Решение № 296 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №42032/01.12.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя К. Г. С., ЕГН **********, чрез адв. *********, срещу постановление от 14.10.2025 г. по изпълнително дело №498/2019 г. по описа на ЧСИ *********, с което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от 06.10.2020 г. Твърди се, че с решение от 12.05.2021 г. ОС Пловдив е отменил действията на ЧСИ и е задължил ЧСИ да събере доказателства, което не е направено. Липсват и мотиви, тъй като през месец юни 2025 г. са поискали назначаване на експертиза, внесен е и определения депозит, като едва след направено искане за отвод на вещото лице производството е прекратено. Никоя от страните не е искала прекратяване на делото. Считат, че прекратяването е свързано със заплащане на нова такса и нежелание на ЧСИ да се занимава със сложни дела. Делото се прекратява за втори път. Иска се постановлението да се отмени и делото да се върне на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Ответната страна по жалбата – длъжниците Н. К. К. и М. К. К. чрез адв. *******изразяват становище за неоснователност на жалбата. От взискателя не е поискано да се предприемат изпълнителни действия повече от две години – последното извършено е от 06.10.2020 г. Позовават се на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, че перемпцията 1 настъпва по право и постановлението на съдебния изпълнител има само оповестително действие. Оспорват доводите на жалбоподателя. Считат, че с решението на ПдОС не са дадени указания за извършване на конкретни действия. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар.

„перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Изпълнително дело №498/2019 г. (20197580400498) по описа на ЧСИ *********, рег. №758 на КЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив, е образувано на 01.10.2019 г. по молба на К. С. чрез адв.

*********против Н. К. и М. К.. Поискано е прилагането на изпълнителен лист, находящ се по изпълнително дело №258/19 г., и привеждането му в изпълнение. Изпълнителният лист е за осъждане на длъжниците да извършат конкретни действия.

С разпореждане от 07.10.2019 г. е насрочен оглед за 05.11.2019 г., назначено е вещо лице и е определен депозит.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците на 14.10.2019 г., като са уведомени за насрочените действия.

Според протокол от 05.11.2019 г. действия не са предприети поради изрично искане на пълномощника на взискателя и длъжниците, с оглед 2 постигане на споразумение.

С молба от 28.05.2020 г. взискателят е поискал предприемане на принудителни действия. Отбелязано е от ЧСИ, че е проведен разговор с пълномощника на взискателя за представяне по изпълнителното дело експертиза от гр.д., изпълнение няма да бъде насрочено до изрично нареждане.

На 05.08.2020 г. е представено исканото заключение.

Насрочен е оглед на 06.10.2020 г. и такъв е извършен. Описани са причините, поради които действието не е възможно да се осъществи.

С постановление от същата дата производството по ИД е прекратено поради липса на предмет.

Постановлението е обжалвано от взискателя, като с решение №260637/12.05.2021 г. по ч.гр.д. №2795/2020 г. на ПдОС постановлението е отменено.

Страните са уведомени от ЧСИ за съдебния акт.

На 09.09.2022 г. е поискано от пълномощник на взискателя незаверени копия от документи и такива са предоставени. Не е поискано обаче извършване на каквито и да е действия по делото.

С молби от 26.06.2025 г. и от 04.07.2025 г. отново е поискано снабдяване с документи, но не и предприемане на изпълнителни действия.

На 12.08.2025 г. е депозирано искане за изготвяне на експертиза. С протокол от 14.08.2025 г. ЧСИ е насрочил оглед, допуснал е експертиза, като е определил депозит. Такъв е внесен.

С молба от 28.08.2025 г. взискателят е поискал отвод на вещото лице.

С атакуваното постановление за прекратяване от 14.10.2025 г. ЧСИ, след като е констатирал, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с последно изпълнително действие – 06.10.2020 г., е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Взискателят е уведомен на 18.11.2025 г., а жалбата е депозирана на 01.12.2025 г.

Постановлението е правилно и законосъобразно.

Последното действие, което е в състояние да прекъсне давността, е извършения оглед на 06.10.2020 г.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая не са предприемани за 3 продължителен период – много по – дълъг от две години, като е налице бездействие на взискателя.

Искането за допускане на експертиза е направено, след като делото е било прекратено по право. Предприетите действия са били незаконосъобразни. В този смисъл не се възприемат доводите в жалбата, че прекратяването е станало едва след искането за отвод на експерта.

Прекратяването е станало по силата на закона, а съдебният изпълнител само е прогласил факта.

Не се възприемат доводите, че с приложеното решение ПдОС е задължил ЧСИ да събере служебно доказателства. Указанията са за събиране на доказателства за наличие на друго техническо решение за достъп до обекта преди прекратяване на делото поради липса на предмет. Това обаче не означава, че ЧСИ би могъл, извън предвидените в чл.18, ал.1 от ЗЧСИ случаи, да предприеме действия. По делото липсват доказателства (а и твърдения на жалбоподателя) за възлагане правомощия на ЧСИ.

Дори и да се приеме по – късна дата – 11.06.2021 г., на която пълномощника на взискателя е уведомен за отмяната на прекратяването (известие за доставяне, л.105 гръб ИД), перемпция е настъпила на 11.06.2023 г. и делото отново е прекратено по право много преди оповестяване на факта с атакуваното постановление.

Според приетото в решение №37/24.02.2021 г. по гр.д. №1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В настоящия случай обаче е налице искане за експертиза, което не може да се определи като способ за изпълнение. Ето защо в случая правилно е прекратено изпълнителното дело, като не се възприемат доводите на жалбоподателя.

Ирелевантни са доводите за фактическа и правна сложност и субективната преценка на страната.

Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

4

Разноски са поискани единствено от въззиваемите, но не са представени доказателства за направени такива, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №42032/01.12.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя К. Г. С., ЕГН **********, чрез адв. *******, срещу постановление от 14.10.2025 г. по изпълнително дело №498/2019 г. по описа на ЧСИ *********, с което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5