Решение № 10898 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10898 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110161579 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 317927/09.11.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.04.2023г. по ч.гр.д. № 15694/2023г. на СРС.

Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответника В. Д. К. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 150 ЗЕ вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „*************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, район *********, бл. ***, вх. Е, ат. 12, ап. 29, аб. № *****, както следва:

584,68 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023г.) до окончателното им изплащане;

55,46 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-20.02.2023г.;

26,55 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023г.) до окончателното им изплащане;

4,62 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-20.02.2023г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за 1 дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева или не изпраща представител.

Предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. К. е депозирал Възражение, вх. № 42846/09.02.2024г. на СРС, с което оспорва предявените искове. Позовава се на Директива 2012/27 от 25.10.2012г. на Европейския парламент и на Съвета, според която топлинна енергия в конкретен имот и в общите части следва да се начислява само тогава, когато има монтирани отоплителни тела. Сградната инсталация следвало да се прекъсва след демонтажа на отоплителните тела, като тя не служела за отопление, а била само разпределител на топлинна енергия. В посочения в исковата молба имот за процесния период липсвали монтирани отоплителни уреди /радиатори/. Апартаментът не се отоплявал с топлинна енергия, доставяна от ищеца. Това било видно и от извършената на 20.05.2023г. проверка, при която се констатирало, че няма отоплителни уреди. В насрочените по делото публични съдебни заседания се явява лично. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „***********“ ООД е депозирало молба, вх. № 70668/01.03.2024г. на СРС, към която представя документи относно извършеното дялово разпределение. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично 2 писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот /л.95/, като заявява обаче, че е собственик на апартамент във вход „З“ на сградата, а не във вход „Е“, както е подадена исковата молба. В тази връзка съдът намира, че е налице идентичност между имота, описан в исковата молба и този, собствен на ответника. Това е така, тъй като майката на ответника – Донна Тодорова К.а, на която той е единствен наследник, видно от представеното по делото удостоверение за наследници, е закупила с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ от 25.06.1990г. недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. „*********“, бл. ***, вх. „Е“, ет. 12, ап. 29, с описани площ и разпределение, ведно с припадащите му се площи, права и помещения. Видно от представеното по делото Удостоверение № 68-00-552 -/1/30.04.2024г. на ГИС-София, стар адрес град София, ж.к. „*********“, бл. ***, вх. Е, понастоящем е идентичен с адрес град София, ж.к. „*********“, бл. ***, вх. З /буква/. Няма данни в последствие имотът да е бил отчужден, поради което В. К., съответно неговата майка и наследодателка Донна К.а, в рамките на процесния по делото период са имали качеството на клиенти на топлинна енергия, която купуват от „*************“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно ответникът – лично и като наследник носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ù отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна 3 енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ù с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.