Решение № 3551 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100510944 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. З., с която се обжалва изцяло решение № 12202/10.07.2023., постановено по гр. д. № 50832/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което на въззивника да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. З.а. В случай, че родителските права бъдат предоставени на майката се иска определянето на режим на лични контакти на въззивника, съобразно който детето да е една седмица при майка си и една при баща си, а началната дата на присъдената в негова тежест издръжка за детето да бъде съобразена с предоставените до момента грижи за детето при съвместното им живеене, т.к след раздялата на страните и към момента една седмица детето е при единия и една при другия родител.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Ц. А. Г. оспорва изложеното във въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване, валиден 1 и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решение № 12202/10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 50832/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. З.а на неговата майка Ц. А. Г., при която е определено местоживеенето на детето, на бащата А. А. З. е определен режим на лични отношения с детето, както следва : всеки първи и трети уикенд от месеца: от 17.00 часа в петък като го взема от детска градина/училище и завеждането му в понеделник на детска градина/училище; един месец през лятото, разделен на два периода по 15 дни, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, първата половина от зимна и пролетна ваканция, когато детето тръгне на училище; в четни години за Великденските празници от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на понеделник; за Коледа от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на27-ми декември; в нечетни години за Новогодишните празници от 10.00 часа на 30-ти декември до 18.00 часа на 02-ри януари; за рождения ден на бащата 17.05. за времето от 09.00 часа до 20.00 часа, в случай, че денят не съвпада с посочения по горе режим, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250.00, считано от 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, отхвърлена е исковата претенция на майката за издръжка на детето в останалата част и до пълния предявен размер от 300 лева месечно. С решението съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, осъдил е въззивника да заплати държавна такса върху издръжката в размер на 360.00 лева и се е произнесъл по отговорността за разноските.

С протоколно определение от 22.04.2024 г. е обезсилено атакуваното първоинстанционното решение, в частта, в която бащата А. А. З. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. А. З.а, чрез нейната майка и законен представител Ц. А. З.а, месечна издръжка в размер на 250 лева за периода от 31.08.2021 г. до 06.12.2021 г., включително, поради оттегляне на исковата претенинция в тази й част, за което е дадено съгласие от насрещната страна, и е прекратено първоинстанционното и въззивното производство в тези съответни части.

Определението за частично обезсилване на първоинстанционото решение, респ. за частично прекратяване на първоинстанционното и въззивното производство, като необжалвано от страните, е влязло в сила на 30.04.2024 г.

При изслушването му от въззивния съд на 04.12.2023 г. въззивникът е заявил, че се занимава с търговия на кафе, сам определял работното си време, и при необходимост можел да бъде с дъщеря си А.. Споделил е, че има дъщеря на 18 години и син на 15 години, с които А. била в много добри отношения. Контактите между трите деца обикновено се осъществявали в дома на бабата и дядото по бащина линия. Заявил е, че няма нова партньорка, живеел сам, в наето жилище, в което за детето А. имало самостоятелна стая.

Уточнил е, че жилището на майката се намирало в съседен вход от неговото. В грижата за А.

2 можел да разчита на помощ от родителите си. Към момента с въззивницата си поделяли грижите за А., която била една седмица при майка си, една при него. Когато детето било при него поддържало постоянен контакт с майка си по телефона, звъняло на майка си когато си реши, но той самият нямал такъв постоянен контакт с дъщеря си, когато тя била при майка си. Винаги майката приемала обажданията му и разговаряла с него. Посочил е, че най- добрата защита на интересите на Андрея е тя да живее една седмица при майка си, една при него, такова било и желанието на самото дете. З. е декларирал готовност да съдейства в предстоящите учебни ангажименти на детето, както с вземането и воденето до училище, така и с усвояването на учебния материал. Споделил е още, че сам се справял с домакинската работа, но тъй като не можел да готви ежедневно вземал домашно приготвена храна от едно заведение.

Въззиваемата страна е заявила по реда на чл.59, ал.6 СК, че е с средно образование, като към момента продължавала висшето си образование, задочна форма на обучение. На свой ред е заявила, че няма нов партньор, живеела в тристайно жилище, нейна собственост, в което А. разполагала със самостоятелна стая. Работела в Авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“, на 8-часов работен ден – от 10:00 ч. до 20:00 ч., като към момента два дни работела, два почивала. Добавила е, че се е уговорила с работодателя си, когато детето започне училище, да бъде редовна смяна, от 8:00 ч. до 17:00 ч., за да има възможност да помага и обслужва детето си. В дните, в които била на работа и А. е при нея, помощ оказвали родителите й, които живели на две минути от детската градина. Детето обичало да прекарва време с тях, имало силно изградена връзка с баба си и дядо си по майчина линия. Ако се наложило майката можела да разчита в грижите за А. на родителите си, които живели в непосредствена близост до дома й. На свой ред е заявила, че след раздялата, бащата е наел жилище в съседен вход, където и до момента живеел. Посочила е, че това е удобно за детето, което можело и само да отиде от едното до другото жилище. Майката е заявила, че никога не била ограничавала контактите между детето и бащата. Добавила е, че между бащата и детето имало изградена връзка. Поддържа, че след като детето започне началния етап от своето образование действащия режим на контакти -една седмица при единия, една при другия родител, не би бил подходящ за изграждането на нови навици и умения у детето, свързани с предстоящите училищни ангажименти. Предложила е през седмица детето да бъде при баща си от четвъртък до неделя. Добавила е, че не би спирала детето от контакт с бащата и по друго време, включително и когато детето пожелаело такъв, ако не се нарушават ангажиментите на А. в училище и нещата, които трябва да свърши за училище.

По делото са ангажирани доказателства, а и страните не спорят, че живеят разделно от месец март 2021 г., като споделят грижите за дъщеря си А., род. на 08.07.2017 г. След родителската раздяла, детето живее една седмица при майка си, една при бащата си (противно на прието от районния съд), последните пък живущи в съседни входове.

Пред настоящата инстанция са представени социални доклада от ДСП- Люлин. В социалния доклад на ДСП-Люлин с изх.№ ПР/Д-С-ЛЮ/397-001/23.11.2023 г., е посочено, че при актуалното социално проучване е установено, че родителите продължават да споделят 3 грижите за детето, като всеки от тях отглежда детето през седмица. Констатирано е, че и двамата родители са жилищно обезпечени. Жилищата им са с много добри битови условия, като в всяко от тях за детето А. има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за детето, според пола и възрастта му. Констатирана е емоционална привързаност на детето и с двамата родители. В разговора със социалните работници самото дете е разказвало оживено, че живее една седмица при единия, една при другия си родител, като е споделило, че това много му харесва, защото прекарвала еднакво време и с двамата си родители. Посочено е, че и двамата родители имат родителски капацитет, разполагат със сигурни доходи и подкрепа от разширените си семейства.

В социалния доклад на ДСП –Люлин с изх.№ ПР/Д-С-ЛЮ/70-001/15.04.2024 г., не са констатирани променени обстоятелства.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, като експертното заключение не е оспорено от страните. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му, отношението на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при детето.

От кредитираното заключение на вещото лице А. А. по допусната от въззивнята инстанция съдебно-психологичната експертиза се установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и годност да упражняват родителската си роля и да участват в живота на детето, както и да зачитат необходимостта на другия родител да участва в живота на детето. Експертът е категоричен, че детето има изградена положително емоционална и доверителна връзка с всеки от родителите си, като напълно съответно на възрастта и пола си за него основна фигура на привързаност е майката. И с двамата родители е изградена пълноценна връзка – такава, каквато е обичайно и характерно да има дете с родителите си по принцип. И двамата родители достатъчно добре, според експерта, познават потребностите на детето и са отзивчиви спрямо него. Детето не преживява конфликт на лоялност, нито е отчуждено от някого от родителите си. Според вещото лице, от психологична гледна точка, не са налице достатъчно убедителни данни, че за детето А. е по –добре да се промени или да остане фактически действащия към момента режим на отглеждане. Експерта не е могъл да прогнозира дали, с оглед бъдещите учебни ангажименти на детето, актуалния режим или друг режим (евентуално при който детето прекарва малко повече време с майката), би бил по-удачен, но е категоричен, че ограничаването на контактите с бащата до два уикенда месечно би имало негативен ефект върху детето. Според вещото лице, ако настоящият режим се промени, то промяната би била удачно да е в посока детето да прекарва малко повече време с майката, отколкото с бащата, като това време максимално би трябвало да е близко до сега действащия режим 50 на 50, като се промени например на 40 на 60 или 35 на 65. По всяка вероятност, според експерта, 4 всяка по-значителна промяна , която да намали повече времето, което детето прекарва с баща си, не би имала положително влияние върху детето.

При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание на 22.04.2024 г. експертът – психолог А., относно невъзможността да прогнозира как предстоящите учебни ангажименти на детето биха се отразили на актуалния към момента режим, е уточнила, че такава прогноза към момента е невъзможна заради липсата на конфликт и напрежение в родителските взаимоотношения, и ако такава прогноза се направи, то тя би била само хипотетична. Наред с това експертът е подчертал, че към момента детето се чувства добре по начина, по който се отглежда от двамата си родители, и ако по някаква причина (различна от психологичната гледна точка) се налага промяна, то евентуално тя би била по –подходяща в предложената в експертното заключение посока.