Решение № 79 от 25.10.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. , 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200165 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Р. К. от с. М., С. област, подадена чрез пълномощника адв.П.Н. от САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № ************ г., издадено от началника на РУ-П. към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказанията /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

В жалбата се твърди, че в производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения. Сочи се, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като нито в АУАН /невръчен на жалбоподателя и неподписан от него и невярно оформен като връчен при отказ/, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП не са посочени и доказателствата, които потвърждават нарушението. Това водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Повдигнатото и предявено административно обвинение не било конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна. Не било посочено изпълнителното деяние на твърдяното нарушение. Според посоченото в жалбата, в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се е стигнало до смесване на фактически състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР: „неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на 1 функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни нарушения в санкционните норми на чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер наказания. Сочи се още, че задължение на органа е съобразно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са нарушени, а в случая навярно органът е имал предвид чл.64 ЗМВР, чиято ал.2 гласи: „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издадат и устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“, а ал.4 предвижда:

„разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му“. В НП обаче нямало отразена законова разпоредба от посочените, която виновно да е била нарушена. Липсата на точно описание на нарушението пък препятствала преценката за материалноправна законосъобразност на атакуваното НП. Неяснотата на фактите и приложимия закон била в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване. Обвинението било бланкетно, а неяснотата при описание на административното нарушение водела до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира защитата си и в този смисъл представлявала съществено нарушение, налагащо отмяна на НП. В жалбата се сочи още, че неизпълнението на задължение да се представи документ за самоличност не подлежи на санкциониране по ЗМВР, а съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение в специалната норма на чл.6 ЗБЛД, като приложимият санкционен състав е по чл.80, т.5 ЗБЛД. Поради наличието на специални норми в ЗБЛД, поведението на дееца било несъставомерно по чл.257, ал.1 ЗМВР, евентуално и по чл.64, ал.4 ЗМВР. Твърди се в жалбата, че жалбоподателят е спрян за проверка в качеството му на водач на МПС по ЗДвП, което обаче не е посочено и в тази връзка евентуалното отправено разпореждане да представи документ за самоличност било по чл.103 ЗДвП, т.е. по специалния закон и следвало да се санкционира по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, които разпоредби обаче не са посочени в НП. Жалбоподателят счита, че прилагането на неприложим закон води до незаконосъобразност на НП и същото подлежи на отмяна.

Предвид характера на нарушенията, същите биват считани за абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП. Каквато отмяна се иска, тъй като НП е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят А.Р. К. се явява лично и се представлява от упълномощената адв.П.Н. от САК, която поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото НП, което е оспорено. Сочи, че от обстоятелствената част на НП се установява, че е налице смесване на фактически състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР, едното от които касае „неизпълнение на разпореждане на орган на МВР“, а другото е „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“, което било установено и с разпита на свидетеля Д.. На следващо място неяснотата във фактологията на НП водела и до неяснота на приложимия закон и се явявала в такава степен неяснота, че обърква и защитата на жалбоподателя, който е в невъзможност да разбере по кое нарушение 2 следва да провежда своята защита. На следващо място, поведението на дееца според адв.Н. е несъставомерно по реда на ЗМВР поради наличието на специален закон- Закон за българските лични документи, с оглед изложеното в обстоятелствената част на НП, че нейният доверител не е представил такива. Безспорно било установено и че нейният доверител е проверяван в качеството му на водач на МПС и предвид, че не е представил свои документи и документи на управляваното МПС, е следвало да бъде санкциониран по специалния Закон за движение по пътищата. В НП обаче дори нямало отбелязване, че е спрян в това качество. С оглед на изложеното адв.Н. счита, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна- РУ П. и заинтересованата РП-П. не изпращат представители в съдебното заседание и не ангажират становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 16.05.2021 год., около 0 0.0 5 ч. в с.М., С. област, на ул. „А.С.“, малко преди кръстовището с ул. „Н.П.“, свидетелите Ф.К. и Д.Д. – полицейски служители в РУ-П., извършвали полицейска проверка на водач на МПС. Полицейските служители поискали от водача да представи документ за самоличност, документ за управление на МПС и документи на автомобила, като той отказал, заявявайки, че не е извършил престъпление.

Опитал се да се отклони от проверката и се държал арогантно и обидно с полицейските служители. С оглед поведението му и установеното наличие на алкохол при пробата за употреба на такъв, водачът бил задържан и отведен в РУ-П., едва след което представил лична карта и самоличността му била установена, а именно: А.Р. К. . След задържане на жалбоподателя и установяване на самоличността му, срещу него бил съставен АУАН серия АА № 826366/16.05.2021 год. за нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР.

Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № *************г. и свидетелските показания на полицейските служители Д. Р. Д. и Ф. Г. К., че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя К. е образувано със съставения срещу него АУАН от 16.05.2021 г., съдържащ констатации, че на 16.05.2021г., около 00.05 часа в с.М., на ул. „А.С.“, малко преди кръстовището с ул. „Н.П.“, АТ. Р. К. бил приканен да представи както неговите лични документи, така и тези на управлявания от него автомобил, но същият заявил, че не е извършил престъпление и след отправени многобройни устни предупреждения същият продължил да осуетява проверката и да напуска обсега на извършваната проверка и продължил да отправя обиди и заплахи, с което нарушил чл.257, ал.1 ЗМВР.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описанието на време и място на извършване на нарушението съвпада с това в АУАН. Според НП нарушението се е изразило в това, че А.Р. К., при 3 полицейска проверка не изпълнява полицейско разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му и противозаконно пречи на орган на МВР да изпълни функциите си, като след направено многократно устно разпореждане да представи документ за самоличност и документи на управляваното от него МПС, се опитва да осуети проверката и да напусне обсега на проверката и отправя обиди и заплахи към полицейските служители.

В НП е запазена квалификацията от АУАН- нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР и на А.Р. К. е наложено наказание по чл.257, ал.1 ЗМВР в размер на 300.00 лв.

Изслушани са като свидетели актосъставителят Д. Р. Д. и свидетелят по АУАН Ф. Г.

К., които поддържат констатациите от АУАН. Двамата свидетели разказват какви са техните спомени за процесния случай и за какво нарушение е бил съставен АУАН на жалбоподателя А.К..

Свидетелят Д. – „младши инспектор“ в РУ-П., заявява, че си спомня процесния случай, при който с колегата му спрели за проверка на площада на с.М. жалбоподателя, намиращ се в съдебната зала, който бил с автомобил и бил сам в автомобила. Установили, че е във видимо нетрезво състояние. Спрели го, представили се, след което го приканили да слезе от автомобила, за да му направят алкохолна проба. Поискали му документи за самоличност и документи на автомобила, но той казал, че няма да ги представи и заявил, че не е извършил престъпление, да не се занимават с него и че не са никакви, за да му правят проверка. Разпореждането за представяне на документите било направено устно от полицейските служители, като същите поискали шофьорска книжка, лична карта и свидетелство за регистрация на автомобила, но К. не представил никакви документи. Казал на полицаите, че не го интересува тяхната проверка, обидил ги, наричайки ги „мършляци“ и казал, че си отива, защото не може да се занимава с тях. Слязъл от колата и се опитал да си тръгне пеша. Според свидетеля Д. нарушението се изразявало в две неща- неизпълнение на полицейско разпореждане и пречене на полицейските служители да изпълнят функциите си.

Друго, което свидетелят твърди, че разпоредили на К., било да даде проба за алкохол, което той направил впоследствие. Свидетелят Д. твърди, че направили опит да връчат екземпляр от акта за установяване на административно нарушение, но К. не искал да се разпише.

Актът бил съставен в Районното управление, до където го завели със служебния автомобил, след като го арестували. Според свидетеля, в Районното управление К. вече си представил документите и всъщност тогава установили самоличността му. На въпрос на адв.Н. в какво качество е бил проверен К., свидетелят Д. отговаря, че са го спрели в качеството на „водач на МПС“. Свидетелят заявява, че не му е известно К. да е бил увреден от полицейски служители.

Разпитан е като свидетел пред съда и Ф. Г. К.- свидетел по АУАН, заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ към РУ-П.. Спомня си, че били на работа нощна смяна и спрели водач, който управлявал лек автомобил марка „********“, модел „*******“, бял на цвят.

При проверката установили, че бил употребил алкохол и техническото средство отчело 2.73 промила. Свидетелят К. заявява, че господинът не изпълнявал това, което му било указвано 4 от тях и като цяло оказвал съпротива и искал да напусне обсега на проверката. Писмени разпореждания не му били издавани, а само устни. Спомня си, че лицето оказало съпротива при задържане, дори и след като му били поставени белезници. Свидетелят К. няма точен спомен дали проверяваното лице си е представило документите за проверка. Ясно си спомня обаче, че няколко пъти се е опитал да напусне мястото на проверката и че е установен да шофира под влияние на алкохол, за което свидетелят К. лично му е съставил друг АУАН, различен от процесния. Няма спомен дали са връчили на К. екземпляр от процесния АУАН, нито къде конкретно е съставен този акт.