Решение № 1292 от 15.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. Плевен, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430102581 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 8892,64 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 446,27 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 2095,75 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Н. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, в която се твърди, че на 12.03.2014г., в гр.Плевен бил сключен Договор за предоставяне потребителски кредит с фиксирана лихва, между ***, в качеството й на Кредитор и Н. Т. Н. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател. По силата на този договор, Кредиторът отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 9000лв.(девет хиляди лева). Кредитополучателят се задължава да ползва кредита съобразно уговорените в настоящия договор цел, условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Кредитът се отпуска за покриване на потребителски нужди. Съгласно чл.3, ал. I. от Договора кредитът се усвоява по сметка с IBAN *** еднократно на 13.03.2014г. Твърди, че съгласно чл.4, ал.1 от Договора редовната главница се олихвява с лихва в размер на 9,95 /девет цяло и деветдесет и пет процента/ годишно. Твърди, че лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на 12,35%. Твърди, че съгласно чл.7. ал.1 при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5/пет/ пункта, но не повече от размера на законната лихва. Към момента на сключване на настоящия договор, лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 14,95%. Твърди, че съгласно чл.8, ал.1 от Договора кредитът се издължава на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 11.04.2014г. на 11 число на месеца. Съгласно чл.11 крайният 1 срок за издължаване на дълга по кредита е 11/03/2019г., в случай че погасяването на кредита се извършва на уговорените в договора месечни погасителни вноски, без да се допускат просрочия в плащането на погасителните вноски. Съгласно чл.21 от договора целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й. Твърди, че на 11.10.2014г. са настъпили условията на чл.21 от Договора за предсрочна изискуемост на кредита - кредитополучателят не е платил която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й, а именно на вноска с падеж на 11.04.2014г., не са платени и всички следващи погасителни вноски до настоящия момент.

Твърди, че поради това с Уведомление изх.№***г. адресирано до кредитополучателя Н. Т.

Н., Банката уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.21 от Договора. Уведомлението е адресирано на посочения в Договора за кредит адрес на кредитополучателя: ***, като същото е изпращано от банката два пъти, чрез различни пощенски оператори - „***“ АД и *** ЕАД. Изпратеното чрез „***“ АД Уведомление изх, № ***г. не е връчено фактически на кредитополучателя, като видно от данните за товарителницата адресът е посетен три пъти - 31.08.2015г., 14.09.2015г. и 15.09.2015г., като при трите посещения кредитополучателят не е открит. Поради това и на 15.09.2015г. пратката е върната обратно на подателя „***" АД. Изпратеното чрез „***" ЕАД Уведомление е изх.№ ***г., също е върнато на подателя „***" АД като недоставено, с посочена причина за не доставя нето: „получателят е непознат на посочения адрес“. Твърди, че съгласно чл.14, ал.4 от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да уведомява незабавно Банката при всяка промяна на адреса си, като е уговорено, че при неизпълнение на това задължение всяко писмено известие се счита за редовно връчено в деня на изпращането му до посочения от кредитополучателя адрес. В настоящия случай Банката е изпратила уведомлението за предсрочна изискуемост на посочения в договора адрес на кредитополучателя, но кредитополучателят не е получил фактически уведомлението по негова вина: нито се е явил в офиса на пощенския оператор да го получи, нито е уведомил банката, ако е сменил адреса си. Поради това и с оглед на уговореното чл.15, ал.4 от Договора за кредит, изпратеното Уведомление изх. № ***г. следва да се счита доставено на 03.12.2015г. - датата на изпращането му до посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя, съгласно уговореното между страните, независимо, че фактически не е достигнало до кредитополучателя. С оглед на обстоятелството, че „***" АД е положила достатъчно усилия за откриване на длъжника и за уведомяването му за предсрочна изискуемост на кредита, счита, че следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена на датата на изпращане на Уведомлението изх.

№ 301-БД- 215/28.08.2015г. на посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя, съгласно уговореното в чл.15, ал.4 от Договора за кредит. Моли да бъде признато за установено, че Н. Т. Н. с ЕГН **********, дължи на „***” АД - гр.София. сумите, както следва: 8892,64лв.(осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) - главница, 446,27лв.(четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) - договорна лихва от 11.04.2014г. до 12.04.2016г., 2095,75лв.(две хиляди деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) - наказателна лихва от 11.04.2014г. до 12.04.2016г., законна лихва върху главницата от 13.04.2016г. до окончателното изплащане дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит с Фиксирана лихва от 12.03.2014г.

В срока по чл.131 ГПК ответника не е подал писмен отговор. Преди първото по делото заседание и след срока за отговор, чрез процесуалния си представител е оспорил допустимостта на иска, тъй като не е предявен в едномесечния срок от дадените наищеца указания.Направил е възражение за погасяване на вземането по давност след срока за отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

2

Установява се от представения по делото Договор за предоставяне потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., че ***, в качеството й на Кредитор предоставя на Н. Т. Н. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател потребителски кредит в размер на 9000лв. Съгласно чл.3, ал. I. от Договора кредитът се усвоява по сметка с IBAN *** еднократно на 13.03.2014г. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора редовната главница се олихвява с лихва в размер на 9,95 % годишно. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на 12,35%.

Съгласно чл.7. ал.1 при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но не повече от размера на законната лихва, който към датата на сключване на договора е в размер на 14,95%. Съгласно чл.8, ал.1 от Договора, кредита се издължава на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 11.04.2014г. на 11 число на месеца. Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 11.03.2019г. Съгласно чл.21 от договора целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й. Съгласно чл.14, ал.4 от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да уведомява незабавно Банката при всяка промяна на адреса си, като е уговорено, че при неизпълнение на това задължение всяко писмено известие се счита за редовно връчено в деня на изпращането му до посочения от кредитополучателя адрес.

С Уведомление изх.№***г. адресирано до кредитополучателя Н. Т. Н., Банката уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.21 от Договора. Уведомлението е адресирано на посочения в Договора за кредит адрес на кредитополучателя: ***. Изпратеното чрез „***" ЕАД Уведомление е изх.№ ***г., е върнато на подателя „***" АД като недоставено, с посочена причина за не доставя нето:

„получателят е непознат на посочения адрес“.

Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от банковата сметка с титуляр Н.И.В., която е посочена в договора да кредит като такава, по която се усвоява и погасява кредита по договора на дата 13.06.2014г. ищецът е превел по сметката сумата от 9000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката.

Установява се от представения по делото Договор за предоставяне потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.03.2014г., че ***, в качеството й на Кредитор предоставя на 3

Н. Т. Н. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател потребителски кредит в размер на 9000лв. Съгласно чл.3, ал. I. от Договора кредитът се усвоява по сметка с IBAN *** еднократно на 13.03.2014г. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора редовната главница се олихвява с лихва в размер на 9,95 % годишно. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на 12,35%. Съгласно чл.7. ал.1 при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но не повече от размера на законната лихва, който към датата на сключване на договора е в размер на 14,95%. Съгласно чл.8, ал.1 от Договора, кредита се издължава на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 11.04.2014г. на 11 число на месеца.

Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 11.03.2019г. Съгласно чл.21 от договора целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й. Съгласно чл.14, ал.4 от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да уведомява незабавно Банката при всяка промяна на адреса си, като е уговорено, че при неизпълнение на това задължение всяко писмено известие се счита за редовно връчено в деня на изпращането му до посочения от кредитополучателя адрес.

При така констатираните обстоятелства се налага изводът, че между страните в настоящото производство е породено облигационно правоотношение, възникнало от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена), възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер, като в настоящия случай е консесуален и двустранен, тъй като предоставянето на уговорената заемна сума не е част от фактическия състав от договора за банков кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му.