Решение № 9260 от 16.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9260 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110143549 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 66, ал. 2 от КТ.

Ищцата Б. ЕВГ. ИВ. твърди да е била в трудово правоотношение с ответника „/фирма/, по силата на което е изпалнявала длъжността „....“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 9000 лв. Твърди, че в т.9.3. от трудовия договор е уговорено, че при прекратяване на трудовия договор, работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 12 (дванадесет) месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е платимо на работника/служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора. Излага доводи, че със Заповед на Работодателя № 178/05.04.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328. ал. 1, т. 10б от КТ поради обстоятелството, че трудовото провоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това ответникът не е заплатил уговореното и полагащо й се обезщетение, поради което моли съда да осъди последния да й заплати сумата от 111 240 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „/фирма/ дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между /фирма/ и ищцата е бил сключен Трудов договор № 3366/30.04.2015 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ, по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „....“, изменено с Допълнително 1 споразумение № 87/11.05.2015 г., по силата на което ищцата е пренадначена на длъжност „....“, с Допълнително споразумение № 1082/06.01.2017 г., с Допълнително споразумение № 325/31.12.2018 г., по силата на което основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 9000 лв., както и че трудовият договор е прекратен със Заповед на Работодателя № 178/05.04.2021 г. на основание чл. 328. ал. 1, т. 10б от КТ - поради обстоятелството, че трудовото провоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди обаче недействителност на клаузата на т. 9.3. от Трудовия договор, поради липса на основание, противоречие с добрите нрави, както и договаряне във вреда на представлявания, на осн. чл. 74. ал. 1 КТ. Оспорва и размера на предявения иск. Моли, съдът да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на ответното дружество сторените по делото разноски Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между /фирма/ и ищцата е бил сключен Трудов договор № 3366/30.04.2015 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „....“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лв. В т.9.3. от трудовия договор е уговорено, че при прекратяване на трудовия договор, работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 12 (дванадесет) месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е платимо на работника/служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.

На 11.05.2015 г. страните са сключили Допълнително споразумение № 87 към Трудов договор № 3366/30.04.2015 г., по силата на което ищцата е пренадначена на длъжност „....“, С Допълнително споразумение № 1082/06.01.2017 г. към Трудов договор № 3366/30.04.2015 г. на ищцата е определено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 18 %.

С Допълнително споразумение № 325/31.12.2018 г. към Трудов договор № 3366/30.04.2015 г. страните са изменили трудовото правоотношение помежду си, като на ищцата е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 9000 лв.

Със Заповед на Работодателя № 178/05.04.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328. ал. 1, т. 10б от КТ - поради обстоятелството, че трудовото провоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на връчване на заповедта – 31.05.2021 г.

Следва да се даде отговор на въпроса дали уговореното в т.9.3. от трудовия договор е дължимо.

За отговор на този въпрос, съдът съобрази следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от КТ, с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

В решение №505/03.01.2013 г. по гр.д.№1476/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по чл.290 ГПК, е разтълкувана разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ. Посочено е, че "В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Страните са свободни да уговарят и различни взаимни права и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да уговорят клаузи в трудовия договор, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те."

Трудовият договор съдържа права и задължения и за двете страни, като урежда отношенията им свързани с действащото трудово правоотношение, като в него са включени и уговорки, касаещи отношенията им след неговото прекратяване. Установява се от съдържанието трудовия договор, че в т.9.3. е предвидено безусловното и неотменимо задължение на работодателя да изплати на ищеца фиксирано обезщетение в размер на 12 месечни брутни работни заплати, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Принципно е възприето в съдебната практика, че е допустимо по реда на чл.66, ал.2 КТ страните по трудовото правоотношение да договорят обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел III на глава Х от Кодекса на труда.

Договорната клауза е валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение - съкращаване на щата, намаляване обема на работата, спиране на работата и др., но не и в случаите, когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника или служителя - дисциплинарно уволнение, по писмено искане на работника или служителя, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и пр. Уговореното обезщетение при уволнение по причини на работодателя се дължи само в случаите, когато 3 уволнението е законно или когато уговореното обезщетение е за повече месечни възнаграждения от предвидените в КТ, но само за разликата в броя на месечните трудови възнаграждения. В трудовия договор е допустимо с оглед разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ да се договарят и друг вид обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, различни от установените в раздел III, гл. Х от КТ при прекратяване на трудовия договор, но само, ако юридическите факти, въз основа на които се дължат, са различни.

Възможно е и в практиката съществуват случаи да се уговаря изплащането на обезщетение от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение от работника и без наличието на неправомерно поведение на работодателя, но в такива случаи целта на обезщетението е друга, обикновено размерът на обезщетението зависи от продължителността на трудовото правоотношение и последиците от неизпълнението на задължението за плащане са други.

В конкретния случай се установява, че страните по валидно трудово правоотношение са постигнали съгласие, при прекратяването му работодателят да заплати на служителя обезщетение във фиксиран размер, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор, с което, са уговорили в полза на служителя обезщетение, различно от предвидените в КТ, правото на което възниква с факта на прекратяване на трудовия договор, независимо от повода и основанието за това.

Във връзка с правилото на чл.9 от ЗЗД, съгласно което страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, за спазване на което изискване съдът следи служебно и направените от ответника възражения, се налага да се даде отговор на въпроса дали при постигане на посочената уговорка, противоречи ли процесната договорна клауза на закона и добрите нрави.

Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната воля на страните - за какво са се споразумели и какъв правен резултат са целели да постигнат, като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.

Ответникът възразява, че процесната клауза на т.9.3. от трудовия договор е лишена от основание, поради което е недействителна. Твърди, че същата противоречи на закона и добрите нрави, както и че е прекомерна. Основание на договора е причината страните да се задължат. Причината може да бъде да се придобие право или вземане, да се погаси дълг или да се надари. Основанието се определя от страните по договора, в рамките на предоставената им от закона свобода и затова трябва да бъде законно. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, липсата на основание при каузалните сделки е порок, който влече тяхната изначална недействителност - нищожност. Основанието на договора се предполага винаги, до 4 доказване на противното, като тежестта да докаже липсата на такова е на оспорващия.

Наличието на основание е критерий, различен от неговата законност, като вторият порок влече недействителност на договора поради противоречие със закона или заобикалянето му.

В случая, в т.9.3. от трудовия договор страните са договорили заплащане на обезщетение от работодателя при прекратяване трудовото правоотношение на служителя. От текста на посочената клауза, не може да бъде извлечено директно действително постигнатото между страните съглашение досежно основанието за възникване задължението на работодателя за обезщетяване на служителя при прекратяване на трудовия му договор по реда на т.9.3.