Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261099 от 28.10.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 570/2021
Вид
Решение № 261099
Подписан
28.10.2021
В сила
10.02.2022
Състав
МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99-100 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • Чл.146, ал.3 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261099 / 28.10.2021г. гр. Перник,

28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Маринела

Маринова-Стоева с участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 00570 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на "ЕОС Матрикс" ЕООД срещу М.В.В. с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 14 602,47 лева – главница по договор за потребителски кредит от ** г., ведно със законната лихва върху нея, считано датата на предявяване на иска - 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 523,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2021г. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че между "Банка ДСК" ЕАД и М.В.В. е сключен договор за потребителски кредит от ** г., по силата на който банката отпуснала на ответника кредит в размер на 15 000 лева със срок на издължаване – 96 месеца, лихвен процент 12,70 годишно, размер на анюитетна вноска – 249,60 лева и краен срок за погасяване на кредита – 02.03.2016г. Твърди се, че ответникът погасил част от задължението, след което преустановил плащанията. Посочва се, че на 21.12.2019 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между "Банка ДСК" ЕАД и "ЕОС Файнънс", по силата на който процесното вземане е прехвърлено. На 29.02.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „ЕОС Файнънс“ и „ЕОС Матрикс“, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени процесните вземанията на банката към ответника, произтичащи от цитирания договор за потребителски кредит. Уведомление за цесията е изпращано на ответника на постоянния му и настоящ адрес, същият е уведомяван по телефона, като същевременно такова се прилага и към исковата молба. Към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за погасяване на вземането по кредита.

Ответникът се е възползвал от правото да подаде отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Обосновава, че процесният договор да кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, не е бил предмет на индивидуално договаряне, а съдържанието му е предварително изготвено от кредитора. Сочи се противоречие с чл. 6, ал.1 от ЗПК /отм./., тъй като потребителят не е бил запознат предварително с условията по кредита преди подписване на договора. Договорът не отговарял и на изискванията на чл. 7, т. 4- 14 от ЗПК /отм./, поради което бил нищожен и длъжникът дължал връщане само на главницата по него. Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Изразява доводи за липсата на получено уведомленията за извършената цесия. Релевира довод за липсата на прехвърляне на вземане, поради неизпълнение на чл. 99 ЗЗД. Сочи в тази връзка, че пар. 6, ал.4 от договора за продажба и прехвърляне на дългове между „ ЕОС Файнънс“ и “ЕОС Матрикс“ ЕООД е предвидено прехвърлителят да упълномощи приобретателя да уведоми длъжника за извършената цесия, като е посочено, че пълномощното следва да бъде с нотариална заверка на подписите, а представеното е без такава. Възразява, че е изтекъл 5 - годишният срок за уведомяване за цесията. На следващо място ответникът се позовава на чл.

16, ал.1 ЗПК отм., който въвежда ограничение за прехвърляне на вземането. Счита за неравноправна клаузата на чл. 24 от Общите условия, предвиждаща възможност за прехвърляне на вземането. По изложени в тази насока съображения се поддържа, че цесията е нищожна и не е произвела правно действие.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от ** г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.В.. Изпълнението на договора е обезпечено с поръчителството на Стефан Петров В., който се е задължила да отговаря за задълженията на ответника до размера на 13000 лв., по посочения договор за кредит.

По силата на договора за кредит банката се е задължила да предостави на ответника сумата в размер на 15 000 лева, а ответникът се задължила да върне сумата за срок от 96 месеца (т. 2 от договора). Уговорен е годишен лихвен процент по договора в размер на 12, 70 % (сбор от 5, 19 % + надбавка 7, 51 %), а годишен процент на разходите – 14, 05 %. В т. 5 от договора е уговорено, че кредитът се издължава на месечни вноски, съгласно погасителен план. По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит.

От съдебно – икономическата експертиза се установява, че сумата от 15000 лева е усвоена от ответника, като същият е извършвал периодични плащания в общ размер на 1017, 00 лева. до 10.08.2008 г.. Експертът пояснява, че по кредита са направени плащания в общ размер на 1017, 00 лева, от които са погасени 457, 53 лева – главница и 558, 64 лева – възнаградителна лихва до погасителна вноска с падеж 10.07.2008 г. и частично по погасителна вноска с падеж 10.08.2008 г. Вещото лице пояснява, че неиздължената главница по договора за кредит е в размер на 14 602, 47 лева и лихва за забава за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2021г. с размер на законната лихва в размер на 4376, 68 лв.

Съдът намира даденото заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.

По делото е представен договор за цесия от 21.12.2009 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че "Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила на „ЕОС Файнънс“ всички вземания към М.В.В., произтичащи от договора за потребителски кредит от ** г. В договора за цесия е посочено – чл. 4.3, че продавачът се съгласява назначеният обслужващ агент на купувача да изпраща на длъжниците писмени съобщения по чл. 99, ал.3 ЗЗД, подписани от продавача-уведомителни писма, подписани от продавача или в случай че този опит за уведомяване на укаже неуспешен - с нотариално заверено пълномощно продавачът упълномощава назначения обслужващ агент на купувача да подпише уведомленията. В т. 1.8 от договора е посочено, че „обслужващ клиент на купувача“ е „ЕОС Матрикс“ ООД. Представено е по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена на 08.01.2010 г. от нот. Маргарита Шамплиян, с което „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава „ЕОС Матрикс“ да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията, които банката е цедирала с договор за цесия от 21.12.2009 г. Отново е възпроизведено като условие да произведе правно действие упълномощаването, невъзможност за уведомяване, поради неоткриване на длъжника на адреса.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г., и анекси с приложение, с което „ЕОС Файнънс“ прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от дългове, сред които попадат вземанията срещу М.В. В. по договор за кредит от **г. / л. 62/. Представен е и копие на анекс № 4 от договора, с който прехвърлителят упълномощава приобретателя на правата да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.

Представено е пълномощно, с което „ЕОС

Матрикс“ ЕООД преупълномощава „Адвокатско дружество Иванов и Денев“, както и пълномощно за преупълномощаване от адвокатското дружество към адв. Ж.Д. да извърши уведомяване на длъжниците съобразно одобрени образци към съответните договори за цесия. Уведомленията за уведомяване на длъжница за прехвърляне на процесните вземания са приложени към исковата молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Правоотношението е породено от договор, сключен на ** г., по силата на който банката е предоставила потребителски заем в размер на 15000 лева срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.

Спрямо процесния договор е приложима правната уредба на Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г. - отменен). Това е така, тъй като съгласно § 5 от ПЗР на сега действащия Закон за потребителските кредити (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) разпоредбите на този закон не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.

Сключеният договор е писмена форма съобразно изискванията на чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.), както и отговаря на изискванията на чл. 7 ЗПК (отм.). От подписания договор, както и от погасителния план, става ясно какъв е размера и датите на погасителните вноски. Предвид изложеното при подписването му потребителят е бил запознат с характеристиките на своята престация.

По делото се доказа, че ответникът е получил уговорения размер на кредита.

Следователно ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения заем. От съдържанието на същия договор се установява, че ответникът се е задължил да върне на ищеца сумата по кредита на месечни анюитетни вноски.

По делото се установи, че ответникът е направил плащания в общ размер на размер на 1017, 00 лева, от които са погасени 457, 53 лева – главница и 558, 64 лева – възнаградителна лихва до погасителна вноска с падеж 10.07.2008 г. и частично по погасителна вноска с падеж 10.08.2008 г.. Установява се, че неиздължената главница по договора за кредит е в размер на 14 602, 47 лева, а лихва за забава върху тази главница за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2021г. в размер на 4376, 68 лв.

По делото се установи, че между "Банка ДСК" ЕАД и „ЕОС Файнънс" е сключен договор за цесия по смисъла на чл.

99, ал. ЗЗД, с който банката е прехвърлила на това дружество вземанията си към М.В.В. по договора за банков кредит, които в последствие са придобити от ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 29.02.2016 г.. В този смисъл цесионерът ("ЕОС Матрикс" ЕООД) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай, както се посочи, банката е упълномощила надлежно в уговорената форма ищцовото дружество в качеството на обслужващ агент на „ЕОС Финанс ГмбХ“ да уведоми длъжника (ответника) за извърешното първоначално прехвърляне на вземането, а впоследствие „ЕОС Финанс ГмбХ“ го е упълномощил да уведоми за втората цесия. Съдът намира, че представеното пълномощно, удостоверява надлежно възникнала представителна власт. Законът не поставя изискване за по-тежка форма за действителност на упълномощителната сделка и същата произвежда действие.

Обстоятелството, че липсва заверка на подписите не влияе върху възникването на представителна власт. Уговорката за такава е между страните по договора за цесия и неспазването й има отношение към изпълнението на техните задължения по договора, но не рефлектира върху учредяването на представителна власт за цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, доколкото, както се посочи, законът не предвижда по-тежка от писмената форма.

В този смисъл съдът приема, че ищецът има право да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесните вземания и намира за неоснователни възраженията на ответника в тази насока. Същевременно законът не въвежда преклузивен срок за извършване на уведомяването, а по давност се погасява правото на принудително изпълнение на вземания, произтичащи от облигационни права.