн. чл.

25, ал.1, вр. чл.19 от ЗСПЗЗ поради липса на предпоставките на основанието.

Процесният имот не бил част от кооперативно земеползване или одържавен или отнет по друг начин и поради това не можел да бъде включен във фонда по чл.19, вр. чл.25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита за ирелевантно дали имотът е попадал в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към влизане в сила на ПНИ на „Б.С.“ през 2012г. ПИ №***** не бил земеделска земя, тъй като от 21.07.2000г. бил включен в околовръстен полигон. Поддържа твърденията си за собственост по давност на терена от 2009г. до исковата молба. В о.с.з. на 05.02.2025г. навежда твърдение, че собствеността по отношение на процесния терен „е възстановена“ на правоимащо лице (А. Н., респ. наследниците му).

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното в оригинал гр. дело №*************. на ВРС се изяснява, че с Решение №***/****.****г., потвърдено с Решение №***/2.08.****г. по в.гр.д. №***/****г. на ВОС, недопуснато до обжалване с Определение №269 от 02.06.2020г. по гр. д. №****/****г. на ВКС, претенцията на тогавашния ищец Л.Л. срещу Община Варна за собственост на същия ПИ №***** в с.о. „Б.-С.“ по давност след владение в периода от 2000г. до ****г. е била отхвърлена. С актовете на съдилищата по това дело е било прието, че ПИ №***** е общинска собственост на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, с оглед и на изясненото, че територията на сегашното с.о. „Б.С.“ преди 21.07.2000г. е била „земеделска земя“ по чл.2 от ЗСПЗЗ, респ. такава по пар.4 от ПЗР на ЗПСЗЗ.