Решение № 142 от 09.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. ХАСКОВО, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500127 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

С Решение № 260013 от 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 116 по описа на съда за 2021 г., Районен съд – Хасково е приел за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ, чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Н. И.Н., с ЕГН **********, от гр. ***, че дължи на „Мого България“ ООД, с ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А, по сключения между тях договор № ***г. за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, следните суми, а именно: 738,55 лева – незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.; 31,03 лева – незаплатена възнаградителна лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.;

11,10 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.;

157,61 лева - разходи за заплатени данъчни задължения по чл. 52 ЗМДТ за 2019 г.; 132,14 лева - разходи за заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; ведно със законната лихва върху тях, с изключение на тези за възнаградителна лихва и за неустойка за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1380/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково – 16.07.2020 г. до окончателното им изплащане, като исковете за установяване съществуването на неустойка за забавени плащания в останалата част – за 1 разликата до пълния предявен размер от 34,48 лева, и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 660 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив, отхвърлил. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът е осъдил ответника Н. И. Н. да заплати на „Мого България“ ООД сумата в размер на 750,60 лева, от която 709,18 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 41,42 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1380/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково, за която е издадена Заповед № 260006/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. И. Н., който чрез назначения особен представител – адв. Д.Ф, го обжалва в законоустановения срок с доводи за неговите неправилност и незаконосъобразност. На първо място се поддържа, че предявеният иск бил недопустим, с оглед на непълното и неточното представяне на фактите и обстоятелствата в исковата претенция. В този смисъл се поддържа, че делото било образувано по нередовна искова молба, от която не се установява наличието на правен интерес от завеждането на делото свързано с допустимостта на исковата претенция. На следващо място, изложени са подробни съображения за неоснователността на иска, като е направен анализ на сключеният между страните договор за финансов лизинг, въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение. Поддържа се, че по делото липсвали доказателства за надлежно уведомяване от страна на лизингодателя за дължимите от лизингополучателя вноски, поради което не се установявало основателността на исковата претенция. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявената искова претенция. Претендира се и присъждането на възнаграждение за особен представител и разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование „Мого България“ ООД/, чрез упълномощения юрк. Н.а, с който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждането на разноски.

Пред въззивната инстанция страните нямат доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Хасково е сезиран по подадена от ищеца искова молба с доводи за сключен на 04.05.2018 г. с ответника Договор за финансов лизинг със задължително 2 придобиване на собствеността № ***, по силата на който „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование „Мого България“ ООД/ като лизингодател придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя Н. И.Н. лек автомобил марка и модел „Citroen С8“, идентификационен номер на рама***, peг. № *** и му предоставил ползването, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от същата дата. Ответникът бил заплатил авансова вноска и първоначални разходи по лизинга в размер на 3 825 лева, като поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорът бил със срок от 15 месеца, с дата на изтичане на 25.07.2019 г., с договорен фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 % и месечни анюитетни вноски в размер на 327,40 лева, съгласно уговорения погасителен план към договора. Сочи, че ответникът бил престанал да изпълнява задължението да погасява месечните си анюитетни вноски, като последното му плащане било на 19.04.2019 г. Предвид неговото неизпълнение, след изтичането на срока на договора лизинговият автомобил на 27.07.2019 г. е бил върнат във владение на ищеца, тъй като не били налице предпоставките за придобиване на собствеността му от лизингополучателя. На основание чл. 345 ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия /ОУ/ за периода, през който лизинговият актив бил ползван от лизингополучателя, същият дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от тринадесета (с падеж 25.05.2019 г.) до петнадесета (с падеж 25.07.2019 г.) вноски в общ размер от 769,58 лева, от които главница в размер на 738,55 лева и възнаградителна лихва в размер на 31,03 лева. Съобразно чл. 15.1 от приложимите ОУ към договора и предвид допуснатата забава в плащанията на четиринадесета до осемнадесета вноска, на ответника била начислена и неустойка в размер на 34,48 лева към 27.07.19 г., както следва: за забава в плащането вноска № 13 по погасителен план с падеж 25.05.2019 г. - 6,57 лева; за забава в плащането на вноска № 14 по погасителен план с падеж 25.06.2019 г. - 14,99 лева; за забава в плащането на вноска № 15 по погасителен план с падеж 25.07.2019 г. - 12,92 лева. Също така се сочи, че на основание съответните клаузи от ОУ към договора, ответникът дължал възстановяване на лизингодателя и направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52 – чл. 61 от Закона за местните данъци и такси, които били в размер на 157,61 лева за 2019 г., направените разходи за заплащане на застрахователна премия - незаплатен остатък от вноска № 1 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - по полица *** на „Лев Инс“ АД и направени разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив. За последното били ползвани услугите на третото лице „Ем Би Кей Груп“ ЕООД, съгласно сключен на 06.07.2017 г. между него и ищеца договор, по който дължимото възнаграждение възлизало на 660 лева с ДДС за издирване и изземване на автомобили до 3,5 тона извън рамките на гр. ***, за което била издадена фактура за платено комисионно възнаграждение и допълнителни разходи по изпълнение на поръчката. Поради липса на плащане от страна на ответника, „Мого България“ ООД подал срещу него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1380/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково. По същото била издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Направил е искане да бъде 3 постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи ищеца сумите, дължими по Договор за финансов лизинг № ***, както следва: 738,55 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.; 31,03 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.; 34,48 лева неустойка за забавени плащания за периода от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.; 157,61 лева разходи за заплатени данъчни задължения; 132,14 лева - разходи за заплатени застрахователни премии; 660,00 лева - разходи за възстановяване на лизинговия актив; ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендирал и направените в заповедното и първоинстанционното производство разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначеният му особен представител, оспорил исковете като недопустими и неоснователни.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В тази връзка неоснователни са доводите за недопустимост на иска, изложени в жалбата. Исковата молба е редовна и в същата са изложени в достатъчна конкретика фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си.

На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Въззивният съд не намери основания за корекция на направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните от страните доказателства, поради което и изведената от районния съд фактология няма да бъде преповтаряна.

Настоящият състав на въззивния съд споделя не само фактическите констатации, направени от първата инстанция, но и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Хасково,като за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:

Безспорно установено от приетия по делото Договор №***г. за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив, е че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, обективирано в договора за финансов лизинг и общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ЕООД с физически лица – потребители. По силата на този договор, ищецът-лизингодател се е задължил да предаде лизинговия актив на ответникализингополучател, за което съгласно договора е подписан приемно-предавателен протокол, приет по делото като писмено доказателство, със срок на договора 15 месеца, като последната вноска е с падеж 25.07.2019 г., а лизингополучателят се е задължил да заплаща 4 лизинговите вноски и останалите плащания, посочени в договора.

Безспорно е още, че кредиторът-заявител е упражнил правото си като подал Заявление вх. № 10950/17.07.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 1380/2020 г. по описа на РС – Хасково, по което дело е издадена процесната Заповед № 260006/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. И. Н. да заплати на кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно 738,55 лева – главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г. по договор за финансов лизинг №*** г.; 31,03 лева –възнаградителна лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 25.05.2019 г. до 25.07.2019 г.;