Решение № 96 от 05.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рени Коджабашева

Йоана Генжова

НЕЛИ С. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100507117 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК

Образувано е по частна жалба на В. Н. ИЛ. и АЛ. П. АЛ. – длъжници по изпълнително дело № 20208410404649 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, срещу разпореждане от 25.03.2021г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата се излагат оплаквания, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, както и, че същото е необосновано. Не били коментирани от ЧСИ представените доказателства за твърдяното плащане, нито била посочена причина, поради която е прието, че тези доказателства са недостатъчни. Жалбоподателите твърдят, че претендираните от взискателя суми са заплатени преди образуване на изпълнителното дело, както следва: сумата от 386,01 лева е заплатена на 13.03.2018г., а за сума в размер на 206,72 лева е извършено изявление за прихващане. Поддържат, че повторното събиране на сумите би било незаконосъобразно, тъй като ще заплатят два пъти един и същ дълг. Поради изложеното молят обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно.

Взискателят и ответник по жалбата – „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, 1 мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело

№20208410404649 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, намира следното :

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.

От представения препис от изп.дело №20208410404649 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Ш. за принудително събиране на присъдени вземания срещу В. Н. ИЛ. и АЛ. П. АЛ. по изпълнителен лист от 31.07.2020г. по гр.д.

№57193/2015г. по описа на СРС, 54 състав. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени на 18.01.2021г.

Постъпила е на 20.01.2021г. молба от длъжниците В. Н. ИЛ. и АЛ. П. АЛ. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като сумите, за събиране на които е образувано същото, са заплатени, както следва: на 13.03.2018г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД е заплатена сума в размер на 386,01 лева, а със сумата от 206,72 лева е извършено изявление за прихващане.

С оглед на изложените от жалбоподателя доводи, че обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител не е мотивирано, следва да се има предвид, че законът не съдържа изискване за мотивиране на актовете на съдебния изпълнител като предпоставка за тяхната законосъобразност. С оглед естеството на изпълнителното производство, в което не се разрешават спорове, поначало липсва необходимост съдебният изпълнител да мотивира актовете си, които са насочени към осигуряване на развитието и приключването на производство. Поради това съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК едва при подадена жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител, той следва да изложи мотиви относно обжалвания акт или действие. Следователно липсата на мотиви на обжалваното разпореждане не може да бъде основание за отмяната му.

По отношение на направените от жалбоподателите възражения за погасяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, чрез прихващане, следва да се посочи следното:

Погасяването на вземането по изпълнителния лист след приключването на съдебното дирене в съдебното производство, в което това вземане е установено (дори и когато става въпрос за вземане за разноски в съдебното производство), представлява нов факт, който влияе върху съществуването на вземането и съответно основание, на което длъжникът може да оспори съществуването на вземането и неговото принудително изпълнение. Това представлява спор, който може да се разреши само от съда чрез иск по чл. 439 ГПК.

По изключение законът е предоставил правомощие на съдебния изпълнител да 2 установи погасяване на вземането, когато за това са представени безспорни документи – изходяща от взискателя разписка (със заверен негов подпис или когато той не оспори подписа си), както и официален документ от банка или поща за извършеното плащане, като в тези случаи изпълнителното производство е безпредметно и се прекратява – чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените случаи представляват погасяване на вземането само чрез изпълнение (плащане), а не по друг начин. При това необходимо е да съществува голяма сигурност, че изпълнението действително е извършено, която следва от вида на документите, които законът изисква и които предполагат липса на спор по този въпрос.

На следващо място следва да се посочи, че основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК е плащане на сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство. Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл.433, ал.1 ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството. В случая не се твърди и не се установява от жалбоподателите изявлението за прихващане да е направено преди образуване на изпълнителното дело, а видно от приложения препис от изпълнителното дело такова волеизявление е направено на 15.01.2021г., т.е. след образуване на производството по молба на взискателя, подадена на 02.12.2020г.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане от 25.03.2021г., с което ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство се явява законосъобразно, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, IV-Е състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В. Н. ИЛ. и АЛ. П. АЛ.

– длъжници по изпълнително дело № 20208410404649 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, срещу разпореждане от 25.03.2021г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4