Определение № 1360 от 20.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. Бургас, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20232100601585 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. К.,като повереник на Д. Ж. У. против Определение № 2577/13.11.2023г., постановено по ч.н.д.№4248/23г. по описа на РС-Бургас,с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство от

02.10.2023г. по ДП

№50/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас,водено за престъпление по чл.131ал.1т.2 вр. с чл.130 ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения,че определението на съда е неправилно и немотивирано,а допълнителното разследване по досъдебното производство било водено едностранчиво.Счита за безспорно установено,че спрямо неговия подзащитен е упражнено полицейско насилие от страна на св.К.,за което говорело и освидетелстването му от съдебен лекар.При пострадалия били установени увреждания в областта на носа и откачена челюст.Показанията на останалите полицейски служители били еднопосочни и прозирало желанието да оневинят колегата си,поради което не следвало да се кредитират показанията им.По делото имало данни,че полицейски служител е забърсвал с кърпичка кръв по лицето на пострадалия,което твърдение на пострадалия кореспондирало с намерените носни кърпички на местопроизшествието.На 25.05.2022г. от съдебен лекар били установени нараняванията на пострадалия,като изминалия период от нанасянето им,не бил продължителен.Моли на основание чл.243ал.8 от НПК въззивния съд да отмени определението на първоинстанционния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да върне делото на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

1

Бургаският Окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и съображенията, изложени в жалбата,прие за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна, поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се,че д осъдебното производство е образувано по ДП №50/2022г. по описа на ОСлО при ОП - Бургас, пр. преписка №6440/2022г. по описа на Районна прокуратура - Бургас на 17.07.2022г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор в РП - Бургас. Производството е образувано за деяние с правна квалификация по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК, за това че: на 22.05.2022г. на автобусна спирка по пътя кв.Банево,с.Изворище, област Бургас, чрез нанасяне на удари и ритници по различни части от тялото, причинил на Д. Ж. У. лека телесна повреда, като деянието е извършено от полицейски орган.

С постановление от 02.10.2023г. на Районна прокуратура-Бургас, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т.2 от НПК,тъй като липсвали безспорни доказателства ,че * служител В. К. е нанесъл побой над пострадалия Д. У. и по този начин му е причинил лека телесна повреда.Напълно обосновано и мотивирано,представителят на РПБургас е изложил обстойна и пълна фактическа обстановка,анализирал и съпоставил събраните в хода на разследването множество доказателства ,които не са еднозначни,за да достигне до извода за недоказаност на обвинението по чл.131ал.1т.2 вр. с чл.130ал.1 от НК.

С определение № 2577/13.11.2023г., Районен съд - Бургас е потвърдил това постановление,като го е приел за правилно и обосновано и също е извършил свой анализ на доказателсвената съвкупност,за да достигне до правния извод за недоказаност на обвинението.

Следва да се отбележи,че се касае за повторно прекратяване на наказателното производство от страна на РП-Бургас,като първото постановление от 24.01.2023г. е било обжалвано пред РС-Бургас и потвърдено с определение № 359/17.02.2023г. по ч.н.д.№590/23г. по описа на РСБургас.Този съдебен акт е атакуван пред въззивната инстанция,като с определение №385/20.04.2023г. на ОС-Бургас, постановлението на РП и респ.определението на съда,с което е потвърдено,са били отменени с мотиви,че разследването не е проведено всестранно и пълно.Дадени са указания за събиране на допълнителни доказателства – назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза и разпит на свидетел медицинската сестра П. Г. присъствала при извършения медицински преглед на 22.05.22г.

Въззивният съд констатира,че тези указания са били изпълнени в хода на разследването.При повторното прекратяване на наказателното производство,събраните допълнителни доказателства са обсъдени и съпоставени с останалия доказателствен материал,като е взето становище от 2

РП,че наличието им не променя първоначалните изводи за несъставомерност на деянието.

В постановлението на РП-Бургас от 02.10.2023г., респ. в определението на РС-Бургас под №2577/13.11.2023г. е изложена последователна фактическа обстановка, която е правилно установена и настоящият съд я възприема изцяло.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд,че в хода на разследването са събрани всички възможни гласни и писмени доказателства и изготвени експертизи, имащи отношение към основния факт на доказване причинил ли е св.К. в качеството му на * орган лека телесна повреда по см.на чл.130ал.1 от НК на св.Д. У..

Видно от изготвената допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза е ,че вещите лица са дали заключение,че би било възможно при проведения на 22.05.22г. преглед на св.У. при който не се установяват отклонения от соматичния статус,както и кръвонасядания по тялото,да се констатират такива на по-късен етап - 25.05.22г.По принцип охлузването било свличане на епидермиса или на видимите лигавици,понякога и със засягане на папиларния слой на кожата.Ако същите били повърхностни и засягали само епидермиса били бледи,с влажна повърхност и било възможно да не бъдат забелязани веднага.

От друга страна кръвонасяданията били инфилтриране на тъканите с кръв от разкъсани малки кръвоносни съдове под действието на кръвното налягане.Кръвонасяданията били повърхностни,когато са в подкожната тъкан и дълбоки,когато обхващат по-дълбоки меки тъкани.Можело такива да се появят от часове до няколко дни,поради това при първия преглед не били установени.Нямало пречка кръвонасяданията и охлузванията да са получени при падане и ставане при неравен терен.

Вещите лица също така дават заключение,че оток на носните костици било възможно да се появи до няколко часа след нанасянето на удари, както е възможно и след 24 часа,в зависимост от силата на ударите, степента на травмата в същата област и индивидуалността на лицето.

В показанията си св.П. Г.-медицинската сестра, присъствала на първоначалния преглед на У. ,изготвен от д-р Д. твърди,че свидетелят се явил за преглед придружаван от униформени полицаи.Същият съблякъл екипировката,като свидетелката заявява,че не си спомняла да е имал кръвонасядания по тялото и охлузни рани,както и кръвотечение от носа или оток.Момчето не било съобщавало,че го е удрял полицай,нито да му е бил нанесен побой при задържането му или транспортирането му.

В този смисъл анализирайки и тези допълнителни доказателства,в съотношение с доказателствената съвкупност,съдът споделя извода на първоинстанционния съд за недоказаност на деянието по чл.131 ал.1т.2 вр. с чл.130ал.1 от НК,тъй като заключението на експертизата не дава с категоричност отговор на въпроса кога са възникнали констатираните на 25.05.22г. телесни увреждания по тялото на св.Д. У.,поради което не може да се направи и безспорен извод за причинно-следствена връзка между тях и 3 твърдените,но недоказани противоправни действия на св.К..

Правилно както представителя на РП,така и първоинстанционния съд са възприели,че се касае за две групи свидетелски показания,които са в противовес,като безспорно показанията на св.Г. се присъединяват към позначимата от тях,а другата група - показанията на св.Д. У. ,на неговия баща Ж.

У. и приятеля му - И. К.,които са косвени такива,но и са дадени от заинтересовани лица по делото, остават изолирани.

Предадените от св.Ж. У. и приобщени към доказателствения материал кърпичка със зацапвания от кръв и камъче, правилно са коментирани като дискредитирани - същите са предадени от свидетеля на един по-късен етап,като по тях не се съдържа ДНК-материал от св.Ж. за който се твърди от св.У.,че му е дал кърпичка ,за да забърше кръвта от лицето си.

Достоверността на показанията на св.Д. У. относно нанесени му удари от страна на св.К. при задържането му, се разколебава от обстоятелството,че същият е посетил съдебен лекар едва три дни по-късно, като действително единият от тях е бил почивен-24.05.,но предния -23.05. е бил работен ден и би могъл да се извърши такъв преглед още повече, ако са възникнали някакви оплаквания от страна на пострадалия.Прекалено дългият период от време от 22.05.2022г./ датата на първоначалния преглед/ и датата на която е извършено освидетелстването на лицето / 25.05.2022г./ дават основание на съда да възприеме извода за липса на причинно-следствена връзка между установеното телесно увреждане и действията на св.К..Още повече,че У. при извършения му преглед не е споделил да има някакви оплаквания,а по-скоро според свидетелските показания същият е бил контактен,весел и е казал,че ще разказва за случилото се на съучениците си.Твърденията му,че св.Ж. е влязъл в медицинския кабинет и е казал на св.Д. да не записва оплакванията на св.У., също се опровергават от показанията на останалите свидетели Д.,Г.,М. и самия свидетел Ж..

В този смисъл въззивният съд намира,че извода направен от РС-Бургас,че в постановлението на РП-Бургас е възприета правилна фактическа обстановка,а материалния закон е правилно приложен, за правилен и законосъобразен.С оглед на това определението с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство за водено престъпление по чл.131ал.1т.2 вр. с чл.130ал.1 от НК,като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243ал.8 от НПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2577/13.11.2023г., постановено по ч.н.д.№ 4248/2023г. по описа на Районен съд-Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5