Решение № 5723 от 26.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5723 гр. Пловдив, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330101182 по описа за 2025 година

Предявени са иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът В. Е. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д.

Г., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. “Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, оф. 20, е поискал да бъде прогласена нищожността на Договор на потребителски кредит № *** г., сключен между страните, а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожност на клауза на чл.5 от договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение от конкретно посочено от кредитора дружество.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т. 2 от ЗА и направени разноски по делото.

Предявен е при условията на евентуалност, насрещен иск от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 против В. Е. И. ЕГН **********, с постоянен адрес:

****, чрез адв. Д. Г., с който е поискал, да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещната искова молба сумата от 7000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на ***г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит 1

№ ***, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 7000 лева при лихвен процент – 23.33%, ГПР – 49.66 %, дължим за връщане на 18 броя погасителни вноски, и обща сума за връщане 9450 лева. Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружество - заемодател. С одобряването от дружеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето представило обезпечението. Едновременно със сключването на договора за заем ищецът сключил и Договор за поръчителство с посоченото от кредитора дружество – ***, за което дължал допълнително възнаграждение в размер на 7420 лева. Така за използването на заема ищецът следвало да заплати не описаните по договор 9450 лева, а обща сума в размер на 16870 лева. Твърди се, че „такса банкова гаранция“ (услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД) се изисква от кредитора. Обосновава се недействителност на договора за кредит. Твърди, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, възлагала в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от ***в полза на кредитора. Посочва се, че при внимателен прочит на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, се налагало разбирането, че по своето същество тя представлявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяло избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди се, че въпросното условие било формулирано по начин, по който да придава вид, че съвсем друго лице поема задълженията да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този гарант представя някаква реална услуга, срещу която да изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят плащал по този начин голяма възнаградителна лихва на кредитора, на която бил придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция. Излагат се доводи, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция било пряко свързано с договора за паричен заем и представлявало разход по него, тъй като икономическата тежест се понасяла от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължения по договора за потребителски кредит.

Кредиторът по договора за потребителски кредит получавал плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си, като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски. Посочва се, че същевременно непредоставянето на обезпечение по договора за заем (ако било възможно) неводело да претърпяването на вреди или увеличаване на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, заявява, че предявения иск е неоснователен.

Твърдението, че поръчителството от *** било задължително условие за сключването на кредитния договор било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, а според сайта на ответното дружество потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително. Смята, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за 2 гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна - ***, а срещу „Фератум България“ ЕООД. Първото дружество било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в***, която предоставяла услуги на територията на Република България и била вписана под № *** в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на *** и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът сам избрал поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Бил получил преддоговорната информация по e-mail, като в нея било посочено, че за сключване на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Той получил и документи от поръчителя, а след като бил информиран, ищецът потвърдил желанието за сключване на договора чрез SMS. Заради изложеното не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП. Ищецът бил информиран на всеки етап за последствията от своя избор, включително и за дължимите суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП били неоснователни. чл. 5 от договора не предвиждал задължение за сключване на поръчителство. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Ответникът представил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14- дневен срок. Поради изложеното иска, да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В насрещната искова молба се твърди, че на В. И. получил потребителски кредит в размер на 7000 лв. по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г. между страните.

Кредитът следвало да бъде погасен в срок до 18 месеца, но към момента потребителят не бил заплатил никакви суми по него. Поради сериозното неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от ОУ на „Фератум България“ ЕООД, ищецът по насрещната искова молба заявява, че обявява всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми. С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения насрещен осъдителен иск. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск В. И. със становище за неоснователност на предявения насрещениск. Поддържа недействителност на договора за заем и се позовава на аргументите, посочени в исковата молба. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалният иск:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит № *** г., по силата на който кредиторът предоставил 3 на кредитополучателя сума в размер на 7000 лева при лихвен процент – 23.33%, ГПР – 49.66 %, дължим за връщане на 18 броя погасителни вноски, и обща сума за връщане 9450 лева, съгласно чл. 5 от който се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на ответното дружество - заемодател.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания, води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В договорът за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 9 450,00 лева.

Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 7 420,00 лева. По този начин действителния размер на кредита е 16 870,00 лева.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер напредоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК, е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, 4 които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.