Решение № 366 от 19.11.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Смолян, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 309/15.07.2025 г. по гр. д. № 566/25 г. Смолянски районен съд е осъдил РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ“ да заплати на

П. С. Д. сумата от 2 375, 83 лева – представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, сумата от 303, 04 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труда, до датата на предявяване на иска – 09.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.04.2025 г. до окончателното й плащане.

Със същото решение е осъдена Р. Д.

„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати на

П. С. Д. сумата от 1 665, 36 лева, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.04.2022 г. – 31.01.2025 г., сумата 252, 78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2025 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, както 1 и ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 245, 03 лева и разноски за експертиза в размер на 150 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез главен юрисконсулт М. Х., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Във въззивната жалба се сочи, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т. ч. общото трудово законодателство. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.; с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Твърди се, че непълнота в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случа; за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. В тази връзка се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По-нататък се сочат действащите прец процесния период наредби, според които при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, когато работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – експертизата установява, че ищецът е полагал по 8 часа труд през нощта.

Прави се позоваване на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР /ДВ бр.

60/07.07.2020 г./, поради което се твърди, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Твърди се във въззивната жалба, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Твърди се, че тази специфика обуславя и редица различия именно по 2 отношение обема на полагания труд, като се сочи разликата в допустимия извънреден труд. В тази връзка се твърди, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно по-неблагоприятните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизма, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Твърди се, че районният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон – приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд с правно основание, относимо към извънреден труд.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени; претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор от ищецът, чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се сочи, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънреден труд сочи, че ако регламентацията в ЗМВР е сравнима с регламентация в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Сочи се, че освен ограничението на нощния труд до 7 часа, заплащането на същия на служителите по трудови правоотношения на нощния труд е по-висока от това на служителите на МВР.

Сочи се, че с последното изменение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ, поради което частен охранител, работещ по трудов договор и извършващ сходна дейност, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР; същото се отнася и за горските инспектори; единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведената в следващите наредби.

По-нататък в отговора се възразява на тезата, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. Твърди се, че тези механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд, поради което, с оглед указанията в решението на СЕС, следва да се приеме, че по ЗМВР не са 3 предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд; анализът на законовите разпоредби за придобивките сочи, че те се ползват от всички държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд; описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“ и като „други мерки за защита“ по смисъла, посочен в т. 51 от решението СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.

Сочи се, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка от КТ и Наредбата от 22.0 7.2022 г- се еднакви; по този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата т. 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР.

Сочи се, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициент 1, 143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел; остава без отговор въпроса на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.

По-нататък в отговора се прави позоваване на Определение от 29.07.2024 г. на СЕС, в което се приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която националното право въвежда по отношение на различни категории работници в областта на нощния труд, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел /в този смисъл Решение от 24.02.2022 г. дело С-262/20/. Сочи се, че СЕС приема, че чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и 4 разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел; СЕС приема, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, поради което въззивният съд не следва да съобразява тълкуването, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.

По-нататък в отговора се твърди, че през исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, поради което следва да се приложи общото правило на чл. 140 ал. 1 от КТ, в която връзка се твърди, че на практика, в рамките на специалния закон категория служители, чието работно време се отчита подневно и категорията служители, чието работно време се отчита сумарно, биват третирани различно, като работещите на смени са по-неблагоприятно третирани в сравнение с работещите на нормално работно време.

Твърди се, че при това положение нормата на чл. 187 ал. 1 изр. 2 от ЗМВР не следва да се прилага като противоречаща на чл. 12 и чл. 20 от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права, а за двете категории служители следва да се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

По-нататък в отговора се прави съпоставка при подневно и сумарно изчисляване на работното време, прави се позоваване на разпоредбите на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, чл. 9б ал. 1 и ал. 4 /в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл. 26 ал. 1 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.