Решение № 3218 от 26.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45479/2023
- Вид
- Решение № 3218
- Подписан
- 26.02.2025
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3218 гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110145479 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника адв. Х. Р. – САК, със съдебен адрес в ..., против Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от В.Т. – кмет, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор .., .. (.), община Столична, ..., урбанизирана територия, площ 258 кв. м., стар номер 648, квартал 290б, парцел II, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, описан според данни от Кадастъра. Съгласно приложената скица, Номер на имота по предходен план: 648, квартал 290 Б, парцел II, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***, който съгласно акт за общинска собственост № 2056/2023 г. представляващ реална част от УПИ II 647,648, местност ... по плана на гр. София.
Твърди се в исковата молба, че от 1996 г. ищецът владее следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор .., .. (.), ..., урбанизирана територия, площ 258 кв. м., стар номер 648, квартал 290б, парцел II, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, описан според данни от Кадастъра; съгласно приложената скица, Номер на имота по предходен план: 648, квартал 290 Б, парцел II, при съседи: Поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***. Поддържа, че от 1996 г. владее процесния имот, заедно със съседния му такъв – Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 300 кв. м., със застроената в имота сграда на два етажа с площ от 70,65 кв. м. Ищецът твърди, че е оградил двата имота заедно. Сочи, че е почистил е процесния имот, поставил е фургон в него, облагородил го е с различни насаждения. След изтичането на срока на придобивната давност ищецът предприел действия за снабдяването с констативен нотариален акт, но такъв не бил съставен, тъй като имотът бил актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска № 2056 от 06.0.2023 г. Ищецът моли да бъде извършен инцидентен съдебен контрол по реда на чл. 17 ал. 2 ГПК на акта за общинска собственост 1811 /2022 г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи, които моли да бъдат 1 приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около осъществяваното владение върху имота от 01.06.1996 г. до настоящия момент. Моли ответникът да бъде задължен да представи оригиналите на Акт за държавна собственост № 4867от 1963 г., Акт за държавна собственост № 5473 от 1965 г. и Акт за частна общинска собственост № 2056 от 06.02.2022 г.
В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа иска. Поддържа, че представените от ответника документи са неотносими към предмета на делото. Моли да му бъде дадена възможност да формулира задачи, на които вещото лице по съдебно-техническата експертиза да отговори.
В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, моли за допълнително уточнение във връзка кварталите, като поддържа, че посоченият квартал и административен адрес не оговарт на представения Акт за държавна собственост. Следвало да се уточни дали ... Не прави други доказателствени искания.
Възразява срещу приемането на представените от ответника писмени доказателства поради преклузия. Моли за уважаване на иска.
В срока за писмена защита ищецът е депозирал такава, в която е изложил, че владее процесния имот, считано от 1996 г. Сочи, че в представения Акт за държавна собственост № 4867/1963 г. планоснимачният номер на имота не съвпада и не е посочен адрес, поради което актът не може да бъде свързан с процесния имот. Излага, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие. Оспорва имотът да е бил безстопанствен или общински. За процесния имот нямало извършено отчуждане/ възстановяване по реда на ЗВСЗНОИ, ЗПИНМ и ЗТСУ, нито уреждане на сметки по регулация. Било налице частично изменение на плана за регулация, датиращо от 1994 г., което било предприето по заявление на предишния собственик на съседния имот и праводател на ищеца, съгласно което от двата съседни имота е сформиран един общ такъв.
Налице било уредени сметки между съсобствениците на тези два парцела, никой от които не била общината. В условията на евентуалност поддържа, че е налице изключението на чл. 19, ал. 5, респ. ал. 6 ЗУТ. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В условията на евентуалност моли да бъде отменен хода по същество за изследване на хипотезата на чл. 200 ЗУТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че за процесния имот е съставен ак за частна общинска собственост № 2056 от 06.02.2023 г., вписан в Служба по вписванията на 24.04.2023 г. Твърди, че имотът е празен и необлагороден и не се владее от ищеца. Сочи, че за имота са издавани актове за държавна собственост, както и че той е предмет на реституционна преписка. Позовава се на забрана за придобИ.е по давност, основана на разпоредба на чл. 86 ЗС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба и поддържа направените в ОИМ възражения. Моли да му бъде дадена възможност да формулира задачи, на които вещото лице по съдебнотехническата експертиза да отговори.
С молба с вх. № 135267/22.04.2024 г. ответникът е формулирал въпроси към вещото лице по съдебно-техническата експертиза, които моли да бъдат допуснати.
В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, се противопоставя на искането на ищеца за поставяне на допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза. Моли да бъдат приети по делото представените в о.с.з. документи. Оспорва исковата молба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
2
Ответникът е депозирал писмена защита, в която е изложил, че не може да бъде придобит по давност процесния имот, тъй като е общинска собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във връзка чл. 79 ЗС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи собствеността на процесния поземлен имот на основание давностно владение, установявайки правно релевантните факти – упражнявана фактическата власт на имота с намерение за своене от страна на ищеца за процесния период. В тежест на ответника било разпределено да установи, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост.
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобИ.ето на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 ЗС, но не автоматично, а само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на собствеността към минал момент - изтичането на срока по чл. 79 ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да осъществи чрез 3 предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността по реда на чл. 79 ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност - и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл.
79 ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.
Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици придобИ.ето на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл.
79 ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС). Владението съгласно чл.68 от ЗС включва в себе си обективен елемент упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене.
Презумпцията на чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв – намерение за своене.
Обективният елемент е фактическо състояние.
По делото са изслушани и свидетелските показания на Красимир Игнатов Кирков, от които се установява, че ищецът владее процесния поземлен имот, считано от 1995-1996 г. В последния ищецът е държал хладилен фургон и насадил плодни дръвчета. В дъното на имота е била построена беседка. Имотът е бил ограден, като същият е бил поддържан от ищеца. Между процесния имот и и съседния, означен с № 206.247, няма ограда. Към 3 настоящия момент процесния имот продължава да се ползва от ищеца и неговата съпруга, които се грижат за имота, като косят тревата, засаждат цветя, вкл. са построени колибки за кучета. Впоследствие, след закупуване на съседния имот, ищецът е построил къща на адрес .., като живее в същата и ползва процесния поземлен имот. Преди построяването на жилищната сграда ищецът е ползвал процесния поземлен имот, като е посещавал същия редовно за „оглеждане в квартала къде може да пусне кабелна телевизия“.
При така установеното явно и необезпокоявано владение на жилището от страна на ищеца от 1996 г. до настоящия момент, което не е прекъсвано, следва да се изследва въпроса относно възможността за придобИ.е на процесния поземлен имот по давност.
Видно от приетия като писмено доказателство Акт за частна общинска собственост № 2056 процесният поземлен имот е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС; Заповед № РД-09-50-392/22.07.1994 г. на Гл. архитект на София.
Фактът на актуването на имотите като държавни или общински не ги прави такива, защото актуването няма конститутивно действие, а само декларативно / чл. 5, ал. 3 ЗОС и чл.
Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ba62992-c684-4f6c-b059-79cc03c0fb10