Определение № 2219 от 12.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2219 гр. София, 08.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000502366 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

Образувано е частна жалба с вх. № 6803 от 21.08.2023 г. по регистъра на Софийски окръжен съд, подадена от ищеца Л. Г. Л., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител адв. В. В. срещу определение № 635 от 14.08.2023 г., постановено от Софийски окръжен съд, с което е върнал исковата молба и прекратил производството по гр.д. № 503/2023 г. по описа на същия съд.

Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че са налице процесуалните предпоставки за валидното упражняване на правото на иск, поради което моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на крайния съдебен акт по предявените искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ, имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие на нарушеното право за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 1879/2013 г. по описа на Софийски 1 градски съд.

Насрещната страна – Гаранционен фонд не е подала отговор и не е изразила становище за основателността на частната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и приложените доказателства, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

От материалите по делото се установява, че ищецът Л. Г. Л., ЕГН ********** е предявил против Софийски градски съд частични по размер искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ, имащи за предмет обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, вследствие на нарушеното право за разглеждане и решаване в разумен срок на приключилото гр.д. № 1879/2013 г. по описа на Софийски градски съд.

Първоинстанционният Софийски окръжен съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като заявлението по Глава трета "а"(нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г.), срещу нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е подадено в ИВСС след изтичането на 6-месечния срок по чл.

60а., ал. 4 от ЗСВ и министърът на правосъдието е оставил без разглеждане това заявление.

Позовал се е на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б., ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, поради което е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

2

При посочените данни частната жалба е неоснователна.

Това е така, защото с разпоредбата на чл.2б. от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г. / е създаден национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея е предвидено като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.

Претенцията за обезщетение, съгласно чл.8, ал. 1 от ЗОДОВ се разглежда по този закон и реда на ГПК.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона –чл. 2б., ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б., ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Редът за разглеждане на заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е уреден в Глава трета „а“ от ЗСВ – чл. 60а. – чл. 60л.

В тези разпоредби е предвиден 6-месечен срок за подаване на заявленията, задължително съдържание на последните, съответно определяне и изплащане на обезщетението в съответствие с практиката на Европейския 3 съд по правата на човека в размер на не повече от 10 000 лв., компетентният орган, който извършва проверка на заявленията, органът, който се произнася по основателността и допустимостта на заявлението.

Съгласно чл. 60в., ал. 1 от ЗСВ проверката на заявленията се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.

Съгласно чл. 60е. от ЗСВ министърът на правосъдието или оправомощено от него лице се произнася по основателността на заявлението, като го отхвърля, а когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Министърът на правосъдието се произнася по подаденото заявление и в случаите, когато не е спазен 6-месечния срок по чл. 60а., ал. 4 от ЗСВ.

В тази хипотеза актът, който се постановява е по допустимостта на заявлението, като същото се оставя без разглеждане – т. е. няма произнасяне по същество.

За постановените актове от министъра на правосъдието в разпоредбите на Глава трета „а“ от ЗСВ не е предвиден съдебен контрол по реда на АПК от административния съд.

Производството по Глава трета „а“ от ЗСВ има характер на процедура по извънсъдебно уреждане на гражданскоправен спор с държавата, чрез съответния орган, като същата следва да заяви дали признава или отрича да е нарушено правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съответно да откаже или да определи обезщетение и да 4 предложи споразумение.

При прието за основателно заявление заявителят следва да изрази съгласие с определения размер обезщетение. Крайният акт на министъра на правосъдието, като представляващ държавата по своето правно естество не е индивидуален административен акт.

Процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение е изчерпана по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ в следните случаи:

- с постановяване на акт, с който министъра или овластено от него лице е оставено без разглеждане подаденото заявление за обезщетение от граждани или юридически лица за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, поради пропуснат срок по чл. 60а., ал. 4 от ЗСВ;

- с акт, с който се е произнесъл по основателността на подаденото заявление за обезщетение за вреди и го е отхвърлил, като неоснователно;

- с акт, с който е приел, че правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, определено е обезщетение и не е постигнато споразумение.

По своето правно естество 6 - месечният срок по чл. 60а., ал. 4 от ЗСВ е преклузивен.

Пропускането на този срок води до прекратяване на субективното материално право на обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС.

Неподаване на заявлението за обезщетяване в този 6-месечен срока по чл. 60а. ал. 4 от ЗСВ по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ води до недопустимост на иска по чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ .

5

При служебната проверка за допустимостта на иска по чл. 2б., ал. 1 ЗОДОВ, съдът следва да следи не само дали е била изчерпана административната процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ и по нея няма постигнато споразумение с ищеца, а и за наличието на подадено в 6-месечен срок от приключването на делото заявление за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.

В този смисъл е практиката на ВКС, намерила изрез в определение № 50004 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1841/2022г. на ВКС - ГК.

Ето защо следва да се потвърди атакуваното определение.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 635 от 14.08.2023 г., постановено от Софийски окръжен съд, с което е върнал исковата молба, подадена от Л. Г. Л., ЕГН ********** и е прекратил производството по гр.д. № 503/2023 г. по описа на същия съд, имащо за предмет предявени искове с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на Р.

България, в едноседмичен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6