Решение № 847 от 10.07.2020, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е №847 гр.

Бургас, 10 юли 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА

РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА

АХД № 122 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И.С.Р., ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към при Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в размер на 20000лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с условията, при които изтърпява наложено наказание лишаване от свобода, за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020 г.

Ищецът твърди, че за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020г. затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да осигури нормални санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на наказанието, да изгради клуб по чл.22 от ППЗИНЗС и помещение за разрешени вещи.

Заявява, че при настаняването му за първи път в затвора- 15.06.2017 г., в килия във ІІ ЗПС, липсвал изграден санитарен възел и течаща вода. В помещението имало мишки, хлебарки и дървеници, липсвала елементарна хигиена.

Било задушно и недостатъчно осветено, не се извършвала дезинфекция. През месец ноември бил преместен и настанен във ІІ група, в ремонтирана килия, с мивка и тоалетна, но и в това помещение имало влага по стените, мухъл и течове.

Прозорците били некачествени. Мебелите- стари, пълни с хлебарки и дървеници.

Сочи липсата на изграден клуб по чл. 22а от ППЗИНЗС за социална дейност и обособено помещение за разрешени вещи– като котлон, фурна.

Твърди че, не е имал условия за двигателна активност и бил поставен в продължителна изолация без възможност за общуване.

Според него описаните условия, резултат от бездействията на затворническата администрация, са допринесли за възникване на усещане за малоценност и незащитеност.

Счита, че за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020г затворническата администрация не е съобразила изискванията на закона и Правилника за приложението му, като не е създала условия за опазване на физическото и психическото му здраве.

Твърди че, в резултат на неизпълнение законовите задължения от страна на затворническата администрация, да осигури изтърпяване на наказанието в помещение, отговарящо на всички хигиенни и здравни изисквания, да осигури възможност за двигателна активност и социални контакти, са му причинени неимуществени вреди, за репарирането на които претендира присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв.

В съдебно заседание се явява лично и с адв. К.. Поддържа изцяло исковата претенция, като уточнява, че страда от специфични заболявания на опорно-двигателния апарат, които е доказал със съответната документация и заболяванията се изострят от условията в затвора. Твърди, че липсата на двигателна активност го обездвижва допълнително и макар да е искал от медицинския център разрешение за ортопедичен матрак, такъв му е отказван.

Посочва, че от три години е на специален режим, без никаква социална активност с хора, което му е повлияло негативно, довело до личностно разстройство, което лекува. Претендира за разноски, в размер на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чанев, в представен по делото писмен отговор застъпва тезата, че искът следва да бъдат отхвърлен като недоказан по основание и размер. Посочва, че спрямо ищецът е постановен специален режим на изпълнение на наказанието и е настанен при засилен надзор и храна, в постоянно заключено помещение, съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС.

Режимът, при който се изпълнява наказанието по отношение на л.св. Р. не позволява участие в колективни мероприятия с останалите лишени от свобода. В зоната, в която търпи наказанието, не съществува помещение-клуб, по същите причини. Не съществува и помещение, в което да се ползва фурна и котлон, защото тези уреди се ползват само по лекарско предписание, каквото Р. нямал. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважаване на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че искът е частично основателен в периода 15.06.2017 г.- ноември 2017г. и неоснователен и недоказан в останалата част, с оглед събраните по делото доказателства.

I. ФАКТИТЕ:

Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 15.06.2017 г. -

15.01.2020г

Според представена по делото справка от старши комисар Б. М. - началник на Затвора Бургас с изх.№ 298/13.02.2020г., л.св. И.Р. постъпил в затвора на 20.06.2016г.

Със Заповед № 823/17.09.2016 г., на основание чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, бил настанен в постоянно заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия, в каквото пребивавал и до настоящият момент.

На 17.09.2016 г. бил настанен във втора зона за повишена сигурност, втори етаж, сам в помещение № 230, с обитаема жилищна площ 6,08 кв.м.

Според справката в помещението, в което бил настанен л.св. Р. достъпът на пряка слънчева светлина е осигуряван от 1 бр. двукрилен прозорец, с размери 120х80см., позволяващ достатъчно и нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух. Помещението било оборудвано с електрическо осветление, легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи и малък и голям шкаф. През зимния период отоплението на спалното помещение се осъществявало с радиатор, захранван от парна инсталация.

През периода 08.09.2016 г. до 20.12.2017г. на територията на Затвор Бургас бил извършен капитален ремонт, поради което Р. бил преместен в сходно помещение, със собствен санитарен възел и мивка, с осигурен постоянен достъп до течаща вода.

След завършване на ремонта на 01.11.2018 г. л.св. Р. бил настанен в самостоятелно спално помещение № 230, със санитарен възел и денонощен достъп до тоалетна, и течаща питейна вода. В помещението имало легло, маса, шкаф и табуретка. Помещенията се обработвали периодично с препарати против насекоми.

Началникът на Затвора сочи, че до месец септември 2019 г. Р. е бил единствения лишен от свобода, изтърпяващ наказание при специален режим, при засилен надзор и охрана, постоянно заключено помещение, поради което не е участвал в колективни мероприятия. Корекционната работа с него се е провеждала в индивидуален план при периодични срещи с инспектор „СДВР“ и инспектор-психолог, осигурено време за престой на открито, по график.

За доказване на последните факти по делото са представени график за разпределение на времето на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор с per. №3629/15.07.2018 г., график за престой на открито на лишените от свобода в Затвор Бургас с per. №3630/15.07.2019 г., график за престой на открито на лишените от свобода в Затвор Бургас - 5354/23.07.2019 г., график за посещение на параклис и за посещение на библиотека.

Според представените по делото медицински документи и справка, подписана от д-р К., през периода 15.06.2017г.- 05.01.2020г., ищецът бил лекуван за следните групи заболявания: - болести на опорно-двигателния апарат, с поставена диагноза „Увреждания на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“; болести на дихателната система с диагноза „Гранулома“, болести на пикочополовата система; хепатит С –носителство.

Доказано е пероидично извършване на мониторинг и дезинсекция на Затвора Бургас против насекоми, хлебарки, дървеници, както и дератизация от специализирано дружество.

По делото е представена медицинска справка от м.ф. Р. П., ведно с копие от журнала за проведени проверки за хигиенно-битовите условия във Втора ЗПС за периода от 15.06.2017 г. до 15.01.2020 г. Според посочените документи, при проверка на 22.08.2017 г. на ІІ етаж и ІІ ЗПС, е установено, че в спалните помещения има влага и е задушно. Хигиената е занижена поради настоящ ремонт. При последващите проверки е направена констатация за добра хигиена, но все още налична влага. Едва през м. март 2020 г. е установено, че спалните помещения се поддържат подредени, тоалетните и мивките са чисти, няма влага.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел, са разпитани лицата М.С.В., С.Г.В., Д.Г.И. и Р.П..

Свидетелят В. заявява, че познава ищеца от м. ноември 2017 г. от зоната, тъй като били в един отряд, но в различни килии. Първоначално били настанени в друг коридор, поради извършвани ремонтни дейности. В последствие всички били преместени март 2018 г. в зоната, в отремонтиран коридор. Сочи, че Р. преди и след ремонта е бил сам в килия. Обитаваните от тях помещения имали мивка, влага навсякъде и дървеници. По време на престоя му в затвора всички килии, в които е бил, били влажни, без маси, с ръждясали шкафове. Килията на Р. описва с размери 2 на 3 метра, с легло, маса и шкаф, като ВиК инсталацията не е отремонтирана. Според него, ремонтът не е съобразен с хората, които са в коридора –има постоянно влага, мухъл, всичко капе, в банята водата не се регулира, леглата са стари, счупени, дюшеците стари и тънки. Напускали зоната единствено за един час, без възможност за социално общуване и липса на клуб за социална дейност. През 2-3 месеца се извършва дезинфекция срещу хлебарки, като тези дейности се извършват в тяхно присъствие.

Свидетелката П. обяснява, че работи в Затвора Бургас като фелдшер от 2016 г. и познава ищеца Р., тъй като всекидневно му дава лекарствата, слага му инжекции при нужда. Съгласно длъжността си извършва проверка за санитарната хигиена в килиите. Посочва, че за един определен период от време след извършения ремонт, в килиите е имало влага и мухъл, както и течове. Фирмата, извършила ремонта е поправила авариите, но влагата е останала по-дълго. При проверка на помещението на ищеца е установила, че в същото има течове, влага, от която са останали петна. В помещението има легло, шкаф, тоалетна и течаща вода. Преди ремонта преди м. юни 2017 г. тоалетна в помещението е нямало. Относно медицинското състояние на ищеца отбелязва, че изпълнява предписанията на лекарите и че за оплакванията от ухапвания от дървеници е давала средства, облекчаващи състоянието.

Свидетелят С.В. заявява, че познава ищеца от май месец 2017 г.

Били заедно във втора зона с повишена сигурност., в помещенията нямали тоалетна и течаща вода, вечер били заключени.Пускали ги по три пъти на ден, но общували единствено в карето за по един час. Не било правило да ги извеждат по сами в карето, но до 2017 г. било така, след това отделни хора само се извеждали самостоятелно, без чл.60, без наказателните килии. Ищецът го извеждали в повечето случаи сам в карето. По отношение на битовите условия посочва, че в килиите има много дървеници, хлебарки, стари шкафове, легла и скъсани дюшеци.

След ремонта всичко миришело на боя, не можело да се проветрява, тъй като прозорците били малки. Санитарният възел, който бил с общ куфар със санитарния възел на ищеца, постоянно се развалял. Нямало никакви занимания, курсове, социални мероприятия, дори други лишени от свобода не можели да влизат в коридора и да чистят със стирка. Уточнява, че след ремонта в килията на ищеца е имало проблем с голямо парче откъсната мазилка, която е можело да падне върху Р..

Освен шкаф и легло на пружина, в килия №230 нямало други мебели. По-късно били дадени стара масичка и столче. Твърди, че до лятото на 2019 г. ремонт за отстраняване на течове от тръби бил правен, а само са отстранявани дребни повреди.

Свидетелят Д.И. сочи, че познава ищецът Р. от 2016г. от съвместното им пребиваване във втора зона с повишена сигурност до ноември 2017 г. През периода е пребивавал в единична килия, която била влажна, мухляса и с дървеници, без санитарен възел до ремонта през ноември 2017г. Килията почиствал сам, без препарати. През посочения период „на каре“ били извеждани всички, за един час дневно. След ноември 2017г. бил преместен в друга зона. Тази зона, по чл. 60, се намирала над етажа на ищеца, над неговата стая. При разговор с Р., същият споделял, че се чувства зле, защото постоянно стои затворен, костите го болят и нямал движение.

Разпечатката съдържа 49 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ba3d8c5-64d2-48a0-8972-9ed568e95c27